Случайна среща в Чикаго се оказа сред най-големите професионални уроци в живота ми

Представете се с няколко думи..

Казвам се Десислава Куцарова-приключенец по душа, по професия Директор Развитие на Хепи, а по образование… математик и магистър от Медицински университет. Звучи странно, но в моя свят има време за всякакви пътешествия - между числа, плавници, суши и лаборатории.

Балансът в ежедневието ми идва от две екстремни занимания - родителството на вече абитуриент и техническото гмуркане на под 40 метра дълбочина. Едното ме учи на търпение, другото - на концентрация и планиране, а и двете включват много пътуване, емоции и постоянна адаптация.

За Вас пътуването по света е…

Най-голямата ми страст. Светът за мен не е само над водата- под повърхността се крие друг свят, която заема 79 % от земното кълбо. ЧУдесата на природата, различните култури, това, което става под земната повърхност- все неща, които ме удивляват и зареждат.

Колко държави сте посетили? Любопитна случка?

46 до момента. Всеки път излизам от страната с толкова много вълнение, очакване, емоции и любопитство. Любимата ми случка е едно пътуване до Гили Траванган в Индонезия, когато изтървах трансферната лодка  и се наложи да стигна до острова с малка лодка, капитанът на която обаче не прецени отлива…И на мен ми се наложи да вървя над километър по морското дъно, със затъващи в мокрия пясък крака и 32 кг куфар. Нито за миг не ми дотежа, нито се ядосах, просто исках да стигна до острова. Тогава наистина осъзнах, че много, много обичам да пътувам.

Обичате ли да повтаряте дестинации?

Да. Мексико ми е абсолютен фаворит - обожавам природата, храната, историята, музиката, настроението, сенотите и Карибските дълбини. Дубай и южната част на Египет също са места, които винаги ми дават нещо ново, въпреки че съм била там многократно.

Кое пътуване ви промени най-много като професионалист?

Пътуването до Чикаго за NRA Show - това е най-голямото изложение за ресторантьорски бизнес. Там се запознах с основателя на Международната Франчайз Асоциация - случайно, след като буквално се изгубих в изложението, озовавайки се с неработеща банкова карта и без батерия на телефона, на напълно непознато за мен място. Тази среща беше може би най-значимият контакт (непланиран), който промени значително моя подход в работата ми, насочи вниманието и разви уменията ми до неподозирани към него момент нива..

Какво научавате за себе си в нова културна среда?

Да слушам. Да наблюдавам. Да не преценявам веднага. Да давам шанс. И най- вече- да не спирам да се променям. Работата ми е такава, че ежедневно контактуваме и творим с хора от цял свят и това ме учи, че професионализмът има различни лица. С времето разбирам, че уменията са приложими навсякъде- стига да има гъвкавост и уважение.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Същата тази случайна среща в Чикаго с основателя на Международната Франчайз Асоциация. Намери ме изгубена, без GPS, без работеща карта на мобилния телефон, и на високи токчета, които вече бях събула. Но оттам започнаха разговори, които ми дадоха безценни насоки. Той не просто говореше за франчайзинг - той споделяше философия за създаване на системи: структури, които са едновременно подредени и отворени, които освобождават ума от рутината, но не го лишават от мислене. И именно това се оказа един от най-големите професионални уроци в живота ми. А контакта ми с този човек до ден днешен включва размяна на колети за Коледа и картички за Великден.

Разширявате ли професионалната си мрежа чрез пътуванията?

Категорично. В нашата индустрия контактите се случват буквално навсякъде. Харесваш ресторант -запознаваш се с готвача. Впечатлява те продукт- откриваш производителя. Виждаш концепция- намираш създателя ѝ. Местата, които вдъхновяват, често се оказват и безценни възможности за сътрудничество.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате?

Търпението си. Особено в Югоизточна Азия, където има места, на които времето е спряло. Научих се да овладявам първоначалните си реакции- културните шокове вече не ме стряскат, а ме предизвикват. И разбира се -любопитство и адаптивност. Да усетиш една страна истински, значи да се потопиш в живота на местните, а това без гъвкавост и отворено съзнание е категорично невъзможно.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов проект?

Дубай. Получих задача от шефа си да създам ориенталско суши меню- цялата стратегия на Компанията тогава беше да подчиним менютата на някаква тема. И тя беше ОРИЕНТ. Даже не можах да реагирам, просто му затворих телефона и гледах в една точка поне 2 часа. Бях сигурна, че това ще е най-големият ми провал- какво ти суши насред имам-баялдъ и адана кебаб…Спомням си, че първосигнално тръгнах за Истанбул (най-ориенталско ми се е сторило тогава). И по пътя за Истанбул се озовах на летището, така реших да ида в Дубай, сама, с ръчен багаж от 2 тениски и кецове. ( Дубай е друга любима моя дестинация, която всеки път ме изненадва с нови технологии, нови вкусове и неподозирани от мен причудливости и иновации). Вдъхновението дойде изневиделица, от усещането, че  не знаеш от къде да започнеш, от импулса да създадеш нещо, което не съществува. И така, ходейки безцелно по Кайт Бийч, дойде идеята за суши кулите…Високи, със златен прашец, поръсени с нар за изобилие, и наречени на Бурж ал Араб и Бурж Халифа. Това до ден днешен са абсолютните бестселъри, а прочутото ориенталско суши меню държи рекорд по продажби, който до ден днешен трудно надминавам.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивирана или по-разсеяна?

Изключително фокусирана. Всички пътувания ми се струват все кратки, и използвам времето си за наблюдение, за научаване, за вдъхновение. Разсеяността при мен идва после- при завръщането, когато трябва да се завърна в работна среда и да се срещна с ежедневието отново.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Всички, свързани с гмуркане. Под водата живееш по други правила- нито дишаш, нито говориш, нито се движиш по начина, по който го правиш на земята. Гост си сред всички причудливи създания и хищници, и не им „чукаш на врата“,  те просто идват и проверяват какво правиш в техния дом. Дори често прекарваш времето под вода под наркоза (азотна). Всяко излизане след поредните 40-60-80 метра е като прераждане за мен- припомням си коя съм, къде съм.  Извън гмуркането- обожавам Мексико.

Как балансирате работа и удоволствие при пътуване?

При мен този баланс се постига доста естествено- работя в сферата на ресторантьорството, така че всяко ново ястие, всяко заведение и всяка културна особеност в храната са част от работата ми. Приятното и полезното се преплитат постоянно- дегустирането не е просто удоволствие, а инструмент за наблюдение, анализ и вдъхновение.

Стремя се да планирам пътуванията си така, че да не се налага активно да работя по време на тях, но благодарение на системите, с които работим, дистанционната комуникация е напълно възможна. Опитвам да създам среда, в която мога да съм полезна, но и свободна, а това е най-устойчивата форма на баланс, която съм открила.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Имам ново мото: не са проблем големите разходи, а малките приходи. Пътуванията- особено когато включват дайвинг, дълги полети и сериозни разстояния, често вървят с по-високи бюджети. Това естествено повиши и личната ми мотивация за допълнителни и по-стабилни приходи.

В този смисъл пътуванията не само промениха начина, по който гледам на парите, те го надградиха. Разбрах, че стойността не е просто в цифрите, а в това, какво можеш да направиш с тях- какви места да видиш, какви хора да срещнеш и какви идеи да реализираш. Така че всяко пътуване е мотивация- да изкарваш повече, но и да харчиш с повече смисъл.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Дори да не е първоначалната цел, досега всяко мое пътуване е довело до поне една реална възможност за нов доход. Понякога това е идея, която донася бонус в настоящата ми работа. Друг път- ново умение, което се превръща в страничен източник на доход. А често- нови контакти, с които по-късно се развиват цели бизнес начинания.

За мен пътуванията са като отворен свят, пълен с потенциал, просто трябва да си достатъчно наблюдателен (и леко предприемчив), за да го видиш. Възможностите не винаги идват с табелка “инвестирай тук” -понякога се крият в разговор на летището, в неочаквана вечеря или в един различен начин на мислене.

Гледай, слушай, питай- и винаги изскача нещо.

Какви уроци за финансова независимост сте научили от света?

Най-ценните уроци за финансова независимост съм научила не от семинари, а под водата-по време на гмуркания, в разговори с хора от най-различни среди. От СЕО на водеща швейцарска шоколадена компания до специалисти по киберсигурност от Силициевата долина- всички те следват една и съща финансова философия:

Инвестирай в себе си.

Да, всеки има спестовни и инвестиционни планове, side hustle-и и финансови стратегии. Но най-смислената част от тези разговори винаги беше свързана с преживяванията и уменията, които никой не може да направи вместо теб- пътувания, спорт, културни сблъсъци, нови знания, нови умения. Те не се купуват, не се делегират, не се наследяват, трябва да ги изживееш сам.

Смисълът е прост: здравето и личното развитие са най-умните инвестиции, и с най-висока възвръщаемост.

По-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за вещи?

След толкова много пътувания, реално около 30% от времето ми преминава в живот с куфар, зная това: ценя материалните придобивки, но само до степента, в която ми осигуряват необходимост, комфорт и стандарт на живот. Всичко отвъд това ми тежи, буквално и преносно.

Преживяванията са това, което остава. Те са инвестицията, която не губи стойност с времето, не остарява и не излиза от мода. Един нов спомен, една нова гледна точка или ново умение- това е реалната стойност, която нося със себе си, без значение на коя точка от света се намирам. А това усещане не може да бъде купено, нито опаковано.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Работата ми позволява известна степен на дигитална гъвкавост - и съм повече от щастлива, че това е възможно. Не всичко обаче може да се случи от лаптоп под палма- реалността понякога изисква структури, срещи, екип и физическо присъствие. Но когато ситуацията го позволява, вярвам, че свободата да сменяш локацията без да губиш фокус е не просто лукс, а мощен стимул за по-добри резултати.

При мен този модел работи безотказно, но в определени периоди от годината, когато съм в режим на стратегическа работа, планиране или развитие на нови концепции. Смятам, че бъдещето на дигиталния номадски живот ще се основава не толкова на пътуване, колкото на умението да съчетаеш гъвкавост с дисциплина. А това е комбинацията, която носи истинска стойност- и на работодателя, и на самия човек.

Къде е най-добре за работа и инвестиции?

Изненадващо, но не и за мен- Малайзия. Напоследък привлича огромни инвестиции от технологични гиганти, става сериозен център за облачни технологии и изкуствен интелект, космополитен град и феноменални места за гмуркане.

Къде бихте развили следващата си голяма идея?

Голямата ми мечта е да имам детско училище за сърф и гмуркане на плажа. След пенсия, в Синай.

Топ 3 дестинации, които задължително трябва да бъдат посетени?

1. Дубай- скоростта на човешките възможности в реално време.
2. Мексико- микс от култура, енергия и вкус, който те променя.
3. Южен Египет- най-красивият подводен свят, вечна история, и усещането, че сушата всъщност не е най-важната част от планетата -реално е само 29%, и се все се чудя защо тази планета наричаме Земя.