В САЩ имах чувството, че всичко е възможно, че наистина мога да постигна всичко

Представете се с няколко думи…

Елица Виденова-Ева, ПР вече 26 години, създател на ПР агенция The Brief от 2011 г., медиен съветник в три поредни правителства, филолог по образование и дух, майка, убедено вярваща в дългосрочните стратегии.

За Вас пътуването по света е?

Задължително за отваряне на съзнанието, приземяване или отлитане в правилната посока.

Преди КОВИД-19 пътуването за мен беше в много голяма степен бягство, постоянно търсене на нещо, което май не го намирах тук. Толкова много пътувах – и по работа, и семейно, включително с две малки деца – че паузата, причинена от КОВИД, почувствах като облекчение. Изведнъж ме озари красотата на България, видях я по друг начин и пред мен се откриха всички скрити ниши и възможности, които страната ни предлага. Сякаш тогава за първи път, откакто съм съзнателен човек, разбрах, че аз ще остана да живея в България, че тук е моят път и неслучайно е тук, и че имам мисия, свързана с хората на България. Животът ми се промени на 360 градуса, защото започнах да се занимавам с публични комуникации от името на държавата, а не само на компании и организации.

Оттогава винаги, когато пътувам, наблюдавам начина, по който държавата във всичките ѝ форми комуникира с гражданите си. Изумително е какви разлики се наблюдават и колко взаимовръзки могат да се направят с начина, по който властта общува в различните страни, с икономическото развитие, климата, степента на образованост и многообразието на населението. Така дори съседна Гърция вече далеч не е само плаж и слънце, а плакати, билбордове, маркировка, брошурки и разговори за неща като социална политика, еврото, войната по пътищата, образование, църква.

Колко различни държави сте видяла до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Малко повече от 20, но в някои страни съм била многократно. Често си спомням как веднъж във Виена, където бях в командировка, сред тълпата в края на работния ден видях германски адвокат, с когото се бях запознала предната година в Буенос Айрес. Следващата година пихме кафе в Севиля, но знаехме, че ще се видим, защото бяхме на конференция. Изумително малък е светът, когато се движиш само в ограничена общност от хора.

Друг спомен често изниква в съзнанието ми: 2007 г., отново по работа, конференция, хиляди адвокати в Симфоничния център на Чикаго. Можех да предположа, че местата ни бяха произволни, защото от едната ми страна имаше адвокат от Южна Корея, а от другата – американец. И двамата си тананикаха музиката, която се изпълняваше, а единият дори я свиреше с пръсти върху коляното си. „Харесва ли ти?“ – попитах единия. „О, аз познавам тази пиеса много добре!“. Бях малка, на 28. Никога няма да забравя смесицата от удивление, възхита и някакво смътно огорчение, че в България не съм заобиколена с такива хора, от които мога да уча много, много, много. Остана оттогава в съзнанието ми кристална яснота колко неусвоен е човешкият ни потенциал тук. На друга подобна конференция, но в Сингапур, вече след полунощ, след поредица от събития, корпоративни партита и всичко, което съпътства подобни много изморителни професионални събирания, в лобито на хотела един испански адвокат свиреше на пианото съвсем сам, със събути крака, разкопчана риза, но така, сякаш цял живот само това е правил.

Подобни емоции и прозрения изживях, когато за първи път посетих и Британската библиотека. Беше 2000 година. Не съм емигрант по душа, аз съм човек, който се връща. Винаги наблюдавам и мисля как да прехвърля нещо в България, трудно ми е просто да се потопя, без да разсъждавам. Чувството за възторг и благоговение веднага се смеси с телешко здравомислие – в какви библиотеки съм учила аз, а в какви библиотеки се учи тук. В какво ще учат децата ми и в какво ще учат децата тук. В същото време тогава ми се струваше напълно възможно и естествено това да бъде и моят свят, да е достъпен винаги, когато поискам. И е така, той е достъпен винаги, когато поискам. Просто животът има свои планове.

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Повтарям, разбира се! Отивам там, където ми се ходи, а не където някой е казал, че задължително трябва да се отиде. Ходила съм повече от десет пъти във Виена, Лондон, Истанбул, Рим, къде ли не в Германия. В Чикаго съм била десетки пъти. Обичам да се свързвам с местата и да си ги присвоявам. Не държа да обиколя целия свят и да го открия. Държа да открия себе си. Освен това намирам спокойствие да ходя на места, които познавам. Животът ми тук е прекалено динамичен и понякога драматичен. Искам поне когато пътувам за удоволствие, да ми е спокойно. Командировките не ги броя вече, особено тези за по ден-два. Това е само път и работа, няма никакво значение къде се случват по света. Така че аз съм „за“. Правете каквото ви е на сърце!

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Не съм сигурна дали може да се каже, че бях реален професионалист, защото още бях студентка, но ученето ми в Университета Съри Роухемптън в Лондон по стипендията на проф. Александър Шурбанов веднъж завинаги отвинти въображението ми за начините, по които може да се живее. Говоря за 2000 година. Бях единствената българка в университета, по някакъв начин бях екзотична. Бях и пълна отличничка, което също беше непонятно както за британците, така и за мен. Както си получавах straight A’s обаче, така и нямах понятие от тамошните нрави, от истински възпитаното общуване, от любезната дистанция между хората, от реда и социалните норми, които придържат едно толкова многообразно общество да не се разпадне. Толкова много неща научих тогава, че още не мога да ги осмисля съвсем 25 години по-късно. Тогава видях студенти, които работят на по три места, за да си платят таксата и да живеят на ръба на възможното, нищо че идват от заможни семейства. Срещнах подкрепа, помощ, съдействие. Беше ми леко, забавно, смешно, не твърде сериозно, недраматично. Чувствах се млада и добра. Не, чувствах се свободна да бъда добра. Това е! Това е чувството, което непрекъснато преследвам и тук. Това беше вододел.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Аз някак винаги се чувствам добре навън. Докато бях медиен съветник на социалния министър в последното редовно правителство преди настоящото, пътувах с д-р Шалапатова за срещи на високо ниво в Брюксел и не само. И двете сме се чувствали съвсем на мястото си, без никаква разлика между нас и останалите в стаята, вероятно и заради липсата на езикова бариера. Били сме напълно приети, разчитало се е на нас, вслушвали са се в нас. Усещали сме доверие към себе си.

Дълго време съм прекарвала в САЩ, в Чикаго. Там имах усещането, че всичко е възможно, че наистина мога да постигна всичко, което реша. Не съм се чувствала зашеметена от мащаба, напротив, обичам простора, големите пространства и необятните хоризонти във всеки смисъл. В същото време съм била като у дома си и из уличките на Марбея, Севиля, Гранада и Барселона, из кварталите на Виена и Лондон. Единственото място, където не съм била в свои води, е Буенос Айрес – там просто изпитвах физически страх.

Мисля, че най-важното, което пътуванията са ме научили, е че всички хора по света, независимо от образование, раса, религия и финансово състояние, подхождаме един към друг с надеждата, че и другият е добър и можем да се чувстваме в безопасност около него. След това идва другото – какво можем да направим един за друг и съответно заедно.

Клиентите на агенцията ми са основно европейски и американски компании, с които работим вече повече от десетилетие. Малко работим за български клиенти. Нямам никакво съмнение, че качеството на услугите ни е на най-високо световно ниво, иначе тези компании нямаше да са с нас година след година. Някои от тях дори не са ни виждали на живо, гледат само резултатите. Където и да съм по света, знам, че ако трябва да работя в моята сфера, ще се справя, и даже ще се чувствам много добре – с ясни правила, добро темпо, стабилно надграждане на умения и знания. Без драми.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Една идея постоянно стои в главата ми вече почти 15 години – начинът, по който Виена рекламира календара на държавната си опера. Хумор, самоирония и пълното съзнание, че говорим равни с равни.

Това го наблюдавам във Великобритания, Швеция и Германия. Не го наблюдавам в Италия, Франция, Испания и Гърция. Отдавам го на вид англосаксонска арогантност, прикрита зад самоирония, но ужасно много ми харесва. Когато в България успея да убедя община или държавна институция да популяризира своя кауза или програма през хумор, ще изпитам истинско чувство за победа.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Със сигурност. Аз съм висока, християнка и говоря английски с британски акцент. Няма какво да се лъжем, първата реакция, която срещам у потенциални бизнес партньори или клиенти, е облекчение.

Имам няколко клиенти, които са дошли при мен след срещи в чужбина – в момента се сещам за клиенти от Дания, Австрия, Португалия и Австралия. „Елица, имаме нужда от съдействие в България, а там познаваме само теб. Ето какво е нужно…“. Така започват нещата. Може да не съм им нужна точно аз, може да им трябва съвсем различна услуга, но аз съм довереният човек, на когото разчитат да ги преведе през нашата тъмна балканска душа. Тези отношения са някои от най-стабилните в кариерата ми. Не се превъзнасяме – нито сме приятели, нито се срещаме за по питие на средата на пътя между двете ни страни. Просто присъстваме в живота си като острови на стабилност в океан от промени. Късмет.

Интровертна съм. Няма да тръгна да си приказвам с някого в самолет или музей. Живея в собствен свят и съм щастлива в него. Трудно ще влязат в него случайно хора, към които не съм отворена. Нито в чужбина, нито в България.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Мисля, че никога няма да съм толкова образована, колкото е моят еквивалент в Англия например, защото нашата образователна система продължава да е закотвена в средата на 20 век. Но мога да съм поне толкова или дори повече начетена, да съм пътувала, да съм разсъждавала, да съм толерантна и любопитна. Като цяло не прескачам границата на бизнеса и не се сближавам твърде много с клиенти, но държа да усещат силно доверие към мен и мисля, че именно това е стоката, която продавам. А тя е универсално ценна навсякъде по света – да си надежден. Особено в днешно време.

Пътуванията ми и работата ми с чуждестранни клиенти са ме научили винаги да поддържам портфолио. Всичко, което някога съм произвела с ето тази глава и с ето тези пръсти, е добре систематизирано и готово да бъде показано във всеки един момент. На това ме научи Америка.

Понякога решавам да отида някъде, защото се чувствам забита в нещата, които правя в България. Тук аз имам свои модели и шаблони, които експлоатирам, докато спрат да въздействат. Навън се разчупвам и се отварям за нови неща. Имала съм случаи, в които уж отивам във Виена за две нощи, а не излизам от хотелската стая. За мен това пак е пътуване, но към себе си и към божественото в мен – в София не мога да остана затворена вкъщи три дни, напълно анонимна, в собствения си вътрешен свят. Не мога да се свържа със себе си така, както когато съм в безтегловността на чуждото. Съвсем наскоро го направих в Гърция, по Великден – първо спах 20 часа, освежих се и останах насаме с книгите и тефтера си. Пълен рестарт.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Чикаго, Америка, 2006-2009 г. Започнах бизнес с внос на американски стоки и износ на български етерични масла. Не е моето, но научих много.

Лондон, по всяко време. Направих собствено издателство. Работи се.

Австрия и Швеция – наблюдавала съм ги много в начина, по който комуникират публичните си политики. Знам, че стилът ми на писане е почерпен от там. Не се предавам, следвам го и до днес. Има нещо в тези места, което усещам едновременно близо до нашата чувствителност, може би заради сходния размер на територията, но и в някакво спокойствие и лека латентност на характера. При нас това вероятно е повече леност, а при тях – съзерцателност. Но моят стил на писане е повлиян от техните комуникационни школи. Продължавам да ги изучавам.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивирана или по-разсеяна? Защо?

Мисля, че никога не се чувствам разсеяна. Може така да изглеждам отстрани на някои, но това е защото не се занимавам с техните теми, а с нещо, което ми е важно конкретно на мен и ми е фокус. Не бих казала, че се чувствам по-мотивирана. За какво? Каквото имат да ми предложат те, поне толкова имам да предложа и аз. Не съм притеснителна по отношение на работата.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Централна и Северна Европа. На юг ми е топло, прекалено е красиво, не ми се работи, шляе ми се. Нагоре, в едни такива междинни температури, живвам. Там и цветовете ми се струват по-ярки, защото са на по-сив фон. Всичко някак изпъква. Често съм си мислела, че в предишен живот вероятно съм била някъде от севера, не мога иначе да си обясня това усещане за спокойствие и адекватност, което имам там. Винаги се връщам с много нови неща и те стават.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Не се справям. Винаги много се изморявам, когато пътувам. Не помня откога не съм имала пътуване, в което не съм работила. Завиждам искрено на хора, които могат да си позволят такова разделение. Дори когато съм се затваряла и само съм спяла и чела, пак съм го приемала като работа върху себе си, като зареждане на батериите преди голям скок. Имам силна връзка с тялото и мозъка си, поддържам ги като инструменти и гледам на това като на работа. Ставам много рано и работя, преди да изляза. Храня се много леко през деня, не пия, спирам по няколко пъти на ден, за да отговарям ударно на мейли и да връщам обаждания. Все ще се намери кафене или пейка, където да поработи човек. Аз съм такава.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Аз не мисля за пари, те просто не са ми тема. Приемам ги за нещо вторично, за естествен резултат от всичко, което правя. Тъй като повечето ни клиенти наистина не са български компании и сме се съревновавали с агенции от цял свят, за да ги спечелим, от повече от десетилетие ние таксуваме така, както би таксувала агенция в Германия, Швеция или Франция.

В личен план, Телец съм – обичам простите, но качествени неща. Това, което ме вълнува истински, не струва пари – духовността, любопитството, разговорите с различни от мен хора или с много по-възвисени от мен хора. Никога в живота си не съм пестила пари, за да си купя нещо конкретно, защото искам да го имам. Обичам да ми е комфортно и да имам възможност да си оформям свой собствен свят, където и да отида. Искам да мога да си позволя известно време да не правя нищо, ама нищо, и от това да не пострада бизнесът ми. Това за мен е оптималният лукс – да можеш да правиш пълни паузи.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Не конкретно, но всъщност точно това се получава. Може да е само един продукт в аптека или на пазарче някъде, може да е нов вид комуникация или различен начин, по който се използват ресурси, с които разполагаме и тук.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Да, но не за сметка на другото. Материалният комфорт е много важен за мен, а мисля, че и за всеки човек с деца, офис, колеги. За хората, които работим с въображението си, обкръжаващата среда е ключова. Освен това животът тече на етапи. Аз в момента съм на етап, в който ми е важно да съм повече в България и да не се отклонявам от фокуса си тук, защото съм полезна за процеси, по-големи от мен самата или от агенцията, и те са важни за мен като гражданин, майка и човек с позиция. Вярвам също така, че е важно човек да има корен и да го изгражда и поддържа за децата си – дом, среда, квартал, район, град, общност. Това са духовни неща, но не само, както може да потвърди всяка майка, бутаща количка по разбит тротоар.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Аз съм дигитален номад от 2006 година, когато започнах да прекарвам по няколко месеца в годината в САЩ и трябваше да работя оттам. Оттогава непрекъснато съм така с малки епизоди на затваряне в офис. Не мога да работя от 9 до 17. Работя непрекъснато, но за мозъка ми е важно да започне деня си по определен начин, в определено време и с определени действия – Бог, книга, тишина, кафе, спорт. Държа да отглеждам децата си така, както го усещам, и се възхищавам на всички майки, които търчат от офиси, за да си водят и взимат децата. Аз опитах да го правя това тази година в продължение на седем месеца, поболях се, тотално наруших здравословния и психическия си баланс. Моята работа никога не спира – може да изглежда, че блея и нищо не правя, но непрекъснато наблюдавам, мисля, измислям, за да може то после да се излее от мен опаковано, готово. Трябват ми и самота, и глъч, трябват ми и хаос, и ред. На 46 вече имам безпогрешен радар за нещата, които ще ми взимат, а няма да ми дават. В същото време не изпитвам желание да съм на хамак някъде и да работя. Мога да издържа така точно една седмица, после трябва да се върна в града. Не мога и да не работя. Не мога да стоя в Гърция три месеца, просто не се чувствам добре. Имам болезнена нужда да съм полезна. Не да общувам неистово, а да съм полезна, да знам, че тук едно камъче е поместено, защото аз съм си свършила работата. Его.

Мисля, че има огромна полза от работата в корпоративна среда в началото на кариерата, за да изгради човек истински, дълбоки отношения с колеги, да се научи на йерархия, да разбере механизмите, които движат една компания или организация. Виждам разликата между моето поколение, които сме израснали в работата си така, и новите хора, които нямат тази база. Мисля, че са пропуснали много полезни и приятни неща.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

България е великолепна страна за работа и инвестиции, особено за нашите, творчески индустрии. Тук има много незапълнени ниши, които ни чакат. Има много социални проблеми, които чакат да бъдат адресирани. Има жестока нужда от комуникиране на политики, програми и инициативи на всяка тема – социална политика, екология, спорт, образование, здравеопазване, местна власт. За мен това е безкрайно интересно и е благодатна почва за развитие. Ето тук вече пътуването е изключително важно, за да се наблюдават моделите и поне да се прави опит да се прилагат тук.

Винаги ще съм адвокат на България. Защо трябва да е лесно? Кой, къде и кога е казал, че нещо трябва да се случва лесно? Тук нещата се случват трудно, бавно и с много драма. Да го приемем, да вкараме малко хумор и спокойствие, да осъзнаем, че не можем да надскочим темпото и етапа си на развитие, и да даваме най-доброто от себе си. Всички виждаме, че нещата все пак се променят, нали?

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

Отново ще е България. Аз ще остана да работя във и за България.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

САЩ – Америка е като терапия с вана с лед. Плаши те, шокира те, измива всичко, което си мислиш, че знаеш, и те зарежда с чисто нова енергия. Ако си млад, здрав и прав, Америка е необятна вселена от възможности.

Скандинавските страни – съвсем различен ритъм на живот, но изключителна производителност. Чистота на отношенията и пространствата. Минимализъм, в който всичко изпъква много ясно – и идеите, и цветовете, и формите.

Сингапур – ако се занимавате с политика или с политики, Сингапур е нагледен пример как се постигат резултати по волята на един човек. Имах късмета да се запозная лично с Ли Куан Ю през 2008 г. „Може вие да ме смятате за диктатор, но всички искате да живеете в Сингапур, нали?“. Наричаха го „кадифен диктатор“. Не давам оценка на подходите му, защото това е съвсем различна и много дълга тема, но да, всички искаме да живеем в Сингапур или поне да прекараме малко време там.

Гърция – за да си спомним красотата от това цели родове да живеят заедно, да се събират всяка неделя за църква и семеен обяд, да си боядисват къщите и да си поливат цветята, да обичат земята и морето си до болка, да са едновременно горди и смирени, сериозни и забавни.

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Четете. Четете много, четете класиците, непрекъснато учете и се развивайте, не спирайте в нито един момент. България залъгва с хубавия живот, който успяваме да имаме с много малко усилия в сравнение с тези на Запад. Бъдещето, не, настоящето е на глобалната конкуренция, където се съревноваваме с хора от цял свят. Грижете се за тялото и здравето си. Винаги, когато не ми се иска да отида на фитнес, се сещам за тълпите спортуващи в парковете на Хамбург след работно време, за идеално подстриганите мъже, безупречно чистите дрехи на всички. Грижата за себе си говори много на тези, от които зависят решенията в кариерата ви. Тя задава и вашите собствени стандарти. Ще ми се да виждам повече от това в България.

Правете много неща едновременно – работете, спортувайте, учете езици и музикални инструменти, ходете на концерти и театър, хранете душата си.

Винаги спазвайте ангажиментите си, и то навреме. Това е универсално правило, където и да се намирате. Ако не сте сигурни, не обещавайте сами срок. Бъдете надеждни и предвидими в работата си. Нека на вас може да се разчита. Това е универсалната валута – доверието.