Всяко пътуване ми минава през душата

Представете се с няколко думи..

Казвам се Даниела Илиева и съм изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“, академичен професор във ВУЗФ, автор на шест книги за комуникация, менторство и личностно развитие и основател на платформата daniela.bg, чрез която специализирам в предоставянето на персонализирани корпоративни програми за обучение, предназначени да подобрят комуникацията, лидерството и професионалното израстване.

За Вас пътуването по света е?

Приключение, преживяване, откривателство, мироглед, светоусещане. Моят живот. Пътувам по 150-160 дни годишно – служебно, лично или микс от двете, сама, с децата ми, с приятели или с роднините ми.

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Преди седмици се завърнах от държава номер 69 – Южна Корея и държава номер 70 – Тайван. Винаги се готвя старателно, правя проучване, избирам прецизно за какво да отделя време във времето на пребиваване на дадено място. И все пак, никога не съм застрахована за изненади или културен шок в някаква степен. Именно подготовката и четенето преди пътуване, помагат да избегнем рискове или абсурдни ситуации, като например недоглеждането от моя страна на забраната за внасяне на каквито и да било плодове и зеленчуци в Тайван. Аз носех със себе си страхотно манго, което не успях да изям в Южна Корея и сложих в куфара за Тайван. Куфарът ми излезе „маркиран“ (като престъпен), отлъчиха ме от всички пристигащи, парадно ми преровиха багажа и когато си мислех, че не ми мърда глоба, проверяващите ме накараха да отида и демонстративно да си изхвърля плодовете в един специален контейнер.

Не се ядосвам при такива ситуации, защото аз съм си виновна, че не съм прочела правилата и следователно не съм ги спазила.

Имам още много ситуации, въпреки междукултурния ми опит. Спа центровете най-много са ме изненадвали.

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

За по-далечните дестинации предпочитам да „инвестирам“ в нови, но понякога се случва да повтарям някои. В Европа много често се случва да посещавам отново и отново дадени места, но винаги подхождам с любопитството на дете и с широко отворени очи за новото и различното. Например, през април 2025 имах служебно пътуване до Билбао, където съм ходила няколко пъти, последният през 2018та може би. Но сега видях града по съвсем различен начин, макар и в подобен на предходните ми посещения сезон. Аз съм различна всеки път, когато отивам повторно до някое място, а това прави преживяването напълно ново.

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Този въпрос ме кара да се върна към първите ми пътувания като състезател по тенис на корт. От онази 9-10-годишна Даниела до днес са се случили безброй много пътувания и всички те отразяват наученото по „пътя“ – дисциплина, любопитство, вдъхновение, отворено съзнание и уважение към различното и непознатото.

Когато преди 10 години поех Фондация „Право и Интернет“ и започнах да пътувам много повече служебно, имах много ситуации, в които изпитвах гордост и много други положителни емоции. Едно паметно пътуване беше през 2017та, с целия ми тогавашен екип до Атина, където съчетахме бизнес задачите с много приятен туризъм и забавления. Помня колко горда се почувствах от нашите успехи и възможността да отидем заедно до един разкошен rooftop. Усещането ми от тогавашния момент е все още много ценно!

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Най-вече научавам колко много още има за учене и научаване – нещо, което обожавам. Развитието на технологиите през последните години форсират всички нас да продължаваме да учим и да се усъвършенстваме професионално. Стига, разбира се, човек да е готов за това.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Разбира се. Има хора, с които моментално се получава енергиен клик и ги възприемаш като ментор или ролеви модел. Има идеи, които ми резонират и частично възприемам като ги имплементирам в мои начинания или в бизнес ежедневието ми. Не мога да назова някой конкретен човек или личност, но съвсем скорошните ми пътувания до Милано за изложението AI Week и до Тайпе за изложението Computex, ме вдъхновиха още повече за знания и развитие в сферата и посоката, в която светът не се движи, а направо лети. Малко преди тях пък, бях на съвсем друг тип пътуване – до португалското крайбрежие на Algarve на обучение за преподаватели по програма Erasmus+ на тема Mindfulness Through Yoga and Meditation. Съчетанието на добрата компания, с която пътувах в лицето на моя колега, с красотата на региона и смисленото съдържание и упражнения на курса, ме вдъхновиха неимоверно за това какво бих искала от следващите етапи на моя кариерен път.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Любопитството, НЕсвикването и НЕприемането на пътуванията като нещо досадно или обикновено, дават възможност всяко пътуване да се превърне в приключение, във възможност, в потенциал. Разменям визитни картички (винаги съм готова и с традиционните хартиени, и с дигитални), свързвам се директно в LinkedIn (когато е приемливо), създавам не само професионални контакти с потенциал, но често и трайни приятелства. Важно е също човек да има „услужлива“ памет, за да направи връзката между хора, географски точки и събития и полезната свързаност.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Всяко пътуване ми минава през душата. Аз съм брилянтен организатор и много хора обичат да пътуват с мен, защото знаят, че няма нужда да мислят, да правят проучвания нито за дестинацията, нито за преживяванията. Пътувайки 150-160 дни в годината, изисква от мен да съм още по-организирана и мултитаскваща, защото имейлите и съобщенията не спират, бизнесът си върви, а всички знаем колко важно е да се отговаря навреме и с уважение към времето.

Пътуванията са моето вдъхновение и често се връщам заредена с нова енергия.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Красотата във всичките й измерения ме вдъхновява винаги. Понякога дадени преживявания ми помагат да взема решения.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивиран или по-разсеян? Защо?

Нито една от думите във въпроса не описва как се чувствам в непозната страна. По-скоро бих свързала усещанията ми с вълнение, вдъхновение, дори озарение. По отношение на работата, която се случва в България по време на моето отсъствие, не бих казала, че съм повече или по-малко мотивирана или по-разсеяна. Часовите разлики понякога са моя полза, друг път не, но винаги се старая да поддържам поглед върху цялата картина и ако един ден съм била по-невнимателна към потокът от имейли, на следващия да наваксам. Имам невероятно надежден екип във Фондация „Право и Интернет“ и това ми осигурява спокойствие по време на път. Екипът на учебен отдел и ръководството в университета винаги са проявявали разбиране към моята натоварена програма. Децата ми също са прекрасни и уважителни към отсъствията ми, когато не пътувам с тях. Така че до тук добре – всичко се балансира чудесно.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Абсолютно да. Виетнам беше едно такова място, което още там, на място, ми повлия със силен креативен порив. Започнах неща, измислих подход, сътворих желано бъдеще. И не бих казала че е защото Виетнам ужасно много ми е харесал, но някак самото преживяване ми повлия по този начин да отключа необходима креативност, енергия и порив за мои си неща.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

С една дума – чудесно.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Не нарочно или като самоцел. Но както споменах и по-горе, понякога се раждат идеи.

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

Не мисля, че тези уроци се научават на път, ако не си ги научил у дома. Имам безценни финансови уроци от родителите ми, а съвремието и самият живот ни учат непрестанно. Има много общо между бюджетното планиране на един проект и на едно голямо пътуване.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Много често се шегувам, че доста жени пазаруват чанти, аз пазарувам самолетни билети. Винаги преживяванията на път са били стремеж за мен. Спомням си, когато

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Мисля, че тази форма на работа и живот ще става все по-желана и популярна. Не е за всеки, но всеки би могъл до опита.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Често си позволяваме да се „прехласваме“ по някоя държава и нейната икономика, без да сме живели там, а само на база екскурзия. И често забравяме райския данък в България, лекотата на нещата на Балканите, типичният народен нетуъркинг и положителната страна на „шуробаджанащината“.

Аз съм живяла в Австрия, Испания и Америка. Навсякъде има позитиви и негативи. Колкото и да са позитивите, ако човек е свързан силно с корените си и енергията му е по родните му места, трудно може да вирее по чужди земи.

И все пак, за да отговоря на въпроса, през последните години доста мои познати направиха пренастройка на бизнес делата си и включиха Дубай като стратегическа и изгодна дестинация по отношение на инвестиции.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

От креативна гледна точка – бих писала следващата ми книга в Нова Зеландия. Тоооолкова много ми хареса там, че бих се връщала отново и отново.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

В зависимост какво търси един пътешественик, дестинациите са много и различни, но:

За природни красоти и гледки: Нова Зеландия, Исландия, Португалия, Испания

За екзотика: Мавриций, Малдиви, Сейшели

За диво преживяване: Африка, Йордания

За впечатляващи градове: Осло, Сеул

За култура и история: Италия, Гърция, Малта, Тайван, Перу, Мексико

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Учи, развивай се, бъди на пътя си, следвай талантите и сърцето си.

И бих завършила с нещо, което тъкмо прочетох:

„Има само двама души, които трябва да имат значение за теб – 8-годишното ти АЗ, пълно с мечти и 80-годишното ти АЗ, изпълнено със спомени.“