Мадрид и ведрото отношение към живота

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Ивайло Харалампиев и съм журналист на свободна практика. Завършил съм УНСС със специалност „Международен туризъм“, следвал съм докторантури по Рекламна и аудиовизуална комуникация в Universidad Complutense, както и по Европейска интеграция и развитие в Universidad Autónoma в Мадрид. Работя за български и испански медии, също в пиара и рекламата. Работил съм и в областта на неправителствените организации, предимно европейски проекти свързани с образование, борба с тормоза и дискриминацията, популяризиране на четенето и медитацията като начин за приобщаване.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея в Мадрид през последните тридесет години. Дойдох със стипендия за магистърска степен по туризъм от испанското министерство на икономиката, но тогава вече имах и мечтата да пътувам и живея някъде навън, така че обстоятелствата се наредиха по най-оптималния начин.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Разликата между България и Испания в онези години беше огромна на много нива, буквално два отдалечени свята. Главните предизвикателства в началото бяха на административно ниво, узаконяване на престоя и т.н.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Завършил съм Испанска езикова гимназия в София, така че адаптацията към езика беше много бърза.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

В края на 90-те години интернет изобщо едва си пробиваше път и разбира се, никакви от съвременните мрежи не съществуваха. Най-важни бяха личните и приятелски взаимоотношения, както с някои българи така и новосформирани, с испанци и хора от много други националности. Положително беше и голямото разбиране и желание за помощ от страна на много испански институции, включително и от хората като цяло.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Тъй като през по-голямата част от кариерата си съм работил на свободна практика, нямам особено силен поглед върху фирмената култура като такава. И все пак, и в двете страни особено през последните години работата на свободна практика става все по-разпространена, приета, пълноправна част от работната среда, което преди години не беше така.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Винаги казвам, че съм влюбен в работата си и съответно ценя същото, ентусиазъм, любов към езика и работата с него, журналистиката като истинско творчество. От страна на медиите ме вдъхновява желанието и готовността да бъде публикувано съдържание което и интересно и стойностно само по себе си, а не задължително обвързано с реклама или други бизнес интереси.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Винаги съм живял и работил успоредно и в двете страни и съответно култури, така че съм се научил постоянно да се адаптирам.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

В областта на медиите процесът е доста сходен, в много голяма степен зависи от личните взаимоотношения и връзки, особено когато става въпрос за свободна практика.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

По-скоро продължаващото образование и обучение е било моя инициатива, отколкото необходимост, но логично това вероятно е оказало някакво влияние. Днес много повече се цени конкретно знание и приложение на умения, а вече настъпващия ИИ ще промени конфигурацията много дълбоко.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Макар и рядко, особено в началото съм срещал известни предразсъдъци свързани предимно с най-често използваните в медиите клишета за България, които като всички клишета носят и известна реалност. В края на 90-те години едно от най-негативните беше за българите като крадци на луксозни автомобили. На обратния полюс си спомням как  през 1999г. темата България откри водеща тв информационна емисия с две новини, обединени от твърдението, че българите със сигурност са много упорит народ, след като три дни продължават с опитите да съборят мавзолея, а те са и последните, които продължават да търсят оживели от земетресението в Турция.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Да дадат приоритет на това дали истински желаят да споделят определен начин на живот и ценности, отколкото на чисто кариерното изражение и анализирането на много други „реални“ фактори.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Колкото и хипотетично да звучи, без никакво съмнение, най-вече що се отнася до установяването ми в Испания и конкретно в Мадрид, където и до днес ме впечатлява силно и стимулира всекидневно ведрото отношение към живота.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

Винаги най-близките лични отношения, но аз винаги съм пътувал често, така че този постоянен „мост“ е огромно допълнително предимство, и лично, и професионално.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Само абстрактно, макар че в днешното все по-динамично и лесно подвижно време този вид промени винаги да стоят на дневен ред.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Един от базовите и водещи движещи фактори в живота. Важни и (не)достатъчни, винаги в съотношение с времето и съответно живота необходими, за да бъдат постигнати. Много зависи и каква е крайната им цел. Много често тази крайна цел може да бъде постигната дори много по-оптимално „прескачайки“ парите.