Името на ролята ми в компанията дойде като предложение от ChatGPT

Представете се с няколко изречения..

Наричат ме Йо. Така и се представям - кратко, открито и с отворени обятия: “Приятно ми е - Йо.” Защото наистина ми е приятно. Иначе, по желание на родителите ми - Йоана Атанасова. По мое желание - част от Manpower Bulgaria в ролята на HR Innovation Partner. Името на ролята дойде от ChatGPT. Функциите – от колективното съгласие, че имаме какво да си дадем в името на общия успех. Или иначе казано - всичко свързано с комуникация с хората вътре и с хората навън (работилници, събития, вътрешни инициативи за хората, и т.н.). АI също е сериозна част от ежедневието ми - как работи в HR, какво означава за нас, как да го използваме. И това, което научавам, предавам нататък.

Усещането за общност е мисия, която припознавам - само така сближаваме светогледите си. Как? Чрез преживявания и споделени пространства на знания, опит, възгледи. Вярвам, че ако трябва да развием едно единствено умение в този свят на постоянни промени - това е комуникацията. Със себе си и с другите.

Колко години навършихте в компанията? Как се чувствате в нея и какво означава този етап за Вас?

3 години. Погледнато на хартия - нищо време. Преживяно - по три. Започнах предпазливо - „да потопим пръстите“, днес съм в свои води - свободна, а непознатият хоризонт - все така предизвикателен. Така се чувствам и аз - свободна и предизвикана. Предизвикана да измисляме нови пътища и свободата да ги рисувам. А това, в този мой личен момент от професионалния ми път, значи всичко.

Кои са най-запомнящите се моменти или постижения от времето Ви тук досега?

Няма да изброявам назначения, достигнати цели, събития или обучения. Това, което наистина остава, са хората. Формалните и неформалните ментори, съмишлениците, приятелите. И уроците на търпение, смирение, и „какво още може и как е най-добре“.

Не съм спряла да се променям. Да сменям форми, съзнание, поведение. А аз не обичам промяната. Така че, може би, мога да се нарека смела. А с това много се гордея.

Какво Ви мотивира да останете и да се развивате именно в тази организация?

Думите са моята суперсила. А тук мога да бъда открит супергерой. Мотивират ме свободата да се изразявам, автономията и гъвкавостта - да имам място за образование, пътуване, преживявания, предизвикателства, смисъл. Мотивират ме личностите, с които ме сблъсква работата - различни, истински, всеки с уникалната си история.

Как се е променил професионалният Ви път от първия ден досега – и какво Ви е научил?

Започнах като стажант „Подбор”, а седмица по-късно вече водех интервюта сама (нали ви казах - думите са ми сила ;)).

Научих се първо да използвам гласа си, за да си открадна внимание. После - да слушам активно, за да го запазя. Така се научих да разбирам какво иска бизнесът, но не казва; какво иска човекът (кандидатът), но го прикрива. И как да убедим и двете страни, че са „един за друг“, когато самите те не го виждат.

С времето любопитството ми към AI прерасна в управление на проект - „Как работи? За какво ни е? Как ни е полезен?“. Това доведе до вътрешни и външни обучения. Засили се интересът към лидерство и създаване на преживявания (страст още от времето ми в НПО сектора). Днес не правя подбор, но знанията оттам са незаменими - срещнаха ме с различни индситрии, екипи, култури, стратегии и опит.

 Какви са стремежите Ви занапред – както за себе си, така и за екипа или компанията, част от която сте?

Отговаряла съм си много пъти на въпроса „Къде се виждаш след 5 години?“ и всеки път отговорът е различен. Не защото нямам посока, а защото не я измервам в титли или организации. Измервам я в усещане за принос и смисъл.

Имаме една мечта (множествено число, защото е споделена). Да градим общност, която запълва онази празнина между изискванията на бизнеса и реалността, в която растат младите - пропаст между това, което трябва „да могат“, и това, което някой изобщо ги е научил. Може да звучи загадъчно, но има смисъл.

А в точно този момент, стремежът ми е простичък: утре да се събудя, да се чувствам цяла и готова за хората и събитията, които ме очакват. И докато сме заедно с настоящата организация, да сме полезни и пълноценни, за тези, които очакват от нас. Останалото ще си дойде. В своето време и в своята светлина.