Кариерното планиране е личният ни бизнес план
· Михаил Доков

Днес всички говорят за ИИ, но нека помним, че това е само инструмент, ефективността от използването на, който зависи от оператора!
Представете се с няколко думи…
Казвам се Михаил Доков, на 50 години и в момента съм
Генерален мениджър на Хайделберг Матириалс (Heidelberg Materials) в
Република Казахстан.
Как бихте описали своята кариера с няколко думи?
A Rollercoaster. Официално
кариерата ми започва в края на 90-те години на миналия век, но работя още от
ученическите си години. Занимавал съм се с разни неща и в различни сфери през
годините. Минал съм през много индустрии, които имат малко общо помежду си-
тежко производство, индустриална химия, търговия на едро, търговия на дребно,
телекомуникации, както и краткосрочни проекти в разни направления като строителство,
фармация, финанси. За пръв път станах функционален директор в международна
компания преди 22 години
Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?
Може би решението в края на 90-те да търся и да започна работа
в корпоративния свят. Този период беше пълен с много възможности, но и много изкушения за
млад човек, които от днешна гледна точка могат нееднозначно да се тълкуват.
Затова решението да търся такова развитие беше до голяма степен осъзнато.
Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си,
но никой не Ви каза?
Смятам, че бях и съм късметлия да имам добри учители от
самото начало и с малки изключения винаги съм получавал подходящите и
необходими съвети. С времето обаче разбрах, че има такова нещо като кариерно
планиране. Добре е човек да се запознае с тази концепция възможно най-рано, в
идеалния случай, когато текущата ситуация е благоприятна, за да се избегне
напрежението, идващо от риска от провал. Освен това, кариерното планиране ще
предостави пътна карта и компас за младия човек, което ще улесни адекватното поставяне
на дългосрочни и краткосрочни цели. Това е валидно, както за наемния труд, така
и за предприемачеството. Това е личният „бизнес план“- от какво искам да живея
и какво съм готов да дам насреща, така че да изпитвам удоволствие от процеса.
Ако бях получил такъв съвет в началото на кариерата ми, щях да спестя в бъдеще
много грешки от незнание и най-вече време. А както знаем, времето е не
възобновяем ресурс.
Как човек може да разбере коя професия е подходяща за
него?
Като експериментира, доколкото е възможно. Да си позволи
да прави грешки и да се учи от тях. Да пробва и учи нови неща. Това не означава
да се сменя често работата, а да се разширява кръгозора. Това може да става
чрез хоби, нови социални отношения, смяна на местоположението, спорт и т.н.. Постоянно
да се разширяват компетенциите и да се търсят възможности за смяна на ролите
дори в рамките на една компания. Това върви успоредно с образованието и
последваща квалификация. Живеем във време, в което не е изключено хора дори на
моята възраст, а и повече да се наложи да се преквалифицират. Скоростта на
изменения няма да става по-бавна и това налага бърза адаптивност. Ако ли не,
много бързо човек може да се окаже в периферията.
Кои умения според Вас ще бъдат
ключови през следващите 10 години?
Още преди 20г имаше специалности във ВУЗ, които «обучаваха» за професии, които щяха да са вече несъществуващи към момента на завършването на образованието. В днешния ден това е дори по-плашещо като концепция. Смятам, че ще ни се налага да откриваме и овладяваме нови умения, но също и да преоткриваме стари такива. Не трябва да забравяме и за личните качества. Например днешните менджъри сме последните, които са мениджъри само на хора. В близко бъдеще екипите ще имат пълноправни членове роботи. Това идва с нови изисквания към планирането, организацията на работата и професионалната етика. Днес всички говорят за ИИ, но нека помним, че това е само инструмент, ефективността от използването на, който зависи от оператора. Това е като различния резултат от употребата на скалпела в ръцете на опитен хирург или на престъпник с нездрави намерения. Аз си спомням времето, когато работех дори без имейл или каквито и да е системи за управлние. Така, че инструментите ще се развиват и ние трябва да се учим да ги прилагаме. От меките умения- адаптивност, възможност за бързо учене, способност за отсяване на качествена и значима информация. Смятам, че търпението и лоялността са дефицитна «стока» и ще бъдат добре оценявани занапред.
Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?
Едва ли има еднозначен отговор на този въпрос, много е
индивидуално. Актът на изграждане е дълъг процес, така че трябва да сме
търпеливи, а и да знаем с какво ние можем да заинтересуваме отсрещната страна.
През годините „полезността“ на контактите и наличието на мрежа са спорен
въпрос, ако те се базират само на временен интерес, така че аз лично отдавна не
считам за оправдано фокусирането върху изграждане на мрежа само, заради
наличието й. Според мен е по-добре да се концентрираме върху качествените, искрени,
партньорски и приятелски отношения, които издържат във времето и винаги са
полезни.
Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в
кариерата си, и какво научихте от нея?
Иска ми се да можех да посоча само една конкретна, много
са. По-скоро съм се фокусирал върху личните ми качества и недостатъци, които са
ме довели до грешките. Продължавам да се уча да гледам на грешките като на
уроци, защото тогава излизат положителни ефекти, които помагат занапред или
помагат по-бързо да поправя нещата.
Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време
да си тръгнем?
Проблемът с токсичната среда, е че тя не винаги е се
проявява веднага или се вижда на повърхността. Често се проявява синдрома на
«сварената жаба». Има, разбира се, нееднозначни критерии. За мен винаги на
първо място е стояло уважението на човешкото достойнство и това, че «всеки има
място под слънцето». Ако забележа, че
нечие достойнство не се зачита било от началник, колега или дори подчинен, това
за мен е сигурен знак, че средата е или ще стане токсична. Много е важно с кого
работиш, а не какво и къде. Аз с радост мога да кажа, че има хора, с които бих
могъл да работя независимо какво и независимо къде и ще се справим успешно. Не
знам как ще бъде с роботите и с тяхното «достойнство»
Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете
отначало?
Може би пак същото, не съжалявам за изборите си. Но със
сигурност бих подобрил тайминга и планирането (кариерното). Това би ми спестило
енергия и би ми предоставило време за повече експерименти.
Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?
Най-напред трябва да сме наясно с причините за застоя.
Нужен е критичен поглед. По-трудно е да признаем, че застоят е заради нас
самите, но пък това прави по-лесно търсенето на решения. Ако намерим в себе си
причини(те), мотивацията ще дойде като започнем да работим по отстраняването
им. Ако застоят е по независещи от нас причини, е добре да споделяме с колеги,
с началници, с приятели, с консултанти. Да не забравяме, че и застоят е
разтегливо понятие и може да има както времеви параметри, така и функционални.
Експериментирайте..
Как да постигнем баланс между професионалния и личния
живот?
Постигането на този баланс не е еднократен акт, а
проактивен и динамичен процес. Случвало ми се е да съм си мислел, че съм го
постигнал, а в следващия момент виждам, че може и по-добре. И обратното- да си
нарушиш баланса или да те извадят от него. Метафорично казано, за да има
баланс, работата трабва да служи като акумулатор с енергия за личния живот и
обратното. Когато работата е удовлетворяваща, не носим проблемите вкъщи.
Хармоничните отношения в семейството ни дават стимул и енергия да сме добри в
работата си. Бих добавил още различните интереси, хобита, приятелства и,
разбира се, спорта.
Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които
търсят успех, какъв би бил той?
Определете точно какво за вас означава «успех» и как ще
раберете, че сте го постигнали. Бъдете максимално конкретни в определянето. И
работете.
Каква е Вашата дефиниция за
„успешна кариера“?
Такава, която постоянно подобрява някой или няколко от
параметрите- работна среда, баланс работа-личен живот, компенсация, нови
проекти, нови локации, нови компетенции. Всяка кариера, която води до някаква
форма на усъвършенстване или подобрение за мен е „успешна“. И това не е
задължително да корелира със заеманата длъжност.