Интелектуалното любопитство е двигателят на смислената кариера

Представете се с няколко думи..

Казвам се Георги Момеков, професор по фармакология и фармакотерапия,  във Фармацевтичен факултет на Медицински университет – София, където съм ръководител на катедрата по фармакология, фармакотерапия и токсикология, а от май тази година и декан на това най-старо и авторитетно академично звено в областта на фармацията у нас. Председател съм на Българското научно дружество по фармация, член на много научни и професионални организации и експертни съвети, а от 2024 г. член-кореспондент на БАН.

Извън академичната среда съм семеен, с две прекрасни деца, горд обитател на жк Дружба в София, страстен почитател на истинската метъл музика (Megadeth, Coroner, Metallica /1983-1988/, Death, Dream Theater, King Diamond, Destruction, Slayer…), любител готвач и почти професионален китарист. Оглеждам един аристократичен английски булдог и един нервозен померан.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Погледнато отстрани гладко вървяща - академично израстване в пълния смисъл на думата – от редови асистент до професор и ръководител на катедра, с постоянна ангажираност в преподаването, научните изследвания, експертизата и обществената функция на университетския преподавател в областта на здравеопазването. В сянка остават факти, които може би е важно да се споменат – всяко ниво съм покорил при значително надвишаване на съответните критерии и в 11 годишен период ми се налагаше да работя и в открита аптека (в т.ч. четири години нощни смени), поради обидно ниските заплати в академичната сфера тогава. Отчитам този период като значително натрупване на полеви опит, изграждане на умения за работа в екип и общуване с хора, нещо което се опитвам да разказвам и на младите хора около мен – на първите си местоработи получаваме възнаграждение не само като пари, но и под формата на компетентности, реален оперативен опит и това, което в бокса се нарича ring intelligence. Не мога да не споделя, обаче, че зад успешната ми кариера стоят много свестни началници, които през годините спомогнаха за израстването ми и ме подкрепяха всячески.

Професионалното ми развитие стартира с болничната аптека на Националния институт по спешна медицина „Н. И. Пирогов“ (днес според причудливата родна абревиатура МБАЛСМ) където имах шанса да видя и науча много и да общувам с безкрайно ерудирани клиницисти и фармацевти. През 1999 г. спечелих оспорван конкурс за асистент, преживях тайното гласуване на Факултетния съвет и попаднах в света на академичното лекарствознание.  Защитих дисертация в областта на онкофармакологията и през 2011 г. се хабилитирах, като от 2014 г. съм професор, а през 2019 г. защитих дисертация за научната степен “Доктор на науките”. През 2024 г. имах честта да бъда избран за член-кореспондент на Българската академия на науките, а несъмнените върхове в йерархичното ми развитие са позициите на ръководител на катедра (2021 г.), зам. декан (2024 г.) и декан на Фармацевтичен факултет при МУ-София (от 2025 г.).

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

В далечното минало – да избера Националната природо-математическа гимназия, пред Английската гимназия, което тогава вбеси донякъде родителите ми. НПМГ беше, а съдейки по студентите, идващи оттам, продължава да бъде уникален инкубатор на личности, със завиден за тази възраст експертен потенциал в съответната специалност, а по мое време и дом на редица талантливи музиканти и рок групи. Аз бях приет в паралелка по биология, но обучението по химия беше не по-малко интензивно и успя да ме очарова завинаги – любовта ми към молекулите и техните свойства продължава и до днес.

Друг крайъгълен камък бе попадането ми в моята алма-матер, където се запознах с невероятни хора и бях въведен в чудния свят на лекарствата, в който признавам си живея и до днес, много по-добре от обитателите на фалшивите светове на Мета… Преподавателите бяха авторитетни и взискателни, но същевременно, съвсем по балкански (в най-хубавата конотация), много от тях съумяваха да създадат прекрасна приятелска или дори квазисемейна среда и да ни вдъхновяват и стимулират. С много от професорите си съм приятел и до сега.

Несъмнено най-важният етап бе да кандидатствам за академична длъжност малко по-малко от година след дипломирането си, при отворена конкурсна процедура със 6 конкуренти, в т.ч. един високопротежиран. Това решение, въпреки реалната конкуренция и липсата на „гарантиран успех“, даде началото на моята преподавателска и научна кариера, като ме изправи пред необходимостта от непрекъснато развитие – дисертации, хабилитация, участие в проекти, изграждане на академичен авторитет и най-важното – съучастие в една високоефективна „ковачница“ за кадри, много от които считам, че ме превъзхождат и ме карат да се гордея.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Че най-доброто предстои и, че академичната кариера е маратон, а не спринт. И че успехът не се измерва само в брой статии или титли, а в способността да създадеш устойчива научна и преподавателска култура около себе си – школа, ако щете. Това изисква не само знания и отдаденост, а и добра ориентация в университетските структури, управленски капацитет и, не на последно място – търпение.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Това е въпрос за милион долара и си мисля, че много от световното нещастие и лични драми се дължат на лошия избор на поприще.

Традиционните фолклорни подходи са ниско ефективни, въпреки, че бих спекулирал, че при мен прощъпулникът е имал известен прогностичен характер – по време на церемонията, независимо от тежката конкуренция на атрактивни за малко дете предмети, съм сграбчил готварската книга „Wir Kochen Gut“, която…… е пълна с рецепти.

Шегата на страна, след попадането в учебно заведение, обучението би следвало да покаже, дали със съответната професия ще изградите хедонистични преживявания или ще се измъчвате взаимно, а по отношение на профилирането в една мултифасетна професия един рационален подход би бил последователна експозиция към реалната практика в избраната област. Моят личен пример включва опит в болнична и открита аптека, както и защита на магистърска теза като студент в пети курс, което ми помогна да осъзная, че академичната работа и научно-изследователската работа ми прилягат най-много. Университетската кариера изисква не просто интерес, а устойчиво влечение към преподаване, наука и работа с хора, често извън рамките на „работно време“.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Обичам да цитирам една мисъл, която се приписва на американския писател и футурист Алвин Тофлър „Неграмотните на 21-ви век няма да бъдат тези, които не могат да четат и пишат, а тези, които не могат да учат, да отучват и да се учат наново“, която се вписва много добре в днешния динамично променящ се свят на науката. Уменията, които намирам за ключови в моята област на професионална реализация са:

·       Адаптивност и аналитично мислене – във време на бърза еволюция на технологиите (AI, фармакогеномика, експоненциално нарастващо значение на биологичните терапии и другите авангардни терапевтични модалности, за сметка на ниско молекулните „класически“ лекарства), необходимостта от непрекъснато учене ще бъде задължителна.

·       Научна и цифрова грамотност – способността да се интерпретира критично медицинска информация, включително данни от рандомизирани проучвания и реални данни от практиката.

·       Междудисциплинарна комуникация – особено при взаимодействието между фармацевти, лекари, регулатори и пациенти.

·       Меките умения – емпатия, екипна работа и етична чувствителност ще бъдат все по-ценени в медицинските и академични професии.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Като демонстрираме желание и капацитет за партньорски, а не хищнически или паразитни взаимоотношения. В науката като участваме активно в научни форуми, доброволни експертни дейности, рецензиране на публикации и национални програми, изграждане на експертни и академични мрежи. Чрез създаване на съдържание с добавена стойност – статии, лекции, анализи – които да ни позиционират като надежден и полезен сътрудник. Най-стойностните контакти са онези, създадени на основата на съвместни продукти, въпреки, че способността на банкетите да катализират създаването на успешни бъдещи сътрудничества и тяхното поддържане във времето не трябва да се пренебрегва. На Балканите няма по-удачен тийм билдинг.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

В началото често подценявах важността на приоритизирането и сега след над 25 години академична кариера продължавам да се свръхнатоварвам с преподаване, рецензии, участие в комисии, писане на статии и учебници и организиране на събития – с мисълта, че всичко е важно. Това води до изтощение и рано или късно до прегаряне и намаляване на ефективността. Опитвам се да си повтарям, че отказът също е академично умение.

Другата поначало грешна концепция е очакването на реципрочност в мислите и действията от околните, търсене на справедлива оценка и признателност. Трябва да се настроим, че следва да творим и съграждаме, водени от своето верую за правилност и ценностна система, но да нямаме високи очаквания от всички около нас.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Когато липсват признание, диалог и уважение. Когато преобладава недоверието, междуличностното напрежение е норма, а конструктивната критика е табу. В академичния свят това често се проявява чрез авторитарни управленски модели, отсъствие на научна етика или злоупотреба с йерархията. Тогава е по-добре да потърсите среда, в която можете да се развивате професионално и личностно.

Свръхвзискателните и сангвинични лидери, обаче, понякога са страхотни ментори и учители и не трябва да очакваме всички успешни хора на върхови йерархични позиции да се държат като дзен-будисти или като любящата ви баба в работна обстановка. Понякога в условията на по-темпераментна среда, тип „италианско семейство“ се изграждат най-успешните колективи.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Може би бих включил по-рано системно обучение в управление на академични структури, тъй като административната част от академичния живот е също толкова отговорна, колкото експерименталната, а по отношение на стабилния растеж и възхода на едно звено понякога е дори по-важна. Най-вероятно щях да се включа по-рано в международни проекти и мрежи, за да изградя още по-широка перспектива. Също така, ако можех да върна времето назад, в някои ситуации бих се държал по обрано и дипломатично, защото някои мигновени кръстосвания на шпаги елиминират възможностите за рационално общуване с някои личности до живот и тласкат взаимотношенията в мрачната зона на емоционално-базирани глупави войни.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Като не гледаме на застоя като провал. В науката, подобно на корпоративните кариери също има мотивационни приливи и отливи - има периоди без публикации, без резултати, без концепции за проекти и сътрудничества, но те са част от процеса. Мотивацията се възстановява чрез малки победи – успешен семинар, забавна лекция, публикувано мнение, дори смислен разговор с колега или студент или безотказно действащите алгоритми на качествено време с най-близките и допаминергични преживявания с приятели (според интересите – на чаша бира, на фитнес, на лов или на концерт на Megadeth).

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Определено не считам, че съм успешен в това и мога да компилирам съвети или поведенчески алгоритми. Балансът е динамичен – приоритетите се променят през различните етапи. Трябва да има осъзнато усилие за ограничаване на свръхнатоварването и отделяне на качествено време за близките, което не е много лесно. Академичният живот, като всяка кариера, може да бъде всепоглъщащ, особено в ръководни позиции, но отговорността към себе си и към семейството е не по-малко добродетел. Отново споделям, че съм длъжник на семейството си и не бих искал да се изказвам като гуру на професионално-личния баланс.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато се изгуби не само удовлетворението, а и смисълът. Ако дълго време не усещате принос, не научавате нищо ново и работната среда е станала източник на хронично напрежение, може би е време да преосмислите не само мястото, а и посоката.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Успехът не е еднократен акт, а устойчив процес. Затова бъдете етични, последователни, търпеливи и уважителни. И поддържайте интелектуално любопитство – то е двигателят на смислената кариера.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Кариерен път, при който човек запазва своята професионална идентичност и лична цялост, има конкретен и доказуем принос в своята сфера, изградил е мрежа от колеги, съмишленици и ученици, стремейки са де им осигури всички възможности да го надминат и надградят, и не се срамува от това, което ще остави след себе си. Важно е да знаеш и кога, във фразеологията на боксьорите, да окачиш ръкавиците на стената и да напуснеш достойно ринга.