Свързвам компании, търсещи инвестиции или продажба, с подходящи инвеститори

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Зорина Димитрова Димитрова - име, което често буди усмивки и въпроси в чужбина. Хората си мислят, че повторението е грешка, но не е. Имам собствен бизнес, в който свързвам компании, търсещи инвестиции или желаещи да се продадат, с подходящи инвеститори. От другата страна – помагам на инвеститори да намерят точните бизнеси, според техните стратегически цели. Освен това, предоставям консултации, свързани с бизнес модела и дългосрочното развитие на компаниите. Работата ми включва ежедневни онлайн срещи с клиенти и партньори – основно от Европа и САЩ, понякога и от Латинска Америка. Водя и подкаст – Grownlearn podcast – в който интервюирам експерти в областта на инвестициите и бизнес растежа. Темите са разнообразни – от лидерство и ментална устойчивост до крипто, ИИ и нови технологии. Подкастът ми служи както за маркетинг и връзка с нови клиенти, така и като личен източник на вдъхновение и информираност.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея във Виена, Австрия, вече 15 години. Озовах се тук малко след като завърших MBA в Испания, по време на световната финансова криза през 2010-та. Австрия беше единственото място, където успях да си намеря работа. Започнах в групова стратегия в телекомуникационна компания и работих щастливо шест години. След това стартирах серия от собствени бизнеси – някои успешни, други не дотам, но всички пълни с уроци.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Австрия беше петата страна, в която живеех. По това време вече бях свикнала с местенията и се адаптирах бързо. Имах късмет – вече познавах хора тук, приятели, които ми помогнаха да се ориентирам и ме запознаха с нови хора. Това направи прехода почти неусетен. За мен различията в културата никога не са били пречка, по-скоро ресурс – нещо, с което се работи, не срещу което се воюва.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Записах се на курсове по немски, за да го усъвършенствам. Макар че вече го говорех добре, и досега работният ми език е основно английски, защото работя с международни клиенти. Винаги съм гледала да уча езика на мястото, където живея – така преди години научих и испански, и холандски. Най-добре се учи, когато езикът ти трябва – когато не можеш да продължиш без него.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Мрежата на алумни от моя MBA университет беше от огромна полза. Във Виена се провеждаха редовни срещи, на които срещах нови хора и се създаваха естествени контакти. По това време се включих и в Internations – платформа за чужденци, живеещи в различни държави. Там участвах в различни инициативи – изложби, ски, кънки, барове, дори разходки. Създадох и силни връзки в корпоративната си работа тогава – колеги, с които продължих да се виждам и след това.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Работила съм в един и същ международен концерн и в България, и в Австрия. Културата на компанията беше доминираща, така че разликите в националната култура се усещаха по-слабо. Хората са различни, да, и това влияе на комуникацията и динамиката. Но като процеси, очаквания и качество на работа – имаше доста сходства.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

В Австрия се цени балансът. Хората не се "преработват". В големите концерни почти не се вижда някой да стои до късно, само за да се докаже пред шефа. Това, разбира се, вече започва да се променя – в настоящия икономически климат много хора търсят стабилност, а работодателите имат по-голяма тежест. Но ценността на личното време остава.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са Ви затруднявали?

Българската култура и топлината в отношенията между хората са уникални. Австрийците са доста сдържани. Трудно се стига до близък контакт, особено с местните, които не са живели в чужбина. С течение на времето разбрах, че ми е по-естествено да общувам с други експати или с австрийци, които са натрупали международен опит и имат по-отворен мироглед.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо родината Ви?

Разликата не е толкова голяма. Когато икономиката е в подем, и в двете страни намирането на работа е сравнително лесно. Но когато пазарът се свие – става трудно навсякъде. И в двете държави личните препоръки и мрежите са от ключово значение – в Австрия дори още повече.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Не.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Да. Австрийците отдават голямо значение на академичните титли. Когато разбрах това, започнах да подчертавам, че имам MBA. Забелязах, че това автоматично води до по-голямо уважение. Освен това, съм използвала чуждестранния си произход като предимство. Звучи парадоксално, но фактът, че съм различна, често ме е въвеждал в бордруми, пълни с местни мъже – и ми е давал предимство, не пречка.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Да работят върху чувството си за самоценност. Това е най-важното. То идва, когато познаваш себе си, историята си, корените си. България има своите чудеса. Когато ги познаеш и ги сравниш със света, тогава усещането за стойност идва естествено. И дава основа за стабилност, където и да си.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Обикновено, когато гледам назад, помня хубавите моменти. А трудните – ги пречупвам през хумор. От днешна гледна точка, бих избрала същия път. Но и друг път би могъл да е също толкова интересен, също толкова смислен.

Какво най-много Ви липсва от родината в професионален и личен план?

Липсват ми хората. Природата. Спонтанността. Приключенията, които в България дебнат зад всеки ъгъл – понякога на улицата, понякога в погледа на случаен човек.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Да, обмислям. Бих се върнала при подходяща бизнес възможност или политическа кауза, в която наистина вярвам и където мога да допринеса реално.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите следват енергията. Когато човек е въодушевен, влюбен в това, което прави – тогава се отваря към света. А светът отговаря. Хората идват. Възможностите идват. И с тях – и парите. Не е обратното.