Най-дългосрочните резултати идват от онези решения, които вземаме с мисъл… и с усещане

Представете се с няколко думи…
Казвам се Стефка Танчева и вярвам, че работата може да бъде не просто място, а пространство за израстване – като хора, като екипи, като общност.
Живея HR не като функция, а като изкуство. Стартирах кариерата си в агенция за подбор на персонал, след като завърших магистратура по бизнес управление във Франция. В последствие работих като обучител и бранд мениджър. През пролетта на 2014 г. направих преход и след първия успешен HR проект, който ръководих, открих своята мисия да бъда HR артист и лидер. Най-голямото признание за мен са наградата за HR професионалист за 2022 и изборът да стана член на УС на БАУХ.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?
Пътуване. Преобразяване. Връзки. В началото – без ясна логика. По-късно – с много вдъхновение. Днес – целенасочено и съзнателно. Убедена съм, че най-дългосрочните резултати идват от онези решения, които вземаме с мисъл… и с усещане.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя ви?
Да не чакам "перфектната възможност", а да превръщам всяка дадена роля в платформа за учене, принос и изява. И още нещо – да се заобикалям с хора, които ме вдъхновяват и разпалват допълнително професионалния огън в мен.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не ви каза?
Че неуспехите не са врагове, а огледала. Че не всичко трябва да се случи бързо. И че понякога най-важните разговори са тези, които не са по сценарий.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?
Като не търси обещания имена на роли, а слуша реакциите си. В какво се потапя? Какво го кара да забрави времето? Кога се чувства полезен? А кога – автентичен и себе си?

Кои умения според вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?
Ще започна с умението да слушаме задълбочено и да чуваме, не само да отговаряме. Способността да се адаптираме и да учим непрекъснато, като превеждаме знанието в действие. И, парадоксално – човещината. Тя ще остане най-дефицитният ресурс в ерата на изкуствения интелект.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?
Като не сме. Когато подходиш с искрен интерес и без скрит дневен ред, хората усещат. Най-добрите мрежи не се "строят", а се отглеждат – с внимание, постоянство и обмен на стойност за всички страни.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?
Приех роля, в която не бях себе си и вървях срещу собствените си ценности – само заради йерархичното високо позициониране и влизането в „клуба на директорите“. Научих, че когато приемаш само от амбиция, често работиш с половин сърце. И това не носи нито резултат, нито удовлетворение.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?
Тялото знае. Ако започнеш да губиш съня си, гласа си, себе си – слушай. Токсичната среда често се маскира като „високи изисквания“ или „предизвикателства“, но истината е в усещането – обичайно, натрупано и тихо потискащо.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?
Бих задала повече въпроси. На другите – и на себе си. А може би щях да съм по-малко строга към собственото си темпо на напредване.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?
Като си позволим да поспрем. Не всяко забавяне е загуба. Понякога именно в паузата идват най-ясните прозрения. И като си напомним „защо“-то зад „какво“-то.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?
Като не ги делим толкова строго. Аз съм цялостна – и в залата за обучения, и когато прегръщам дъщеря си. Балансът е въпрос на граници, приоритети и много съзнателни избори.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?
Когато сменяш поредната позиция, но празнотата остава. Когато усещаш, че си надраснал не просто екипа, а самото поле. Когато гласът вътре казва: „Има още нещо за теб, но няма да го намериш тук.“

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?
Успехът не е върхът на стълбата, а посоката, в която ти е леко да вървиш – дори когато е трудно.

Каква е вашата дефиниция за „успешна кариера“?
Успешната кариера е онази, в която се събуждаш с усещане за смисъл и си лягаш с мир. В която растеш, без да се изгубиш. И в която не само постигаш, но и променяш – себе си и света около теб.