Как едно спонтанно решение може да се превърне в приключение за цял живот?

Представете се с няколко думи..

Казвам се Венета Бехар и голяма част от живота ми е минала между Франция, Белгия, България и в опознаване на света. Завърших икономика у нас, специализирах във Франция в EDHEC Business School, после Harvard Online, The Power MBA и продължавам да уча и днес.
Вече 25 години съм част от Lesaffre — започнах от административна позиция в Лил и с времето поех международни отговорности, най-вече за Централна и Източна Европа. През 2014 г. се върнах в България и станах първата жена генерален директор в Lesaffre. Днес ръководя компанията тук и съм част от регионалния борд и борда на директорите на Френско-Българската търговска камара.
Вярвам, че образованието е най-силната движеща сила и занапред искам да влагам енергията и опита си в проекти, които развиват хората и оставят следа.

За Вас пътуването по света е?

За мен пътуването по света е истинско удоволствие. Обичам да откривам нови места, да виждам как живеят хората и да усещам духа на различни култури. Това ме зарежда с нови идеи и ме прави по-отворена към света.

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Отдавна съм престанала да броя колко различни държави съм посетила. Никога не съм колекционирала бройка, а преживявания и срещи с хора. При мен нещата често се случват спонтанно, без много предварителна организация — и точно в това е чарът! Винаги имам няколко дестинации, които „ме чакат“ и знам, че ще дойде моментът да ги изживея.
Една от любимите ми истории е свързана с нашето, със съпруга ми, Камино — за всеки, който иска да усети духа на това пътуване, сме разказали повече в книгата „Камино – бързо, лесно и за удоволствие“. Там споделяме как едно спонтанно решение може да се превърне в приключение за цял живот.

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Да, обичам да повтарям дестинации, когато едно място ми „заговори“ по-специално. За мен пътуването не е само отметка на карта, а начин да се връщам към усещания и хора, които са ми дали нещо ценно. Живяла съм 25 години във Франция и винаги с огромно удоволствие се връщам към определени места там — всяко връщане е като малко завръщане у дома. В Испания и Португалия мога да се връщам постоянно— всяко посещение там ми носи нови гледни точки и малки открития. Според мен няма „за“ или „против“ — понякога имаме нужда да видим нещо съвсем ново, друг път – да се върнем там, където вече сме оставили част от себе си.

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Първото ми пътуване, което истински ме промени като човек и професионалист, беше първото ми пристигане в Австралия в началото на 90-те години. Тогава нямаше интернет, всичко беше много по-непознато и вълнуващо. Никога няма да забравя момента, в който видях картата на света обърната „на обратно“ — Австралия в центъра и всичко друго около нея. Това буквално преобърна мирогледа ми и ми показа, че всичко зависи от гледната точка. Оттогава знам, че винаги има и друг ъгъл, от който да видиш света — и в работата, и в живота.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Когато съм в нова културна среда, винаги се потапям с огромно любопитство и го приемам като чудесен шанс да видя нещо различно. Гледам всичко с очите на дете, което тепърва открива света, и се старая да „попия“ колкото се може повече. Най-много ми е интересно да наблюдавам различните „кодове“ на хората — как се държат, как говорят, каква е интонацията им, как минават срещите им. Това ми помага не само да разбирам другите по-добре, но и да откривам нови неща за себе си и за начина, по който работя.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Срещите с хора и култури по време на пътувания винаги са ме променяли най-много. Първото ми пътуване до Австралия и Нова Зеландия в началото на 90-те — с картата на света обърната „на обратно“ — ми показа, че хората там мислят и живеят по съвсем друг начин. После Индия ме научи да виждам красотата в хаоса и да оценявам как хората пазят традициите си сред толкова различна реалност. Същото важи и за Малайзия или Япония — там срещнах хора с огромно уважение към общността и семейството, но с невероятна лекота да живеят „тук и сега“.
Най-много обичам да се потапям в култури, които нямат нищо общо с моя свят. Един месец в Китай и Тибет с моята тогава 7-годишна дъщеря беше незабравимо преживяване — хората там ни приемаха с такава топлота и любопитство, че още тогава разбрах колко е важно да не съдиш, а да слушаш, да приемаш нещата такива, каквито са, да си верен на себе си и да правиш добри неща.

Срещите с хора по пътя са моят истински капитал — и вярвам, че точно те ми помагат да съм по-добър човек и по-добър професионалист, а всички тези уроци неминуемо са се отразили на работата ми и на светогледа ми.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Пътуванията със сигурност ми помагат да разширявам не само хоризонта си, но и професионалната си мрежа. Последните години имам щастието да пътувам заедно със съпруга ми и да се срещам с хора от какви ли не хоризонти и професионални сфери — това прави живота ми истински пъстър и смислен. Забавлявам се с това, че имаме на всякъде по света по някой приятел.

Обожавам да водя разговори с хора от цял свят, да чувам техните истории и да обменяме идеи. Всичко това оставя следа — и в мен като човек, и в работата ми и ми дава нови посоки и професионално, и в личния ми свят.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

На път човек се учи да живее тук и сега — развива сетивата си, интуицията, наблюдателността. Все умения, които после ми помагат и в работата. Най- ценното за мен е, че ставам все по-добра в това да слушам и да разбирам хора, които мислят и живеят по съвсем различен начин. Започваш да хващаш малки детайли, които иначе би пропуснал. Учиш те да говориш с всеки — дори и да нямате общ език, винаги намираш начин да се разберете.  И най-важното — ставаш по-адаптивен, свикваш да се нагласяш според ситуацията и да „пускаш“ контрола, когато е нужно.

Това ми дава лекота и ми помага да виждам възможности и да намирам решения, дори когато нещо не върви по план.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Всяко място ме вдъхновява по различен начин, но не бих казала, че има един-единствен град или държава, които директно са ме подтикнали да започна нов бизнес или проект. По-скоро хората, срещите и малките истории, които се случват на път, ми дават идеи. Понякога една разходка в малко градче или разговор с човек, който живее съвсем различно от мен, може да запали искра за нещо ново. За мен вдъхновението идва от комбинацията между място, момент и хора, които ме срещат с нови гледни точки. Всичко зависи от това дали си отворен да виждаш възможностите, които се рисуват пред теб — те често са там, но трябва да имаш очи за тях.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивиран или по-разсеян? Защо?

По-скоро се чувствам по-любопитна! Когато съм в непозната страна, всичко около мен ме държи будна — новите улици, хората, езикът, малките детайли. Мога да съм и по-мотивирана, защото мозъкът ми работи на друга честота — постоянно събирам впечатления и идеи. Да, понякога може да изглежда, че се „разсейвам“, но за мен това не е разсейване, а друг вид фокус — към новото и непознатото. И точно там често се раждат най-интересните ми хрумки!

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Определено има такива места! За мен „рестарт“ за креативността и амбицията са дестинациите, които са тотално различни от всичко познато — друг свят, друга култура, друг ритъм на живот. Например Япония, или Тибет,  Исландия, Африка, действат ми точно така — там всичко е толкова различно, че няма как да не погледнеш на себе си и на идеите си по нов начин.

За мен такива пътувания са като натискане на копче „рестарт“ — връщаш се зареден, с изчистена глава и с желание да започнеш нещо ново или да продължиш със съвсем различна енергия.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

За мен балансът между работа и удоволствие на път никога не е бил строг „режим“ — по-скоро се стремя и двете да се преплитат естествено. Когато пътувам, работата върви с мен — срещам се с хора, водя разговори, раждат се идеи. В същото време винаги си оставям време просто да се изгубя някъде, да усетя мястото без план. Това „превключване“ ми помага да съм по-свежа и в работата.

За мен удоволствието не е отделно от работата — то я храни и я прави по-смислена. А и вярвам, че когато работата ти е удоволствие, ти никога не работиш в истинския смисъл на думата.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Пътуванията със сигурност промениха начина, по който гледам на парите. Когато си обиколил различни краища на света и си видял какво означават парите за различните хора, започваш да ги възприемаш повече като средство, отколкото като самоцел. Научих се да ценя преживяванията и срещите много повече от вещите.

Например на Камино винаги ме е впечатлявало колко е просто — всеки пътник може да си вземе хляб или ябълки от оставените кошници пред къщите и да остави колкото иска или може. Това ти напомня, че стойността не е само в парите, а в доверието, в жеста, в споделянето.

За мен истинската стойност е в това къде и с кого харчиш парите си — защото една чаша чай в Индия или спонтанен разговор някъде по пътя може да струва почти нищо, но да ти даде богатство, което не се купува.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Никога не пътувам само с идеята „как да изкарам пари“. По-скоро вярвам, че когато си любопитен, отворен и говориш с хора от различни светове, идеите сами идват при теб — и някои от тях могат да се превърнат и в нов бизнес и нови възможности за доход.

Но за мен пътуването е преди всичко да събираш впечатления, хора и гледни точки. Ако от това се роди и нещо ново, което носи стойност и пари — още по-хубаво!

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

От различни икономики и култури съм научила, че финансовата независимост няма една формула — за всеки човек и всяко общество тя изглежда различно. В някои места хората могат да имат много малко, но пак да се чувстват свободни, защото знаят как да споделят и да си помагат. Научих се да вярвам повече в гъвкавостта — че е важно да имаш различни източници на доход, но и да не си роб на парите. Навсякъде виждам, че истинската финансова свобода идва, когато знаеш колко ти стига и можеш да живееш спокойно и с по-малко, ако се наложи. Пътуванията ме научиха, че стойността не е само в цифрите, а в умението да се адаптираш и да намираш смисъл — дори и в най-скромните условия.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

За мен винаги е по-добре да харча за преживявания, отколкото за вещи. Една вещ ще ти даде кратка радост, но едно преживяване остава с теб за цял живот — то те променя, учи те, среща те с хора и истории. Спомените и историите нямат срок на годност, за разлика от вещите. Много важно за мен е и с кого споделяш тези моменти — с кого пътуваш, с кого се смееш, с кого преоткриваш света. Споделените преживявания са най-голямото богатство. Затова вярвам, че всяко пътуване или малко приключение е най-ценната „инвестиция“ в това кой си и как се чувстваш.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Мисля, че бъдещето на дигиталния номадски живот ще става все по-разнообразно. Все повече хора търсят свобода да работят откъдето искат и да съчетават работа и пътуване. Аз съм от поколението, което си има офис и обича да ходи в офиса на работа, да се среща там с колегите си, да говори с тях на по чаша кафе и т.н. — за мен това също има своя чар и смисъл. Но вярвам, че моделите ще се смесват все повече и всеки ще може да избере кое му пасва най-добре. Най-хубавото е, че технологиите вече дават тази възможност — въпросът е да си отворен да видиш какво работи за теб. А и според мен важното остава същото: не къде си физически, а с кого споделяш живота си и това, което правиш, да има смисъл.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Честно казано, за мен няма универсално място, което да е „най-добро“ за работа и инвестиции — всичко зависи от сферата, от идеята и най-вече от хората около теб. Някои държави са по-отворени към нов бизнес, имат по-лесна администрация или добри данъчни условия, други пък дават вдъхновение и достъп до уникални пазари. Например Централна и Източна Европа имат огромен потенциал за развитие, а места като Азия или Австралия са катализатор на нови идеи и различен начин на мислене. За мен най-важното е да намериш място, където се чувстваш добре, където можеш да създадеш доверие и да работиш с хора, на които вярваш. Това прави всяка инвестиция по-стойностна.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

Ако трябва да избера само едно място, бих избрала такова, което ми дава усещане за свобода, простор и нови хоризонти — може би някъде близо до океан или в страна, която е съвсем различна от познатото ми. Например Нова Зеландия винаги ме е вдъхновявала с природата си и с начина, по който хората там живеят по-балансирано и спокойно.
Но честно казано, бих избрала и България — защото тук има толкова много възможности и все още много незапълнени ниши. Има още какво да се прави в области като смислени проекти за деца, образование, здравеопазване и общности, които имат нужда от нова енергия и идеи. Виждам огромен потенциал и вярвам, че у нас има място за смели идеи и за хора, които искат да създават нещо различно и полезно. За мен е важно мястото да ми носи тишина за размисъл, но и да ме среща с различни хора и гледни точки. Вярвам, че добрите идеи се раждат там, където имаш пространство — и в ума си, и около себе си.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Вярвам, че няма универсален списък с „дестинации, които задължително трябва да се посетят“ — важното е кое място ще ти проговори лично. Но ако трябва да споделя мои любими, бих казала Испания и Португалия — там винаги усещам лекота, топлина, хората са истински и знаят как да се радват на живота. Индия е задължителна, ако искаш да си разтърсиш представите и да видиш света от съвсем друг ъгъл. Тибет и Африка — защото природата и енергията там буквално ти прочистват главата и ти напомнят за простите неща. Америка — заради простора и усещането, че всичко е възможно, стига да имаш куража да го поискаш.
А Франция винаги ще е специална за мен — не само заради кухнята, хубавото вино и изкуството, но и заради начина, по който французите умеят да живеят красиво и да ценят малките удоволствия. Едно хубаво кафе, пазарът в неделя, разходка по малки улички — там дори обикновен ден е празник. Обожавам и контраста — от китни селца до оживени градове, пълни с музеи и театри на всяка крачка. Франция ме е научила да се наслаждавам на живота такъв, какъвто е.
И разбира се, Камино — това е път, който всеки изминава по свой начин, но винаги си тръгваш друг човек. А България… бих препоръчала на всеки да я види с отворени очи — имаме планини, море, култура и хора, които знаят как да те посрещнат истински. В крайна сметка не е важно колко точки ще отбележиш на картата, а какво ще отнесеш със себе си.

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Ако трябва да дам един кариерен съвет, базиран на всичко, което съм видяла по света, той би бил: бъдете любопитни и отворени. Светът е пълен с възможности, но само ако имаш очи да ги видиш. Говорете с хора от всякакви места и среди — най-ценните уроци често идват от най-неочаквани срещи. Не се страхувайте да променяте гледната си точка — понякога един обърнат „на обратно“ свят, като моята Австралия или Индия, може да ви даде най-ясните идеи.
А за мен кариерата и работата винаги трябва да са свързани с това да научаваш нещо ново и да правиш смислени неща — за себе си, за хората около теб и за света.

И никога не забравяйте да се наслаждавате на това, което правите — защото когато работата ти е удоволствие и смисъл, ти всъщност никога не работиш.