Изкуственият интелект дава резултати, които ние трябва умело да анализираме

Представете се с няколко думи..

Казвам се Методи Георгиев, с опит в различни индустрии, но по стечение на обстоятелствата винаги свързан с обслужването на клиенти. Последните 20 години съм ангажиран в развитието и управление на международни компании в IT и Outsourcing  сектора. Имам удоволствието и да преподавам в Стопански Факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Доста пъстра в началото и много последователна и логична в развитието си през последните 20 години. Като много хора от моето поколение, които завършихме образованието си в периода 1995-2000 и трябваше да започнем своя кариерен път в една разбита и предимно сива икономика, без значителен международен бизнес в страната, беше трудно. Трябваше да търсим различни възможности, които много често бяха извън страната. Аз имах познати, работещи в някои (от малкото) международни компании и силно им завиждах за възможността да работяt, да се учат и развиват в утвърдена бизнес среда. За съжаление точно в периода, в който завърших икономическото си образование, 1997г., ситуацията стана много трудна и част от компаниите или напуснаха страната или съкращаваха персонала си. Аз имах късмета да замина със съпругата си в САЩ, спечелвайки зелена карта, което отвори огромни възможности пред нас, както за професионална реализация, така и да завърша бизнес магистратура. През 2005 година взехме осъзнато решение да се върнем в България, където ситуацията беше точно противоположна на тази от деветдесетте години. Много международни корпорации инвестираха в страната и възможностите за млади и образовани хора бяха огромни. Аз имах и едно предимство - бях един от малкото по онова време, който се връщаше в България с опит и образование. Това сложи и следващата положителна промяна в кариерното ми развитие.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Всички действия ( а и липсата на такива) във времето оформят пътя ни. Ако трябва да определя едно, то това би било стремежа към образование и непрекъснато учене. Не съм напълно съгласен с хората, които казват, че дипломите нямат значение, а само наученото. Наученото е водещо, но получаването на диплома е в резултат на наученото и тя показва постоянството и дисциплината на човек  да започне и да завърши започнатото. Във формалното образование ние се учим да работим с други хора, да доставяме резултати, да презентираме и да се състезаваме както с другите, така и със себе си. С дипломата университетите  верифицират, че ние сме готови да направим следващата стъпка, дават ни обратна връзка. И ученето продължава цял живот. Ако трябва да спомена един избор, повлиял най-силно в бъдещето ми развитие, то това е заминаването ми за САЩ.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Че е изключително важно да си удовлетворен от това, което правиш и да се стремиш да бъдеш щастлив, доколкото е възможно. По този начин ще имаш по-балансиран живот, но и ще бъдеш много по-ефективен за организацията, за която работиш. Ще „доставяш“ и ще се развиваш с лекота.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Интересите на всеки един от нас се оформят през годините, а и претърпяват развитие или промяна. Аз вярвам, че семейството оказва силно влияние в нашия избор не с прякото ни насочване към определена професия (поне не винаги). Семейството играе важна роля с възпитанието и оформянето на интересите на едно дете. Важно е да създаде условия децата да четат и да оформят сами интересите си чрез този прозорец, през който виждат света. Поведението на родителите също играе роля в оформянето на характера и интересите на едно дете. През годините различните ролеви модели оформят стремежа на един човек към едно или друго професионално поприще. Както вече казах, важно е човек да се ориентира към нещо, което ще го удовлетворява, а не просто защото е модерно като професия или носи повече пари. Те все пак не бива да се пренебрегват, но слава богу днес почти всяка една професия носи възможности за достойно възнаграждение или допълнителни доходи.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Най-лесният отговор е дигиталните умения и работата с Изкуствен Интелект (ИИ). Това е вярно, но аз бих обърнал внимание и на друг набор от умения, които ще бъдат критични, според мен. Това е комбинацията от аналитични умения както и меки умения. Аналитичните умения ще са ни необходими, защото ИИ така или иначе ще прави все повече дейности, извършвани от хора към този момент. Но той ще ни дава резултати, които ние ще трябва да използваме, за да взимаме правилните решения. Всички ще трябва да бъдем специалисти в работата с ИИ, ако искаме да бъдем успешни в това, което правим.

Меките умения, които ще трябва да развием ще бъдат различни от това, към което се стремим днес. Ще трябва да развиваме умения за комуникация и управление в една среда, в която освен хората ще имаме и машините, с всички плюсове и минуси. Аз също така вярвам, че с все по-голямото навлизане на машините в нашия живот, хората ще имат все повече нужда от човешка комуникация. Дори виждам това като ниша за уникално предложение от компаниите, насочено както към клиенти, но най-вече към служителите.

А иначе, мисля че експерти на високо ниво със специализация в Data Science, Data Analytics, Machine Learning, AI ще бъдат ключови в развитието на компаниите. Както и безспорната нужда от експертиза в сферата на Cyber Security.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Контакти се изграждат осъзнато, но не, когато по някаква причина имаме нужда от определен такъв. Както се казва „покривът се ремонтира, когато времето е хубаво, а не когато завали.“ С други думи през целия си осъзнат живот трябва да бъдем активни, да изграждаме взаимоотношения и да работим върху личния си бранд. Личният ни бранд е това как останалите ни възприемат, доверието, което изграждаме като професионалисти и личности. Трябва да използваме професионалните събития, социалните мрежи (преди всичко професионалните), трябва да бъдем активни, в сферата, в която се развиваме, в организацията, в която работим.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

В една от международните компании, чиито операции ръководех регионално, прехвърляхме дейности от Западна Европа и САЩ към локациите ни в Централна и Източна Европа, за които отговарях. Това беше обосновано бизнес решение на глобалния мениджмънт и носеше измерими икономически ползи за цялата организация. През цялото време аз гледах на този процес не само като ръководител на локалните екипи, но и като на логичното бизнес решение на компанията и вярвах, че всички подхождаме по същия начин. Оказа се, че колега, който отговаряше за един от „изпращащите“  центрове се опитва да саботира проекта. Извън вътрешно-политическите игри си дадох сметка, че той има другата гледна точка. Той губеше бизнес и съкращаваше хора. Това, което ме научи тази история е, че винаги има и друга гледна точка и трябва да се съобразяваме с нея. Много често бизнес решенията са логични и икономически обосновани, но са „студени“ решения, в които хората не са на първо място. Наша работа като ръководители е да направим, така че хората да стоят пълноценно в уравнението.

А историята имаше по-добър край от началото, защото имахме серия от разговори в тази посока и това даде резултат.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Отново искам да отбележа, че е изключително важно да се стремим към работна среда, която ни носи удовлетвореност. Прекарваме повече от една трета от времето си в работа. В този смисъл е важно да разпознаем токсичната работна среда. Преди присъединяването към дадена организация е добре да направим своето проучване и да се опитаме да разберем каква култура носи тя, какви са ценностите и взаимоотношенията вътре във фирмата. По време на интервютата кандидатите трябва да бъдат чувствителни към всички белези за това каква е средата. Важно правило е, че процеса по кандидатстване трябва да помогне не само на интервюиращите да разберат дали кандидатът е правилен за позицията. Особено важно е, че и кандидатът трябва да си отговори на въпроса дали тази организация е правилната за него.

Когато вече сте вътре в организацията, всеки има различни „сензори“ и различна чувствителност. Тук принципният ми отговор е, че в момента, в който усетите, че средата е токсична трябва да вземете решение и намерите начин да излезете от организацията. Колкото и да изчакате, ще сте закъснели. По-практичният ми прочит обаче е първо да се огледаме наоколо и разберем дали токсичността е в цялата компания или в нашия екип. Да видим дали проблемът е с определени мениджъри или е по-голям, защото тогава действията ни биха били различни. Също така помислете практично и за следващото си работно място, огледайте се какви са възможностите.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Бих изучавал финанси в по-ранен етап. Извън идеята за това конкретно обучение и знание ми се иска да съм имал повече възможности за обучения, както за специфични умения, така и кариерни. През 90те години нямаше много опции, а вярвам, че е важно младите хора да търсят възможностите за реализация подготвени, а не хаотично. Аз все пак успях да се възползвам от кариерни консултации и работа с ментори сравнително рано и това ми помогна в определяне на правилните кариерни стъпки.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Личностно развитие и стремеж към постигане на цели, свързани не само с професионалния ни път, но и лични такива. Начертаване на ясни стъпки и следването им, разбира се с адаптиране, ако е необходимо. Човек е устроен да се зарежда от успехите, постигането на резултати. Имаме нужда да се чувстваме успешни и това ни движи напред. Също така е важен дългосрочния поглед- каква е голямата ни цел, към какво се стремим и какво е нужно да направим, за да го постигнем. Все пак трябва да сме гъвкави и да не се чувстваме виновни и не успели, ако по пътя сменим посоката, набелязвайки различна цел.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

За всеки е различно и си мисля, че единственият правилен отговор е, че трябва някакъв баланс и работата не може да бъде 100% от времето ти, колкото и удовлетворен да си от това. Може да е 90%, но не трябва да е 100%. Същото важи и за това, че не можем без ангажименти, професионална реализация. Това не е свързано само с парите, които са ни нужни, за да живеем добре. Всеки един от нас има нужда да се занимава с нещо, да реализира определени проекти и да се чувства полезен. Неслучайно виждаме повечето успели и богати хора, дори когато се оттеглят от активния бизнес, да започват да се занимават с благотворителност, меценатство, да преподават, да консултират.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато не изпитваме удовлетвореност от това, което правим. Друг случай за необходимост от промяна може да е време, в което ставаме свидетели на огромни промени, които изискват нови умения, професии и различни бизнес модели. Това са времената на всички индустриални и технологични революции. Такова е и времето сега. Така че помислете дали не е време за промяна.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Не спирайте да учите и да се усъвършенствате с широко отворени очи и възприятия за бъдещето- непосредствено и дългосрочно.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Професионална удовлетвореност от постигнатото както като познания, така и като позиция в организацията. Това трябва да бъде подкрепено задължително от удовлетвореност и баланс в личния живот. Отново трябва да подчертаем, че за всеки дефиницията за успех и това, което ни прави щастливи има различни параметри.