Стартирай, рестартирай, преоткрий: кариерата като проект с отворен край

Представете се с няколко думи…

Казвам се Светла Манчева, работя като Senior Project Manager към технологичната компания DXC. Кариерният ми път в управлението на проекти стартира преди 13 години, като стъпи на натрупания ми опит в корпоративното банкирането. Оттогава съм водила проекти в редица сфери – IT, дигитализация на бизнес операции, финансови институции, GDPR и други, като опитът ми е както в стартъп компания, така и в големи международни организации.  

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Разнообразна и развиваща се. Имах и продължавам да имам възможността да опитвам различни професионални пътища и да се фокусирам върху този, който е подходящ за мен в конкретния период от живота ми. Имам щастието да се чувствам ценена в работата си, имала съм възможности за растеж и професионално израстване. Същевременно като project manager с всеки нов проект съм част от различни бизнес сфери и това постоянно ми дава нови възможности за учене, нови знания и нови предизвикателства – от дигитализирането на една аналогова стартъп компания, през подготовка на финансова институция за въвеждане на нова национална валута, до разработка на облачно решение за проследяване на изборния процес на държавно ниво.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

При мен по-скоро става дума за съвкупност от избори, които бяха водени от общ принцип – да се занимавам с това, което усещам за правилно и интересно за мен в конкретния момент и период; да променям посоката, когато усетя, че досегашният избор е изчерпан.

Като започваща студентка моят баща, архитект, изживял преустройствата на деветдесетте, липсата на стабилна работа и срив на спестяванията, ме посъветва да се насоча към бизнес специалности. Считаше, че такова образование ще ми даде сигурна работа и ме предпази от лишенията, която той беше изживял. Макар че тогава повече „слушах“, за това решение не го послушах и последвах собственото си разбиране за интересни студентски години в изучаване на международни отношения и политология, а по-късно и на европеистика. Наред с удовлетворението да съм учила това, което усещах за правилно, бях и успешна в този си избор. И макар работата ми стриктно по специалността да беше изключително краткосрочна, щампованата на дипломата ми специалност „политолог“ в широк план ме подготви за интересна и предизвикателна работа в корпоративна бизнес среда, за развиването и на собствен бизнес, както и за разширяването на кариерата ми в сфера, която не е базирана на формалното ми образование.  

Светът в наше време е безкрайно отворен към избори и възможности, кариерните пътища имат много разклонения. Никое решение не е фатално и човек има опции във всеки момент и кариерен етап да се преквалифицира и да се преоткрива в нови функции и кариери.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Няма непостижими мечти. Нито лични, а още по-малко професионални. Всяка цел може да бъде постигната, ако човек е организиран и вложи енергията си по продуктивен и целенасочен начин. Струва ми се, че щях да мечтая и планирам още по-смели решения, ако знаех тази проста истина по-отрано.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Основно като опита да работи в сферата на тази професия. Всяка форма на практически опит, стаж или временна, или постоянна позиция е изключително ценна, за да усети човек дали това е неговият път.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Желанието за промяна, адаптивността и готовността за учене на всяка възраст са изключително важни в момента и ще продължат да бъдат в следващите години. Промените, които внедряването на изкуствения интелект стартира, трансформират начина на работа в много професии. В сферата на project management-a, например, готовността на професионалистите да интегрират  приложения за автоматизация на задачите и за дистанционна работа с екипите вече е от ключово значение за ефективността на работата и съответно за справянето или несправянето на project manager-a. Забързва се и ритъмът на интегриране на нови промени – технологиите се развиват толкова бързо, че вече не е достатъчно да защитиш един сертификат през една-две години и да се чувстваш „в крак с времето“. Днес, ако не учиш нещо ново всеки месец – било то нов инструмент, AI приложение или дори просто нова функция в познат софтуер – рискуваш да изостанеш. Обучението вече не е събитие, а постоянен процес. Това изисква не само време, но и нагласа – готовност да се учиш, да експериментираш и да не се страхуваш от новото.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Такова намерение може да бъде реализирано като изпълнението на един успешен проект – с обмислено планиране, стъпка по стъпка и с поглед в поставената цел. Подходящи посоки на действие включват проактивно свързване с колеги и други професионалисти; участие в събития, конференции и работни сесии, където се обсъждат теми от сферата на интерес; участие в професионални групи онлайн; както и проактивност в дискусии и форуми. Всяка такава форма на дискусия дава основание за свързване с професионалисти със сходни интересни, лидери и ментори, както и за разширяване на познанията и възможностите.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Кариерата на всеки човек е поредица от успехи и грешки. Не бих определила някоя от моите като „най-голяма“, тъй като в дългосрочен план всяка от тях ми е била полезна и ме е насочила в посока, към която е трябвало да се запътя.  

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

За мен токсична е работна среда, в която няма място за свобода на действие и за изказване на мнение, за дискусия. За да работи успешно една организация, мениджмънтът и участващите в нея трябва да допринасят чрез своя опит и глас. Силно йерархичните структури, които потискат възможността да се даде градивна критика и да се обсъждат отворено проблемите, да се работи за подобрение на практиките и процесите, в дългосрочен план задушават растежа и стават неконкурентноспособни, а хората, работещи в тях – плахи и пасивни. Попадайки в такава среда, един способен и мотивиран служител може да опита да инициира промени, да завърти колелото в по-добра посока. Ако успее, това е отлично както за служителя, така и за организацията. Ако не успее, дори и с добре обмислен и следван план и поредица опити – време е за тръгване.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Щях да намаля вътрешния диалог и съмнения и да действам още по-смело, да си поставям още по-високи цели и да вярвам повече в себе си от самото начало. Опитът ме научи, че притесненията рядко се материализират, а дори и това да стане – в реалността проблемите, над които човек е будувал нощем, са по-лесносмилаеми и бързо отминават под напора от доброто планиране и подготовка. Всеки трябва да е сам първият човек, който да повярва в себе си и в своите начинания. Успехът идва при този, който заяви, че го заслужава.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Моята рецепта в такива случаи е да сменя перспективата – да направя почивка, да се заема с друга задача, да оставя мозъкът ми да работи пасивно по пробиването на стена, която не успявам да пробия активно. Често отговорът на труден въпрос се появява сам, когато сме отдъхнали за кратко от усещането, че сме в застой. Физическата активност също е формула за премахване на застоя –  разходка в планината, фитнес или отбиване до зелена полянка, реалното „проветряване на мозъка“ често върви ръка за ръка с преносното.

При мен изключително много помага и изговарянето на дадена тема с друг човек. В описването на ситуацията на глас, във формулирането и аргументирането си често откривам кой е правилният път, и откритото и добронамерено ухо отсреща, дори и без да трябва или да иска да даде съвет, ми помага сама да достигна до търсения пробив.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

За мен решението е в съчетанието на интереса към това, което работя, и любовта към хобитата и семейството ми, които заемат личния ми живот. Всяка от двете страни – лична и професионална – допълва, балансира и разнообразява другата. В много дни от седмицата целенасочено и планирано намирам време и за двете. Едно от извънработните ми занимания е пеене – пея в две групи за народни песни. В моментите, когато съм най-затрупана от работата, репетицията с народни песни е моята медитация. Необходимо е напълно да изключа за всичко друго, за да съм в хармония с групата и да пея добре. Колкото и уморена от работни задачи да съм отишла на репетиция, излизайки се чувствам изпълнена с енергия. Понякога дори и готова да се гмурна обратно в някоя работна задача.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Ако почувстваме, че друга посока силно ни привлича, и сме мотивирани да учим за нея, да се борим, за да навлезем в нова сфера, това е моментът да опитаме. Казвам „да опитаме“, защото без реален опит в новата сфера трудно можем да определим дали това е нашата дългосрочна посока, нашата нова кариера. Но ако опитът е успешен, можем да направим реално съпоставка с досегашния ни опит и да преценим накъде да вървим.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Продължавайте да търсите, продължавайте да опитвате. Поставяйте си високи цели и работете за тях крачка по крачка. Целенасочеността е препоръка сама по себе си, а често пъти пътят към успеха е по-ценен и удовлетворяващ и от самия успех.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Успешна е кариера, която носи дългосрочно усещане за удовлетвореност и мир със себе си, и за която вложените години носят радост и смисъл.