Всяко едно пътуване е “час по живот”

Представете се с няколко думи..

Пепи Димитрова, основател и собственик на комуникационна агенция пr2, специализирана в изграждане на имидж и поддържане на връзки с медиите. Занимавам се с консултиране в корпоративния свят вече 20 години, съветник съм на публични личности и в институции, политически анализатор. Страстен проповедник съм на практическото лидерство и активностите на открито.

За Вас пътуването по света е?

Единственият начин да вентилирам, да усещам ума си свободен и да откривам емпирично, че всеки от нас е една прашинка от огромно цяло. Всъщност пътуването е моят метод да се позиционирам правилно във времето и пространството.

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Отдавна не ги броя. Първото ми пътуване отвъд граница беше през януари 2007 г., когато България влезе в ЕС и можехме да пътуваме в Европа с евтини самолетни билети и лична карта. Започнах да пътувам късно, така че имах много да наваксвам. Детската ми мечта беше да посетя Танзания. Бях истински щастлива в мига, в който стъпих на плажа в Африка. Няколко години по-късно посетихме остров Тасмания, в Австралия и си спомням как възкликнах: “възможно ли е вселената да се е объркала? Да съм мечтала за Танзания, а то да е било Тасмания?!”

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

През последните години голям процент от по-интересните дестинации посещаваме заради и заедно със сина ни. Така че се случва да се връщам дори там, където по друга причина не бих. Например в Лондон или Ню Йорк. Личните ми предпочитания са към непознати, потайни и по-тихи места.  Връщам се редовно в планинските села на Доломитите и Алпите, в Тоскана, в Бостън. Планирам да се върна в Исландия, но с кемпер. И в Тасмания също на колела.

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Моята професия е креативна, затова ми е много трудно да разделям професионалното ми Аз от личното. Може да е клише, но всяко едно пътуване е “час по живот”. Учи ме да мисля отвъд рамките и ограниченията на “тук и сега”. В безкрая на различното, където ефектът на пеперудата е аксиома.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Като политически анализатор и консултант, много повече мисля за обществените процеси, използвам възможността да говоря с местните за техните нагласи, истории, отношения към властта. Спомням си един 1-ви Май в Истанбул, където традиционно има размирици, градът е блокиран, как в таксито си говорих с шофьора за Ердоган. Хората и техните истории са богатство. В моята работа  информацията е основен капитал и аз мога да трупам това богатство по летища, на острови и в центъра на прашните мегаполиси.  Тях все по-малко ги харесвам.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Да, мисля, че точно след едно пътуване реших да уча политология. Исках да разбера научно защо хората са по-често нещастни от управниците си. Когато открих повече за хедонистичната адаптация, осъзнах, че е било по-правилно да запиша психология, но това е друг въпрос. Животът винаги има план за нас, по-голям от самите нас. И картината за това ни се разкрива по-ясно от високо. 

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Чувала съм, че има подобен подход към пътуванията, но никога не съм го изпитвала лично.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Мисля, че все още нося в себе си онова журналистическо любопитство към света. Просто съм любопитна и това е достатъчно.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Знаете ли, едно посещение във Варшава ме вдъхнови за проект, който за съжаление все още стои на трупчета. Дано това е повод да го раздвижа, защото все още вярвам в него. И никой не ме е изпреварил.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивиран или по-разсеян? Защо?

Чувствам се себе си. София и България са малки, твърде лесно се запознаваме и познаваме, а това създава автоцензура на публичното ни поведение. В непознатото мога да съм себе си. Това е свободата да бъдеш, но и свободата да не обмисляш какъв си.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Всеки полет към София е време, в което записвам идеите си за следващите месеци. Хрумките за промяна.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Не се справям, защото не вярвам в баланса. Както и не вярвам, че стресът е лош. Човекът е изключително адаптивно същество. Какви ли не въпроси съм решавала от хотелски стаи, даже от палатката. Обсъждала съм важни решение на ниво вицепремиер от едни скали на 3000 метра с лош обхват. Всъщност това точно си искаше баланс - не е лесно да говориш по телефон, докато висиш на скалата.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Фундаментално. Осъзнах, че ако са самоцел, парите са бреме, Ако са средство, са радост. Радостта да бъдеш там, където искаш, с тези, които те вълнуват, в отношения, които осъзнато избираш.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Никога не съм го правила. Може би защото аз съм по природа любознателна, а не алчна.

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

Не съм. Аз всъщност не вярвам, че има финансова независимост. Като деца казвахме: “ ами баща ми не е цар”. Но като пораснах, осъзнах, че и тогава липсва. Ние имаме цар, който беше премиер и никак не ми се видя финансово независим. Не вярвам в това.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

По-добре е да не трябва да избирате. Вселената не е на бюджет, има за всеки от нас толкова, колкото имаме желание да вземем и за колкото сме готови да платим цената. В този етап на живота си аз не избирам между преживявания и придобивки. Тежкият ми избор е друго: времето, посветено на хората, с които работя в името на техния успех и времето, което влагам в подготовка за следващата си цел, била тя връх или триатлон.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Вижда ми се изключително светло. Най-важно е да сме осъзнати и да ценим тази възможност. Ние по рождение, а не по заслуги, принадлежим на един много малък процент от населението на Земята, което има право да избира какво да работи, къде, с кого, как. Най-важният урок на пътуванията ми - “Не се вземай на сериозно! Да се родиш умно момиче в нормално семейство в Европа не е нещо, което си постигнала. То е дадено.” Виждала съм с очите си, че на милиони човеци по света е дадена друга много по-различна съдба. Затова отдавна съм намалила претенциите за сметка на автентичността.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Светът е голям и възможности има навсякъде. Аз усещам максимата “камъкът си тежи на мястото” като много моя. И не усещам други места като “по-благоприятни”. Но дъщеря ми вече живее и работи в Германия. Всичко е субективно в човешкия живот.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

България. Следващата ми идея ще бъде развита тук.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Тасмания, където на небето има милиарди звезди. Исландия, където правят най-вкусния хляб на света. Иска ми се да кажа и Иран, за който имам много “защо”, но може би в този момент е опасно и не препоръчвам на никого да поема натам. 

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Освободете се от илюзиите и корпоративните мантри. Всяко начало е изпълнено с надежда, а всяко утвърждаване е тежко и много пъти ще искате да се откажете. Помнете “хедонистичната адаптация” - хората много бързо и лесно ставаме недоволни, а това вреди.