Как американски ценности на работното място намират приложение в Унгария

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Славина Татарска, на 36 години от град Благоевград и от 2012 година живея и работя в Будапеща, Унгария. Вече повече от три години работя за Interactive Brokers. Понастоящем съм ‘Анализатор корпоративни действия’ като основните ми задължения включват уведомяване на клиентите за предстоящи корпоративни събития (сливания, търгове), както и инициране на плащания и съгласуване на счетоводните книги и записи с клиринговите къщи и банки.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Решението ми да дойда в Унгария дойде в далечната 2012 година, когато дойдох тук, за да се обучавам в магистърска програма по ‘Политически науки’ в Централноевропейския университет. След една динамична година и успешно дипломиране се прибрах в България, но много исках да се върна обратно. Реших да потърся възможности по програма Еразъм за Европейска доброволческа служба. След приключване на програмата започнах работа в Tata Consultancy Services като служител обслужване на клиенти. След това съм работила също за фирми като Citibank и  Borealis съответно в роли като Third Party Risk Analyst и Supply Chain Analyst. И така до днес.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Определено ми беше трудно в началото, още когато дойдох да уча, защото не знаех нищо за страната, трябваше да си намеря жилище, нямах познати. За мен всичко беше предизвикателство, но определено градивно, защото излязох от зоната си на комфорт.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Не съм все още, въпреки че говоря малко унгарски (труден език е все пак), а английският език гарантира добро оцеляване.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата ви държава и тази в България?

Работила съм предимно в мултинационали компании. В случаите, когато екипът е предимно от чужденци, често е най-доброто стечение на обстоятелствата. В предимно местен екип не е лесно, често се чувствам като чужденка. Предполагам, че същите наблюдения биха имали и чужденци, живеещи в България.

Какви ценности и практики на работното място най-много ви впечатлиха?

Интересно е да се види как практики и ценности на американска фирма намират почва на локално ниво. Като пример ще дам участие в различни инициативи, тиймбилдинги и, в по-малки фирми, създаване на усещане за общност.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Не бих казала, имах възможността да живея тук в различни етапи от живота ми – учене и работа и сблъсквайки се с различни обществени групи и хора, смея да твърдя, че станах до-отворена към различни идеи и ценности. Научих се на най-вече на толерантност.

Как намирането на работа се различава в настоящата ви държава спрямо вашата родина?

Пазарът на труда и тук доста се промени най-вече след последните години, изпълнени с изпитания. Поради изменения за разрешителните за пребиваване, стана по-затворен спрямо чужденците и най-вече за тези, идващи от трети страни. Бих казала, че преди няколко години, търсенето на работа в Унгария беше по-лесно от това в България и маше повече възможности.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Не, но аз съм на мнение, че човек постоянно трябва да се развива и да инвестира в бъдещото си професионално развитие. 

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Не, но определено унгарците са малко по-затворени хора и трудно създават приятелства с чужденци. Отнема време.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Аз вярвам, че всеки, дори за кратък период, трябва да замине някъде, да види как би се справял/а далеч от родината. Светът е голям и възможности дебнат отвсякъде, особено за младежите. Всеки млад човек има нуждата да се отдели от сигурната среда и да предизвика себе си за нещо ново, нова култура, език, друг тип образование.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да, бих заминала да уча в чужбина, да добия опит, но може би бих избрала друга сфера на образование и реализация.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

В личен план – най-вече семейството ми. В професионален не мога да коментирам, защото моят професионален живот се разви именно тук.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

На този етап от живота ми бих обмислила да се прибрала в България, но само ако имам добра кариерна възможност. Това решение би било допълнено продиктувано и от желанието ми да се установя, защото дори да звучи клиширано, животът в чужбина е до определено време.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите за важни, не са всичко, но трябва да са достатъчно за достоен начин на живот. А всеки има различни критерии за това. Определено, ако сме решили да живеем в друга държава, трябва да си направим сметката дали ще ни се наложи да жертваме нещо от вече утвърдения ни стандарт на живот и да си преценим дали възможността си струва.