Eдинствената причина, поради която работя, е възможността да пътувам по света

Една история за любовта към пътуването

Здравейте! Казвам се Ралица, на 28 години, работя в сферата на човешките ресурси и рекрутмънта за малка, но амбициозна агенция в Лондон, Англия. Повече от развълнувана съм от поканата да говоря по една от най-любимите си теми — пътуването по света. Това е страст, вдъхновение и начин на живот.

Много често се шегувам, че единствената причина, поради която работя, е възможността да пътувам по света — може би толкова често, че не знам доколко още е шега. Имам непреодолимото желание да видя, усетя и преживея всичко — от шумните мегаполиси до тихите, скрити селца, от натоварените улици на Азия до безкрайните пустини на Африка. Различни дестинации, култури, езици, традиции и лица — всяко едно пътуване е глътка свеж въздух и лек за душата.

Понякога си мисля, че дори един цял живот няма да ми стигне, за да се насладя на всичко, което светът ни предлага. Да инвестираш в пътувания е като да подариш на себе си нови очи, с които да гледаш живота. Това е може би единственото нещо, за което даваш пари, а се връщаш по-богат — емоционално, духовно и дори професионално.

Днес живеем в една невероятно привилегирована епоха, в която свободното пътуване е реалност (с по някоя и друга виза, разбира се). И честно казано, не виждам причина да не се възползваме от това. Някои пътуват, за да разглеждат музеи и галерии, други правят backpacking из Виетнам или Андите, трети летят, за да подкрепят любимия си отбор на финала на Шампионската лига. Всичко това е красиво, магично и абсолютно необходимо.

Колко различни държави сте видели до момента? Обичате ли да повтаряте дестинации?

Посетила съм 36 държави в Европа, Азия и Африка. С всяка една от тях съм оставила по парченце от себе си и съм си взела по нещо безценно. Истината е, че съм изключително сантиментален човек — и често се връщам на любими места. Понякога дори по десетина пъти, както се случи с Италия, Гърция, Англия — все вечни дестинации.

Обожавам това, че едно и също място може да бъде преживяно по напълно различен начин в зависимост от компанията, емоциите, спомените и дори времето. Повторното пътуване не е повторение — то е нова глава в същата прекрасна книга.

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Есента на 2023-та ме изпрати на едно вълнуващо и дълбоко контрастно приключение, което завинаги ще остане в съзнанието ми. В рамките на една-единствена седмица бях в две държави — контрастни като черното и бялото.

Първо, придружих приятеля си на конференция в Копенхаген, Дания — технологичен оазис, олицетворение на ред, прецизност и иновативност. Една от най-развитите икономики в света, изпълнена с безупречна организация, модерен дух и зелени решения. Малко по-късно, след шест самолетни полета, се озовахме в Хамамет, Тунис — екзотична, колоритна и магнетична страна, пълна с топлина, контрасти и вдъхновяваща история.

Това пътуване ми показа колко гъвкави можем да бъдем като хора и професионалисти. Напомни ми, че перспективата ни зависи от мястото, където се намираме — и че контрастът често е най-добрият учител.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда? Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа?

Когато пътувам по работа (например събития, конференции, обучения), научавам куп практически неща — адаптация, комуникация, управление на времето и задачи в движение. Но най-ценното, безспорно, са хората, с които се срещам.

Networking-ът (тази хубава българска дума 😄) е едно от най-силните оръжия в нашия бранш. Всеки разговор, усмивка или дори споделена чаша кафе може да се превърне в ново партньорство, идея или перспектива. Пътуванията ме учат на смелост, гъвкавост и способност да изграждам връзки отвъд граници и езици.

А извън работата — научих, че никога не искам да спирам да пътувам. Банално, но факт.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Абсолютно всяко едно пътуване, било то в България или извън нея, действа на креативността ми като свежа глътка въздух. Понякога дори просто уикенд в планината или в малко селце ме кара да се презаредя, да преосмисля и да се върна с нова енергия.

Най-хубавите ми идеи, най-смелите решения съм взимала далеч от дома — когато умът е спокоен, а сърцето отворено за новото.

В началото на връзката ни с моя приятел решихме да събираме печатите от „100-те национални туристически обекта“. Това малко предизвикателство ни направи по-организирани, по-креативни и по-смели в избора на дестинации. Посетихме места, за които дори не подозирахме, че съществуват, и обикнахме България по един нов начин.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Смятам, че самото пътуване е това, което ми помага да постигна баланс. В свят на турбулентни пазари, непрекъснати промени и постоянен дигитален шум, пътуванията са моето „нулево време“ — онзи момент на спиране, в който се събирам със себе си.

Когато смениш гледната точка, сменяш и фокуса. А когато смениш фокуса, намираш решения, които иначе никога не би видял.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Не съм почитател на крайностите, но с ръка на сърцето мога да кажа: няма по-добро нещо за харчене на пари от самолетен билет! 😊

Аз съм жена, обичам хубавите обувки, парфюмите и малките чанти. Обожавам любимия си парфюм, който струва около 350 лв (в промоция!). Но ако трябва да избирам, предпочитам да ухаят косите ми на море, от солта след късен следобед на яхта, отколкото на каквото и да било друго.

Материалните неща са прекрасни. Но спомените? Те са безценни.

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Нищо не е на всяка цена. Нищо не е чак толкова сериозно. Времето лекува. Всичко ще бъде наред.

Понякога трябва просто да се отдръпнеш, да поемеш въздух и да си напомниш, че животът не е само работа, а е преживяване.

P.S. Ако си сърдечен хирург, моля, не обръщай внимание на отговора на последния въпрос. 😄