Ню Йорк е пазарът за изкуство в света, а то е истинско приключение

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Хубен Черкелов и съм художник-живописец. Хората казват, че рисувам пари. Работата ми има два аспекта като първия и най-важния е създаване на произведения на изкуството. Втория е в комуникация с галеристи, арт адвайзъри и всички останали по веригата. Целта е произведението да достигне до публиката. Тъй като не разполагам с достатъчно време за всичко аз се обръщам към специалисти в съответната област.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

От 25 години живея в Ню Йорк, САЩ. Реших да се установя тук защото в Ню Йорк е пазарът за изкуство в света и човек трябва да е близо до него, ако иска да се развива. Така е в 21 век. Има значение за легитимизацията на творческия процес и кариера. Моето ателие е в близост до Таймс Скуеър.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Липсата на професионални контакти с арт дилъри. Това е особено важно и отнема много време да спечелиш доверие а и самочувствие. Аз разбира се имах много добра представа за какво става въпрос а и това не ме е възпрепятствало да си гледам моята работа. Но за сериозен бизнес си трябва и натрупване на много компоненти за да работи.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

В изобразителното изкуство езиковата бариера не е важна. Разбира се е препоръчително да си добре с езиците. Обикновено използвам Google translate в Азия. Но картините ми говорят сами за себе си, такова е естеството на професията.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

През 1996 дойдох в Америkа по програма ArtsLink, след това направих и резиденция в Santa Fe Institute of Painting и завърших програмата Artist in the Market Place към Bronx Museum през 2002. Но няма наръчник за това, кое и как ще се случи. Изкуството е хазартна игра до голяма степен, трябва и късмет.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Изкуството в България е на самодеен принцип и винаги е било такова. Всеки си говори каквото му хрумне и си излага както намери за добре. За професионализъм да не говорим , артистите, които си плащат данъците от изкуство са малцина. Има „Планова Икономика“ и не се гледа с добро око на инициативите отвъд контролираното от държавата.

В Америка има реален пазар за изкуство има Музеи и галерии, хората го обичат и са склонни да платят за това от собствения си джоб. Разликата е огромна.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Фактът, че в света на изкуството има място за всеки, ако има таланта да каже нещо различно.

В Америка се работи много. Знам, че е клише но това е важно да се има предвид, работна етика.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Винаги е много различно в чужда държава, но художниците от моето поколение не сме толкова различни културно. Филми, музика или западно изкуство, ценностната система, поп културата е много близка. Аз не съм се чувствал никога чужденец в Ню Йорк. Особено преди социалните медии да превземат общуването тогава имаше активен артистичен живот.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Аз винаги съм се занимавал и съм се развивал в сферата на изкуството и съм приел, че художникът винаги ще е ученик, който е с отворени очи за света. Сега има и много неща онлайн. Трябва да сме любопитни, да останем деца.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Разбира се, на всяка крачка.  Вече не обръщам внимание защото в Ню Йорк всеки е от някъде и борбата е голяма. Свиква се.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Много добре да си преценят възможностите, за да не останат разочаровани. Има много пътища и всеки един може да е правилният.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Аз бях избран от изкуството, а не обратно.  А и нямам други професионални качества така, че пътят трябваше да бъде поет и извървян. В крайна сметка съм го приел като приключение.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

В личен план приятелството, семейството и липсата на отговорно поведение но в професионален план абсолютно нищо.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Не съм мислил за връщане. Тук получавам много вдъхновение за да продължавам да работя а имам и още толкова много идеи за реализиране.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Точно с това се занимавам като живописец и мисля ,че парите са онова шесто чувство без което останалите нямат реализация.