От Сахара до Париж – уроците от живота между няколко държави

Представете се с няколко думи..

Силвия Умникова, Управляващ Партньор за България и Международен Консултант в Аlexander Hughes, глобална компания за екзекютив сърч и оценка на хора.

За Вас пътуването по света е?

Фатално за предрасъдъците, предизвикателно за ума и тялото, обогатяващо за културата и начин да ценя живота, света, хората и тяхната очарователна различност, както и забележителна им еднаквост – хората са и остават хора навсякъде, независимо от културата и различията им.

Колко различни държави сте видяла до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Навсякъде, където съм била, на 4 континента и в около 50 държави, винаги срещам добри хора. Това продължава да ми дава надежда, че ние, като вид, ще оцелеем.

Най-вдъхновяващата лична история, която имам, е свързана с Париж – когато бях на едва 20 години, бедна студентка от социалистическата епоха, която остана на летището заради анулиран полет, без пари, без подслон, без храна и без възможност да се обади на някой за помощ. Тогава срещнах човек, също студент, който ми помогна да оцелея през трите дни до следващия полет. Без да иска нищо в замяна – за отплата, аз му превеждах и го развеждах из Париж, а той ме приюти и нахрани. Просто, човешко, голямо добро.

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Разбира се! Париж - любов завинаги. Толкова е многообразен, чутовен, безмилостен, предизвикващ сетивата и ума. Имам и други любими градове, разбира се – Лондон, Ню Йорк, Рим, Флоренция. Но тъй като съм израснала в оазис в Сахара, Себха е мястото, където бих се завърнала отново, защото ще е като завръщане във времето, в детството, в онази суха и гореща денем, но студена и страшна нощем пустиня, където животът, въпреки всичко, продължава, където всичко е пред мен и нищо не ме плаши, където босите ми нозе понасяха без проблем горещия пясък, където слънцето печеше с 50 градуса на сянка, където играехме с паяци и със скорпиони, пазехме се, колкото можехме и се отглеждахме почти сами. Детство, като в романа на сър Джеймс Матю Бари, “Питър Пан”, което е набраздило живота ми с емоции така, както гиблите са изваяли дюните на Сахара.

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Работех в ХайделберЦимент Груп, по време на прехода, когато индустрията в България се трасформираше и привнасяхме ноу-хау от развитите страни. Командироваха ме в централата ни в Хайделберг, където се запознах с хора, които имаха такова внимание към качеството, изпипваха всеки детайл от работата си и в същото време гледаха толкова надалеч, бяха истински подкрепящи и разбиращи. Толкова исках да приличам на тях! И така, тези ценности, които така ме изпълниха и вдъхновиха тогава, останаха с мен завинаги.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Че аз трябва да се адаптирам към новата среда, а не новата среда към мен. Че аз трябва да извървя допълнителния път към хората в нея, а не те към мен. Че културата е най-силният и влиятелен фактор за успеха и за провала. Че тя изисква уважение, разбиране, време, комуникация. И че е това, което ни прави човеци.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Всички идеи, които имам, са дошли чрез пътуване – в книгите и в пътешествията. Какво е животът, ако не един дълъг път? Какво е кариерата? Също дълъг път. Тези пътища не ги деля, обущата ми все още ме носят по тях, идеите все още ме осеняват, хората все още ме вдъхновяват. От всеки, дори и от най-обикновения човек, научавам нещо. И вероятно най-значимото нещо, което съм научила, е че всички имаме значение за живота на някой на друг на този свят.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Разбира се от само себе си. Когато си в този бизнес, хората са най-важни. И колкото повече хора, толкова повече хора, ако парафразирам Мечо Пух.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Много слушам, много питам, много уча, когато ходя, не гледам само напред и надолу, но и нагоре, където виждаш неща, които само тези, които са вдигнали глава, виждат. Това ми позволява да анализирам по-добре хората и техния потенциал, да разбира по-добре това, което ми казват и това, което не ми казват, това, което се крие зад думите и жестовете им, кои са те всъщност. Откривателството е най-вдъхновяващо в моята работа. Също и това, че отварям врати за нови възможности.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Франция – не само защото е люлката на свободата и защото “Свобода, Равенство, Братство” са нейните декларирани ценности. И въпреки че установявам разлика в реалните ценности, които хората във Франция изповядват, Франция е и остава държавата, в която наистина има фокус върху всеки човек, осигурени са социални услуги за всички, без изключение, дори и за тези, които нямат право да пребивават в нея. Стартирането на бизнес във Франция е много лесно, оставането в него и разрастването му – супер трудно - заради конкуренцията, данъците, културата, необходимостта да се ориенташ бързо и ефективно в комплексна и силно бюрократична държава, с изключително високо ниво на регулации.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивирана или по-разсеяна? Защо?

Чувствам се мотивирано разсеяна 😊 Обичам да се “губя” и ми се случва често, заради недоброто ми чувство за географска ориентация, но губейки се, винаги успявам да се намеря отново. В пряк и в преносен смисъл. И това ми дава чувство за постижение, всеки път.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Всички места, на които съм била, от прашясалите, късни, задрямали следобеди по променадата в далечната провинция, до екзалтираните, стероидни булеварди на глобалните градове, които никога не спят, са начин да се провокирам, да измислям и да се амбицирам. “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” – филмът на Стефан Командарев описа с невероятна палитра от цветове животът и умението ни да измисляме нови пътища, да преоткриваме старите и да отъпкваме неотъпканите. Пътят е промяна, а не просто дестинация.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Както казах, тези пътища не ги деля. Работя, когато пътувам и пътувам, когато работя. Трябва ми само интернет, компютър и телефон.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Парите нямат стойност. Те са платежно средство. Но, благодарение на тях, добавям стойност към живота – моят, и този на околните. Затова съм се научила да ги ценя много.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Не непременно, не като самоцел, но когато целта ми е донасянето на стойност чрез това, което градя, тогава парите просто се случват като последствие.

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

Най-важният урок е, че финансовата независимост те прави свободен, а свободата е най-високата ценност в класацията ми от ценности.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Не бих поставила нещата така – харченето трябва да се прави по приоритети. Когато приоритет е преживяване, харчете за него. Ако пък приоритет е материална придобивка, например апартамент, кола, компютър и т.н. – тогава харчете за тях. Хората мислят, че тези, които не трябва да приоритизират, когато харчат, са истински щастливци. Вярвайте ми, това да ти се налага да избираш, за какво да похарчиш пари, е истинско преживяване, урок, дисциплина, борба и доставя огромно чувство за постижение. Другото е просто харчене на пари от хора, за които парите не са важни, защото ги имат.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Не го виждам - живея я го от години. Работата ми е през граници, през територии, през континенти, през култури. Бъдещето за мен е сега. А с навлизането на Изкуствения Интелект във всяка работа, това ще се случи много по-бързо и за останалите, за които дигиталният живот е все още в бъдещето. 

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Светът е толкова динамичен, че страна, която е по-благоприятна днес, може да не е така благоприятна утре. Вижте, какво става в САЩ – те са показател за това, как можеш да съсипеш доверието в бизнеса и средата, заради колосално его и чиста глупост. Както казвала майка Тереза Авилска: “Повече сълзи са се проляли заради сбъднати молитви, не заради несбъднати”. Така че, сбъдването на MAGA явно ще донесе много сълзи на първата икономика в света. Затова, моят приоритет винаги е бил да направя така, че бизнесът ми да е високо-адаптивен във всяка среда, готов за бързи, резки промени, да добавя голяма стойност, да е версатилен и да създава синергии.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

На голям, развит, глобален пазар. Франция, Великобритания, САЩ. Защо? Защото мога да донеса стойност, която не е непременно налична на тези пазари. Големите, силните, богатите страни често изпадат в комфорт, който ги води до трудни ситуации и пазарите, които цитирам, са точно такива. По различни причини, но винаги, до трудности. За Франция това е невъзможността им да правят реформи, огромният дълг и това, че Работата не е непременно ценност за голяма част от обществото. За Великобритания – това са последствията от Брекзит и лошото, недалновидно управление след него. За САЩ – пораженията, които им нанася политиката на Тръмп. Аз виждам всичко това като възможност. Но, за да пробиеш на такъв пазар и да развиеш голяма идея там, изисква дисруптивна иновация. Нещо, което не е било. Нещо, което променя средата, нагласите, представите, нещо, което изцяло променя модела. Между другото, България също е отлично място за развиване на идеи, с уговорката, че след това, за да направиш една идея мащабна, ти е небходим и глобален пазар.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Не бих искала да давам препоръки, пътуването е нещо много лично, а, както виждаме, свръх-туризмът в “задължителните дестинации” не донесе нищо добро нито на Венеция, нито на Париж, нито на Санторини или езерото Комо, например.

Бих препоръчала пътуването по принцип – където и да е, по какъвто и да е начин – в книгите, в държавите, в мечтите. Имам приятелка, която пътува непрекъснато – в интернет, когато не може физически и физически - винаги, когато може.

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Да кажеш, че си бил някъде и да закачиш поредната дестинация като атрибут на колана си, не е пътуване. Истинското пътуване започва там, където има разбиране, осъзнаване, задълбочаване, трансформация.

Колко от онези, които са се снимали на пиаца Дел Дуомо във Флоренция например, знаят, че куполът на базиликата Санта Мария дел Фиоре, проектиран от Филипо Брунелески, е изграден без поддържащо скеле – с революционна технология, включваща два самоподдържащи се купола и кран, проектиран специално, за да вдига тухлите на такава височина? Това не е просто архитектурно или инженерно постижение – това е триумф на човешкия ум, символ на епоха, в която идеите и амбициите на човека го изравняват с боговете. Именно в това се крие величието на Ренесанса – той издига човека на следващото ниво – там, където бог не му е нужен, там, където той кове сам съдбата си, справя се с предизвикателствата и постига непостижимото.

Така че, кариерният ми съвет е – вдигнете очи, за да видите, забавете крачка, за да разберете, вложете време, емоция и мисъл в това, което правите. Само тогава то ще се превърне в стойност, която надхвърля титлите и постиженията - тази на истинското израстване.