Кариерното ни развитие е процес, отнемащ време, самоопознаване и търпение

Представете се с няколко думи..

Здравейте! Казвам се Благородна Миладинова и съм Strategic Recruitment & Growth Partner в HRLabs, където съчетавам опита си в подбора на персонал с участие в стратегическото развитие на компанията на пазара.

Като естествено продължение на работата ми с хора се занимавам и с кариерно консултиране и менторство - сфери, които ми дават възможност да бъда до хората в ключови моменти от професионалния им път. Вярвам в потенциала на всеки човек и че с правилния подход и подкрепа могат да се постигнат наистина значими резултати - както за отделния професионалист, така и за бизнеса като цяло.

В работата си залагам на уважение, отговорност и искрен интерес към хората, защото вярвам, че именно човешкият подход прави всяка професионална връзка устойчива и успешна.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Път на проба, грешка, личностно развитие и все по-голяма яснота и смисъл.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Моят личен път е далеч от стандартния и това естествено рефлектира и върху кариерата ми. Именно затова най-важният избор, който направих, беше да спра да следвам общоприети очаквания и „правилни стъпки“ и да започна да изграждам кариерата си според собствените си ценности, подходящата динамика, среда и усещане за смисъл.

Когато взех решението да изляза от утъпканата пътека и да поема по посока, която не беше очевидна или стандартна, усетих, че започвам да се развивам истински - не само професионално, но и като личност. Именно тази смелост да избера себе си оформи цялостната ми посока и отношение към работата.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Бих искала някой още в началото да ми беше казал колко важно е да развием умението да разчитаме правилно емоциите си, да ги приемаме основно като обратна връзка и да ги регулираме. Това умение е ключово както в професионален, така и в личен план - помага да взимаш по-зрели и обмислени решения и да не се подвеждаш по грешни доводи. С времето разбрах, че спокойствието е най-добрият съветник.

Но в същото време смятам, че нищо не може да замени преминаването през собствения път и грешки. Съветите и насоките са безкрайно ценни, но истинското израстване се случва, когато сам преминеш през трудностите, направиш своите избори - и поемеш отговорност за тях. Балансът между подкрепа и личен опит е това, което изгражда увереност и зрялост.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Нека започнем с това, че малцина откриват своето „призвание“ още в ранна възраст и никога повече не поглеждат назад. В повечето случаи този процес отнема време, самоопознаване и търпение.

Първата и най-важна стъпка е да опознаем себе си - своите силни страни, ценности, интереси, мотиватори и предпочитана работна среда. В същото време обаче е важно да отбележим, че интересите не винаги трябва автоматично да се превръщат в професия, макар често да чуваме подобен съвет. Много по-здравословно е да ги изследваме осъзнато и да си дадем сметка кои от тях имат потенциал да бъдат устойчив източник на удовлетворение и развитие в професионален контекст - и кои по-скоро да останат в личното ни пространство.

Практическият опит също играе ключова роля - често истинската яснота идва едва когато се потопим в различни среди, роли или проекти. Именно затова стажовете, доброволческите дейности и краткосрочните проекти са безценен инструмент за ориентиране.

В този процес много полезни могат да бъдат както различни кариерни тестове и инструменти за самооценка, така и работата с кариерен консултант. Тя помага човек да подреди мислите си, да види нови възможности и да вземе по-информирано решение за своята посока.

Процесът на кариерно ориентиране трябва да бъде последователен и систематичен - с малки, ясни стъпки като: изграждане на целесъобразно CV, оптимизация на LinkedIn профил, проучване на пазара, допълнителна квалификация при нужда, изграждане на личен бранд и стратегия за търсене на работа.

И най-важното - човек трябва да бъде честен със себе си и да не се страхува от промени, ако усеща, че е поел в грешната за него посока. Животът е динамичен и често променя нашите приоритети, нужди и гледни точки. А с тях се променя и професионалната ни траектория. Затова вярвам, че гъвкавостта, способността да мислим извън шаблона и готовността да се адаптираме са не просто предимства, а условия за дългосрочна удовлетвореност и релевантност на пазара на труда.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Според мен, през следващите 10 години най-ключови ще бъдат уменията, които комбинират човешки качества с адаптивност към технологиите.

На първо място поставям емоционалната интелигентност и уменията за комуникация, защото независимо колко автоматизирана стане средата, способността да работим с хора, да разбираме нуждите им и да изграждаме отношения ще остане водеща.

На второ място - адаптивността и способността за учене през целия живот. Светът се променя бързо, професиите също, и тези, които умеят да се преквалифицират, да актуализират уменията си, да учат нови неща и да излизат от зоната си на комфорт, ще бъдат по-конкурентоспособни.

И на трето място - критичното мислене и умението да взимаме информирани решения в условия на заливащата ни информация и често противоречиви данни.

 

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Вярвам, че изграждането на мрежа от контакти започва с отворено съзнание, живо любопитство и добри намерения към хората, без очаквания за конкретна възвръщаемост. Хората много ясно усещат кога подходът е автентичен и искрен и кога липсва такъв.

За мен целта винаги е била да изграждам дългосрочни взаимоотношения, а не мимолетни контакти с краткосрочна изгода. Времето е доказало, че именно този подход води до устойчиви и наистина ценни професионални връзки. Когато подхождаш с уважение и интерес към човека отсреща, стойността идва естествено с времето, понякога по неочаквани начини и в неочаквани моменти.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Най-голямата грешка, която съм допускала, е да вървя срещу себе си и срещу онова, което вече знаех, че е важно за мен като работна среда и ценности. Вярвах, че с времето ще свикна, че мога да се адаптирам и че компромисът си заслужава… но бързо осъзнах, че когато нещо е в разрез с вътрешните ти нужди и нагласи, то започва да тежи - всеки ден.

Това ме научи да бъда по-честна със себе си, по-решителна в действията си и по-гъвкава в намирането на алтернативни решения, които да отговарят на нуждите ми, без да правя компромис с мен самата.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Токсичната работна среда най-често се разпознава по комбинация от няколко признака като липса на доверие и открита комуникация, постоянна критика или обвинения, фаворизиране на определени хора, липса на признание и подкрепа, емоционално изтощение и усещане, че каквото и да направиш - не е достатъчно.

Ако започнеш да се чувстваш тревожен още от неделя вечер, ако работата ти влияе негативно на самочувствието и личния живот, и ако виждаш, че вътрешна промяна е малко вероятна, това е ясен знак, че е време да си тръгнеш.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Ако можех да започна отначало, бих отделила повече и по-целенасочено време за откриване на своето „Защо“ - онзи вътрешен двигател, който дава смисъл и посока на всичко, което правим. Колкото и банално да звучи, вярвам, че когато човек намери своята истинска мотивация и причина, процесите и резултатите започват да се развиват с много по-голяма скорост и качество, а чувството на удовлетворение скача до небето.

Ако тогава имах до себе си ментор или кариерен консултант, който да ми помогне да подредя мислите си, да изследвам различни посоки и да си задам правилните въпроси, вярвам, че бих стигнала до това „Защо“ много по-бързо и уверено. Понякога само един разговор с правилния човек може да отвори врата, за която дори не сме подозирали, че съществува.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Според мен е напълно нормално всеки човек да преминава през периоди на застой и спад в мотивацията. Най-важното в такива моменти е първо да си дадем сметка, че това е естествен етап, а не провал. На мнение съм, че на мотивацията не може да се разчита като на основен и постоянен източник на енергия и стимул. Тя е променлива и често идва и си отива. За мен много по-устойчив подход е да развием дисциплина, изградени навици и яснота по отношение на целите си.

Когато усещам застой, се опитвам да разбера каква е причината - дали става дума за умора или липса на посока. В зависимост от това си давам време за почивка или си поставям малки, изпълними задачи, които да върнат усещането за напредък. Също така ми помага да се върна към "голямата картина" - да си припомня защо правя това, което правя. Понякога една вдъхновяваща среща или разговор с ментор също може да даде допълнителен тласък.

И най-важното - позволявам си да бъда търпелива със себе си и да продължа с малки стъпки, дори когато мотивацията липсва.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Според мен, истинският баланс между професионалния и личния живот е трудно постижим, ако се стремим да даваме максимума и в двете сфери. По-реалистичният подход е да се научим да приоритизираме едното или другото в различните етапи от живота си, като взимаме предвид текущите нужди и обстоятелства.

Балансът не означава равномерно разпределение на времето и енергията, а по-скоро съзнателен избор и приемане, че компромисите са неизбежни. Ключово е да бъдем гъвкави, да си позволяваме да адаптираме приоритетите си и да се грижим за себе си, за да можем да бъдем ефективни и удовлетворени и в професионален, и в личен план.

И най-важното - да бъдем откровени със себе си, с желанията и целите си, без да си налагаме чужди очаквания или общоприети стандарти. Само така можем да намерим своя собствен път към хармония и удовлетворение.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Време е да сменим кариерата си, когато усещаме дълбока и трайна липса на смисъл, удовлетворение и желание за развитие в самата професия, независимо от компанията или позицията. Когато не изпитваме вътрешна мотивация да се усъвършенстваме, да учим и да ставаме по-добри в това, което правим - това е ясен знак, че проблемът е в избраната посока, а не в конкретния работодател.

В същото време обаче е важно човек да е честен със себе си относно това какво реално го мотивира. За някои хора основен приоритет е възнаграждението - и това е напълно нормално. Ако заплатата е основният двигател и човек го е приел съзнателно за свой водещ мотиватор, няма нищо лошо да остане в сфера, която не е „страст“, но му носи финансовата сигурност, която търси.

Проблемът започва тогава, когато има разминаване между вътрешните ни приоритети и това, което си казваме, че „трябва“ да искаме - дали заради външни очаквания или социални стереотипи.

Затова моят съвет е: първо да си отговорим честно на въпроса „Какво е най-важно за мен в този етап от живота ми?“, и чак след това да решим дали е нужна смяна на работодателя… или на цялата професионална посока.

Преди да направим голяма стъпка, обаче, е важно да проучим новата област, да натрупаме знания и умения - чрез курсове, доброволчество или менторство и да имаме ясен план за преход. Смяната на кариера не е импулсивно решение, а стратегически процес, който изисква подготовка и осъзнатост.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Да не гледат на успеха като на самоцел. По-важно е да открият нещото, което ги кара да се чувстват наистина пълноценни. Успехът не е универсална формула, той изглежда различно за всеки. За един може да означава висока позиция и отговорности, за друг - творчество и свобода, за трети - стабилност и доходи. Важното е изборът да е съзнателен, да отговаря на личните ценности и цели.

Едва след това да се отдадат изцяло на развиването на уменията и знанията си в тази област или насока. Когато правиш нещо с желание и постоянство, успехът неизменно следва като естествен резултат.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

За мен успешната кариера не се измерва само с постижения или титли, а с това да можеш да изразиш себе си чрез работата си, да разгърнеш пълния си потенциал в посока, която сам си избрал и която има смисъл за теб. Това е кариера, която ти носи вътрешно удовлетворение, усещане за принос и лична значимост. Тя е органична част от живота ти.

Вярвам, че такъв път е възможен само когато останеш автентичен. Когато не се опитваш да се побереш в чужди рамки, а създаваш собствена - в синхрон с твоите потребности, характер и дори уязвимости. Защото именно автентичността е в основата на дългосрочната мотивация, стабилност и истински успех.