От Търново до Уолстрийт: Историята на една българка без граници

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Името ми е Цвета Калейнска и съм основател на бутиковата агенция за пазарни проучвания RILA GLOBAL CONSULTING, където използваме последните технологии, за да помагаме на клиентите ни да разбират повече за своите потребители и да подобряват стратегиите си. Също така съм експерт в Европейската Комисия към Европейския Съвет по иновации, където оценявам високо технологични стартъпи с бюджет от над 80 милиарда евро. Обширните ми познания в сферата на технологиите и изкуствения интелект са и причина често  да се изявявам и като коментатор по актуални теми в американския телевизионен ефир.

Дните ми предимно стартират с отговорностите ми като майка на две дъщери -  от обличане до приготвяне на обяда им за училище и разговор с тях за предстоящия ден преди да ги изпратя. Това е много важен дневен ритуал за мен и ми помага да си припомням смисъла на моя ден и това, което е важно в живота.  След като ги оставя на ясла, започвам деня си с колегите. Моделът на работа на Рила е изцяло remote; в голяма част от дните съм в срещи с клиенти и екипа около 8-10 часа на ден. Самият отбор се състои от 12 души, и е много важно за мен като лидер да поддържам връзка с всеки един от тях и да се чуваме често.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея в Манхатън, Ню Йорк. През 2008 година завърших гимназия в България и се преместих в САЩ, за да уча в малък колеж в Бруклин. След висшето ми образование започнах работа в голяма агенция за маркетинг проучвания и останах в града, където съм и до днес, 17 години по-късно.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Пристигнах в САЩ напълно сама и без никаква външна подкрепа, което определено беше много голямо предизвикателство за мен. Както повечето българи в чужбина, така и аз, в началото на престоя си, имах период на адаптация, в който търсех общността си на новото място.

Истински големи предизвикателства срещнах и години по-късно, когато започвах моя бизнес. Имах грандиозни мечти, много силно вярвах в себе си и своите умения да помагам на клиентите си, но още в първата седмица получих писмо от адвокат на бивш бизнес партньор, който ме заплашваше да прекъсна процеса по регистрацията на бизнеса ми. Това беше и ключов момент за мен, който ме мотивира още повече и също ме научи на нови уроци за приятелствата и парите.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Имах щастието да завърша Езикова Гимназия във Велико Търново и за мен никога не е съществувала езикова бариера, тъй като обучението ни беше на много високо ниво. Там учих паралелно френски, испански и английски, и благодарение на моите учители, това са знания, които продължават да ми служат всеки ден в работата ми. Бариерите ми в САЩ бяха основно културни, идвайки от България, където има големи разлики. В Америка има неписани културни елементи, които само човек живял тук дълго време може да разбере и разшифроването им ми беше най-трудно през първите години.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Не мисля, че съм намерила някаква мрежа или общност, която специално да ми е помогнала. Кръгът ми от приятели и познати, независимо българи или чужденци, със сигурност бяха много знакови и важни за мен. Всички те са ми помагали много със съвети и идеи и уроци.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Разликите са огромни. На първо място - прямотата. Българите винаги казват нещата директно, докато американците биха предпочели да сервират думите си захаросани на моменти, и често “крият” истината между два комплимента. Българите сме също доста по-отворени и по-отпуснати от американците, които по-често се ръководят от най-ефективния метод да свършиш една задача, за да оптимизират всеки ресурс. В Америка думите се изисква да се мерят много внимателно, докато българите може да сме много свободни в изказа си, независимо дали пред колега или пред клиент. Това доста ми липсва от работата  с българите - личното отношение един към друг и колко сме обгрижващи към всеки.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

В Америка много уважават усърдния труд, който влагат във всяка задача. Това определено носи резултати и е истина, че САЩ е място на възможности за тези, които работят здраво. Разбира се, има и минуси, особено когато става дума за баланс между работа и почивка, защото на някои места се счита за “нормално” да работиш непрестанно.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

В първите години, когато се преместих едно от нещата, които научих, е че докато в България когато пишем 1,2 използваме запетаи, докато в Америка следва да се пише 1.2 с точка. Десетки пъти ми се е случвало да искам да напиша хиляда и двеста, но да се чете като едно цяло и две, което при работа с много големи таблици е трагикомична случка.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Не бих казала, че се различава особено, тъй като България вече е много напреднала държава и на двете места всичко се случва с много онлайн апликации, както и препоръки от познати. И на двете места, с времето става по-лесно, тъй като индустриите са доста малки. Колкото повече израстваш кариерно, толкова по-малко хора остават, които правят точно същото като теб.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Не, образованието от България ми беше достатъчно и предостатъчно :)  В много случаи изпъквах напред именно заради познанията ми от нашата родина.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Разбира се и го намирам за напълно нормално. Имала съм пречки например с името ми, което за тях е странно и веднага от него могат да разберат, че не съм местна, но винаги гледам да оставя такива неща зад мен и да не обръщам внимание на пречките. ѝивота е поредица от сблъсъци - не може да се спираме на всяка. Само напред и нагоре, както се казва.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Вярвайте в себе си. С усърдна работа и ум, може да постигнете всичко!

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да. Аз не познавам друг път и пътя, който съм избрала винаги е Пътят. За моя път бих използвала хубавия български израз “бавно, но славно”. Според мен точно тези успехи са най-добрите - бавните и славните.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

В личен план - семейството и приятелите ми. Също така много ми липсва нашата култура и това колко свободолюбиви сме българите. Имам щастието да работя с българи постоянно.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Със сигурност не го изключвам изобщо. Живота се променя всеки ден, и макар и да градя семейство тук, България винаги ще е на предно място, ако обмисляме преместване.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

За съжаление, парите имат огромно значение в живота на всички нас. Без значение дали искаме това да е така или не. Това което съм научила от детството ми в България, е че парите имат важно място в живота, но не са самоцел. Със сигурност трябва да се научим как да работим с тях, за да работят те за нас. Под това визирам спестовността, да мислиш винаги с поглед към бъдещето и да си внимателен с тях винаги помага. В Америка, моето впечатление е, че гледат на парите по същия начин - с парите трябва да се оперира с много голямо внимание.