Сбъднах мечти, обиколих света...но, семейството винаги е най-важното

Представете се с няколко думи..

Човек, който не спира да мечтае и гледа напред въпреки всичко, което става у нас и по света. Вярващ в младите и затова отделям напоследък повече време за тях. Иначе, човек на авиацията. Целият ми живот е един полет на различни ешелони.

Завърших BBBУ в Долна Митрополия като авиоинженер към БГ „Балкан“, защото системата не ме допусна да стана пилот. Работих в тази авиокомпания докато фалира зарязан в Израел,  с едно прекъсване от 5 месеца за да изкарам някой лев в Ирландия. След това поех по пътя на консултанта докато не направих първата независима инженерингова и консултантска компания в България. След това с годините започнах да инвестирам в авиацията и други отрасли като софтуерни, медицина, строителни и други отрасли.

Преди 4 години ме поканиха да създадем Асоциация за която ме избраха за председател  Асоциацията на Българската Авиационна Индустрия (АБАИ). Бях поканен и станах част от управлението на ВВВУ „Г. Бенковски“, където помагам на младите да се учат на модерни софтуерни проектантски софтуери.

Преди 2 години станах член в управителният съвет на БТПП. 

За Вас пътуването по света е?

Живот, дишам по този начин и се обогатявам, като обогатявам не кръвта, а себе си с знания, приятели и партньори

Колко различни държави сте видял до момента?

Към 200 според мен са вече, преди няколко години си направих труда да ги преброя и бяха 180.

Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Те са много и бих написал книга в даден момент. Но ще спомена само една сега. Имах като дете мечта да се занимавам с авиация и да обикалям света, но определено исках да видя Бразилия, Рио де Жанейро. След като фалира Авиокомпания Балкан и ме зарязаха в Израел, се прибрах с помощта и личните средства на човека, който правеше разликата в тази авиокомпания. Изплашен какво ще е следващата ми стъпка и накъде, ми се обадиха за покана да почна като консултант към Лизингова компания и да замина за Бразилия. С течение на времето прекарах почти 2 години там и видях много неща, като карнавали, футболни мачове, Нова година на Копакабана, концерти като един от тях беше на Ролинг Стоунс, където бяха 1,5 милиона хора. Бях станал повече кариока от местните, защото не спирах да пътувам и наслаждавам на живота както го умеят бразилците. Там докато преговарях с човек милиардер да си плати дължимите суми на лизинговата компания му звъннаха и той стана като само каза „Извинявай, но има по-важни неща да свърша“ . Не знаех какво по-важно от това да спаси авиокомпанията си има, защото бяхме приготвили екипажа на следващият ден 2-та самолета да ги изнесем извън Бразилия. След 4 часа се върна собственика на авиокомпанията, седнахме и каза, че сега ще нареди да се преведат парите. След като го попитах какво го накара да скочи и да напусне преговорите ми каза, че тези които са му позвънили докато седяхме един срещу друг са му казали, че са отвлекли сина му и са поискали откуп до 3 часа. За щастие са били дребни играчи и не е имало истинско отвличане. Не можех да повярвам, защото реакцията му по време на разговора с фиктивните похитители беше много хладнокръвна и само погледа му се промени. Урокът за мен 30 годишен беше, че пари, пари, но семейството и децата са най-важни.   

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Да, обичам, защото може да се види още нещо, което не си успял да видиш предишния път, или да видиш как се е променило с времето или просто си имаш нещо вътре в себе си, което те влече натам. Бих се върнал и в Аржентина, защото има много още какво да видя, въпреки 8-те месеца изкарани и там, в Перу, защото енергийно ми действа доста добре, в Азия като Тайланд, Виетнам, Китай и в Европа Италия и Испания, защото там се чувствам в свои води почти.

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Мисля, че пътуванията ми до Сиатъл за обучения в Боинг. В Сиатъл се срещнах с много добри професионалисти и хора. Там хората са много по-спокойни и добри в сравнение с Ню Йорк, Чикаго и други големи градове на Щатите. За пръв път имах усещане, че може и да остана в друга държава да живея, но родолюбието ми ме върна, въпреки, че можех да остана. Града на Нирвана е зелен, интересен с много интересни неща, но това е за една дълга история. Видях едни усмихнати хора, предлагащи да помогнат, влизащи в детайли като работим и се научих да не правя компромиси в авиацията.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Станах по-търпелив с времето. Преди бях по агресивен в бизнеса, нетърпелив към другите манталитети в чужбина. Промених се времето и разбрах, че в различни държави трябва да работя с настройки на поведението и начина на работа за да успея да постигна това за което съм дошъл. Независимо от цвят, религия има добри и лошо хора, както и добри професионалисти и такива, което са там за да убиват времето и да загубят и твоето.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Разбира се, като всеки човек в житейският си път срещаш такива хора, аз им казвам „големи речни камъни“ които променят посоката не водата, стига да не направят водовъртеж 😊. Така ме промени и даде насоки един американец Боб Денис с който работех 3 години по света и от който научих много. Бях млад и работех над 12 часа всеки ден, срещах се доста клиенти по света и тогава видях, че съм добър в това, което правя и досега, грижа за летателната годност на самолетите от страна на инженеринга. Създадох авиационната ми фирма, която тази година прави 20 годни и една най-добрите в света бих казал с всичките си лицензи.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Разбира се, срещите лице в лице в бизнеса са многократно по-добри от онлайн такива. Вече съм на такъв етап, където името ни работи и помага в такива срещи. Канят ме на доста форуми като говорител или специалист, експерт и на такива места срещаш други добри професионалисти с които като се заговорим изкачат нови идеи, които понякога реализираме, понякога преценяваме, че не са най-доброто и не си струва да губим време и сили. Но почти навсякъде мога да звънна и да поискам съвет и съдействие.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Интересен въпрос. Може би търпение, прецизност, бързо наспиване за да преборя джет лега за да си свърша свеж работните срещи и инспекции които правя. По принцип на работата ми се отразяват добре, но вече не знам дали и на здравето с годините.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Имало е, но всичко е било временно. Ирландия и Виетнам са едни от последните.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивиран или по-разсеян? Защо?

Мотивацията ми е винаги много голяма независимо къде съм. Бих казал, че в чужбина работя по-спокойно, защото липсва интригантството, което в България ми идва в повече последните години. Тука ме използват доста пъти за да пробият дадени хора или да си свършат проекта и после се променят, което ме демотивира напоследък. Докато в чужбина от 25 години работя с партньори и клиенти с уважение и респект.   

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за Вашата креативност и амбиция?

С годините различни държави. Щатите, Франция, Германия и Ирландия. Това са държави в които авиационният сектор е много силен и Държавата е зад този сектор и го виждаш след дадени Форуми и Авио изложения. Също така Виетнам напоследък, защото там виждам как се развива авиационният сектор. Тази седмица като бях в Париж на Авиошоуто се поръчаха 100 самолета от една Виетнамска авиокомпания. Нали разбирате как това действа на хората, които са в бранша в тази държава. Възстановяват се летища, строят се нови. И аз все искам да го копирам тука и да направя България авио хъб, но политиците не ги интересува авиацията, защото приходите ще дойдат след години, а не веднага. И се чувствам като Дон Кихот в борбата за запазване на летищата и създаване на условия за развитие на голяма авиация. За щастие се появяват вече и съмишленици, но без политическа воля няма да стане.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Винаги гледам да ги съчетавам, но не винаги успявам, защото съм доста отговорен и гледам да си свърша добре работата, но имам ли възможност и съм за по-дълъг период ще отида да разгледам интересни забележителности в този град, държава, ще посетя концерт, опера или футболен мач, както и добри ресторанти или заведения. Този живот е един и трябва да се живее,  не само да работим. От сънища и спестени пари спомени няма 😊

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Никога не са били цел, а резултат от работата ми, от идеите които реализирах. С годините все повече ценностите са ми други, а не парите. Заради тях загубих ценно време и приятели. Няма да си тръгнем с тях така или иначе. Те са средство, но не са ценното нещо в този живот за мен.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Кратък отговор да, но дългият е, че пътувам за срещи за да видя дали мога да реализирам дадени идеи и проекти, които разбира се стават с пари. 

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

Може би в Сингапур и Щатите съм научил най-много и това да съм независим и неподвластен на корупция. Затова и съм отказвал да се занимавам с политика в България.

Религиозен съм до някаква степен, както и повлиян от будизма, когато се занимавах за кратко с айкидо. Будизмът те кара да премислиш преди да реагираш спонтанно, да използваш силата на атака на противника за самозащита за да го победиш, но не е нужно да атакуваш човек с лоши намерения и мисли. И най-важното, което трябва да разбере човек, че многото пари не те правят щастлив и по-добър, така, че трябва да се намира баланса.  

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

С годините се променям. Излизайки от много бедно семейство бях пестелив за да успея да си купя кола, апартамент и други нещица, но след това не съм се спирал да харча за екскурзии, концерти, спортни събития и всякакви други преживявания. Няма по-хубаво нещо от красиви преживявания със семейството и приятели. Последните години гледам да помагам на млади хора, особено в авиацията, защото господ ми е дал късмета да стигна дотук в авиацията и аз трябва да предам това, което съм научил и дал.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Хм, интересно е. Виждам и нови закони се прокарват от BESCO за тях. Това са друг вид хора, които може би са нужни за развитие на икономиката, а може би преминаваме към друг начин на живот и работа. Друго поколение съм, но го приемам с интерес.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Много. Ирландия си промени законите и направи така, че да привлече авиацията преди 20 години и там се изливат милиарди вече години наред. Щатите, страната на необятните възможности също предлага и безмитни зони и облекчения, Обединените арабски Емирства. Сега ми пратиха и Хърватия какво предлага за инвеститорите, Малта, Сингапур, Испания(Мадрид). Тука се инвестира и трябва да инвестираш и в инфраструктурата и да я дариш на държавата ако не си част схемата и върхушката за да станеш зависим от тях.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

Може би Виетнам, защото от 2003 година поддържам доста добри отношения с партньори там и виждам как се развива държавата последните години и има много потенциал. Но определено ми се иска България да се промени, за да не се притесняваме да инвестираме тук в България вместо да се гледаме как да изнесем парите си навън.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Май мога да изброя почти всички като се замисля 😊. Бразилия, Аржентина и Перу в Южна Америка със сигурност. Мавриций от популярните курортните дестинации е най-хубавото местенце, защото освен хубавите плажове, места за шнорхелинг и гмуркане има планинска част, чисто и красиво с прекрасна храна.  

Иначе и Виетнам, Тайланд, Сингапур, Корея са ми супер приятни и има какво да се види или са прекрасни места за почивка.

Определено се целя в Антарктида и искам да я посетя. Миналата година ми се размина да летя до там, но съм сигурен, че ще ми хареса докато е още дива.

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Не затваряйте врати с трясък, светът се върти и може да се наложи пак да почукате не тази врата. Като се затвори една врата се отваря друга. Преспете преди да вземете решение или да си даде финално становище. Винаги има и друга гледна точка на даден казус и е хубаво да се ползват консултанти с опит в дадена сфера, в която искате да инвестирате.