В Англия конкуренцията е сериозна, а работните стандарти високи

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Магдалена и съм Маркетолог, специализиращ в сферата на софтуерните решения в туризма и хотелиерството. Смятам се за истинска късметлийка, защото професионално се реализирам именно в индустрията, която винаги ме е вдъхновявала. Да правиш маркетинг в туризма е едновременно изключително креативно и вдъхновяващо с всички красиви дестинации и хотели по света и онзи естествен позитивизъм, който хората изпитват към пътуванията и откриването на нови кътчета щастие и приключения.

От началото на професионалния ми път винаги съм била част от тази индустрия – започвайки с образованието си по Tourism Management в Bournemouth University в Англия, стаж в Германия, работа за водещ туроператор в България и по-късно за световния лидер в туризма Expedia в Лондон.

В момента съм Старши Маркетинг Мениджър „Стратегически партньорства“ в SiteMinder – една от водещите компании за хотелска дистрибуция в света. Работя по съвместни маркетинг инициативи с международни партньори и развитието на партньорските ни програми, организирам глобални събития, а една от най-любимите ми части е, че ежедневно подкрепям невероятния ми екип от професионалисти, разпръснати по целия свят – от Сидни и Манила до Рим, Барселона, Далас и Ню Мексико. Работата ми е изключително динамична, разнообразна откъм проекти и предизвикателства, и ме среща с вдъхновяващи хора от всички краища на света – нещо, което ценя изключително много.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

От 7 години живея в Лондон, което определено не беше любов от пръв поглед. Озовах се тук, след като се бях завърнала в България за 5 години след като завърших висшето си образование. В нашата страна имах страхотен старт на кариерния ми път, но с времето осъзнах, че ми липсват космополитността и мащаба на възможностите, които ти предлагат животът и работата в чужбина. Така един слънчев ден през 2018г. взех решението да се завърна в Обединеното Кралство, където започнах работа в мечтаната ми компания.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Бих казала, че предизвикателствата за мен в работен план бяха основно около различния стил на работа и комуникация. Всичко тук е много по-структурирано, динамично и планирано, което е наложено и от обема на работа и високите резултати, към които се стремим. Стандартите са високи, а конкуренцията от отлични професионалисти – сериозна. Това те кара постоянно да учиш, да мислиш бързо, да се развиваш и да се адаптираш бързо към промените - неща, на които – поне от личния ми опит – не сме подложени чак в такава степен в корпоративната среда в България.

В личен план, когато постъпих в университет ми беше по-трудно в началото да свикна със стила на преподаване в университета, където те оценят на базата на анализа и критичното мислене, а не върху 'назубрянето’ на материала, както често се случва в българската образователна система.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Не бих казала, че съм имала езикова бариера, по-скоро трябваше да адаптирам стила ми на комуникация спрямо културата.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Най-много ми помогна кръгът от приятели, който постепенно се разрасна. В Лондон хората са изключително комуникативни и отворени към нови контакти, защото почти всеки е "отнякъде другаде". Така социалният ти кръг се разширява естествено – от един приятел към друг, почти без да го усетиш. Колегите ми също са били подкрепящи и отворени, което допринесе да се почувствам приета и част от екипа. Повечето ми колеги също са били позитивни, приятелски настроени и отворени да работят с мен, което ми е помогнало да се чувствам част от екипа и общността.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Честно казано не бих сравнила работната култура на двете места, тъй като мащабът и работния манталитет и култура са много по-различни от тези в България. Тук всичко се движи с голяма скорост, хората са силно фокусирани върху своята сфера и отговорности. Това често означава, че ако искаш подкрепа за проект, трябва да си особено креативен и убедителен в аргументите си – да покажеш ясно каква е ползата за тяхната работа. От една страна, това е интересно професионално предизвикателство, но понякога и изтощаващо. Докато в България комуникацията с колеги в подобни ситуации е доста по-лесна и отворена.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Грижата за служителя тук е на съвсем друго ниво – от бюджети за професионално развитие под формата на курсове и обучения, до тиймбилдинги и месечни социални събития за сплотяване на екипа. Взаимоотношенията между колегите също са по-внимателни и съобразителни – насърчават се емпатията и позитивното отношение един към друг, независимо от позицията.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Българите сме много директни като хора и манталитет на общуване, обикновено с ясна изразено мнение по даден въпрос или тема. Този директен начин на изразяване не винаги е възприет положително тук, тъй като хората са обикновено по-деликатни и внимателни в изказа си - това е нещо, към което трябваше да се нагодя бързо и се старая да прилагам ежедневно.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Търсенето на работа тук си е направо ‘full time job’. Процесът е много по-обстоен и с повече изисквания, тъй като кандидатите със сходни квалификации са доста в сравнение с наличните позиции. За да бъдеш конкурентен трябва да положиш доста усилия и да имаш внимание към детайла - от самото съставяне на автобиографията, до подготовката за интервюта, които обикновено са поне три на брой. Почти винаги има и задача или казус, който трябва да представиш. В България, поне според моите наблюдения, процесът е доста по-неформален и по-малко напрегнат.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

В маркетинга е изключително важно да си в крак с тенденциите и новостите, така че се старая да посещавам онлайн обучения, събития или курсове за придобиването на определен сертификат.

 

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Това, че съм българка не винаги играеше в моя полза в първоначалните възприятия на хората за мен в университета, повлияно от стереотипите. Също така тогава намирането на почасова работа като студент беше доста по-трудно за българите, тъй като имаше ограничения, важащи единствено за българи и румънци от целия Европейски съюз, както и много негативна пропаганда по медиите точно преди падането на тези ограничения.

Но нещата от тогава доста са се променили, а Лондон - като един от най-космополитните градове в света - предлага различна среда от средностатистическия английски град. Тук хората оценяват кой си като личност и какво можеш, а не откъде идваш. В днешно време произходът ми по-скоро буди интерес – хората често са любопитни да научат повече за България като култура и туристическа дестинация.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Животът в чужбина не е за всеки, затова преди да се решите на такава крачка, е важно да сте наясно със себе си – какви са целите ви и какво търсите. Дали това е временен етап за професионален опит, или желание за нов начин на живот? Така ще можете да поставите правилните очаквания към себе си и плановете си.

Също така, за да се почувстваш част от новата среда и обществото, трябва да си активен и да се социализираш в средата, в която си избрал да живееш. По мои наблюдения много българи избират да останат в затворен български кръг и пропускат възможности да създадат социален кръг извън комфортната им зона.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Абсолютно. Всяко решение и преживяване ме е научило на нещо важно и ме е довело до мястото, на което съм днес.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

В личен план – семейството. В професионален – нищо конкретно, но съм благодарна за всички страхотни колеги в България, с които поддържам връзка и до днес.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

На този етап не планираме завръщане с партньора ми, но никога не казвам "никога" – животът често поднася изненади.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

За мен парите са средство, но не крайна цел и балансът е много важен. Финансовият комфорт е важен мотиватор, но съм с убеждението, че ако човек е трудолюбив и целеустремен, ще бъде оценен и възнаграден подобаващо. Съветът ми към хората, които често си задават въпроса „колко е достатъчно“- замислете се какво сте готови да жертвате, за да имате повече и колко важно е това за вас, защото всичко идва с цена.