Мисленето на всеки един от нас се променя при досега с нова култура

Аз съм Ирена Комитова, едно момиче, което мечтаеше да стане архитект, но не можеше да рисува. И затова , след успешна корпоративна бизнес кариера в козметиката (Oriflame), застраховането (Allianz) и автомобилната индустрия (BMW), създаде своя компания и стана издател на книги и списания, автор, продуцент, преподавател и ментор. А също - взискателен създател на екипи и проекти. Днес с удоволствие приемам благодарности за събитията TEDxVitosha и The Economist Impact; за статиите в списание PREMIUM Lifestyle, за менторството в Дамски форум и за иновациите в Избран продукт на годината.

За Вас пътуването по света е?

Приключение, откривателство и доказателство, че съм жива. Осъзната необходимост и неизменна мотивация.

Колко различни държави сте видяла до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Имала съм щастието да посетя над 60 държави, по едно време си ги отбелязвах с топлийки върху картата на света, сега вече не ги броя. Индия, Австралия и Мексико все още са в моя списък с непосетени дестинации.

Най-щастлива съм се чувствала една септемврийска сутрин, когато подскачайки по El Camino Real (булевард от Пало Алто към Маунтин Вю), отивах да си купя кола за предстоящата ми година на обучение в Stanford. Бях изпълнена с очакване за прекрасни срещи, нови знания и великолепни перспективи!

А най-уплашена бях в Адис Абеба, Етиопия, когато едно момче, в опит да открадне дамската ми чанта, я дръпна рязко зад гърба ми. Като не успя, побягна веднага по улицата и никой от хората наоколо не ми се притече на помощ, нито го подгони. В другата си ръка този ден водех 7-годишната си дъщеричка, която се разплака от ужас.

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Има вечни градове и места, към които всеки жадува да се върне. За мен наскоро това беше Южна Африка с градчетата, винарните, голф игрищата и великолепните ресторанти около Кейптаун и Стеленбош. Обичам да се разхождам в централна Виена и да си припомням първото ми изумление от този великолепен град. Наскоро, след 12-годишно прекъсване, отново бях в Брюксел и минах по стъпките на всички „нормални“ туристи, които неизменно изпълват Grand Place, снимат ненаситно великолепните фасади, ядат вафли със сметана, шоколад и ягоди, и се радват на живота! А когато се замечтая, ми се иска да се върна в Патагония и отново да попадна в Шао Шао – високо в планините на Аржентина, където ярко сините езера и небето се целуват, а светлината струи отвсякъде и ме кара да се чувствам хем миниатурна, хем благословена. Очарована съм от живота покрай Амазонка, не ми стигнаха 5-те дни там и бих се върнала отново.

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Първото ми международно пътуване беше още докато бях ученичка – родителите ми ме заведоха в Ленинград (днес Санкт Петербург), за да сме там по времето на „белите нощи“ и да разгледаме Ермитажа и Петродворец; след това от гимназията пътувахме с влак до Варшава, Лайпциг и Берлин, което беше мой първи поглед отвъд познатото. Безспорно, 2-та месеца, през които преподавах AutoCAD на архитекти в Адис Абеба, Етиопия, бяха забележителни с това, че ми дадоха увереността на лектор и преподавател, който въпреки младостта си и различния цвят на кожата, е уважаван и почитан заради технологичните си знания и методиката на споделянето им.

Мисленето на всеки един от нас се променя при досега с нова култура. Шестте месеца в Училището по външна политика на Georgetown University, Washington DC в годината, в която Бил Клинтън стана президент на САЩ , бяха знаменателни за мен и моето професионално израстване. Всяко следващо пътуване добавяше и надграждаше – знания, опит, отношение към света, контакти и приятелства.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Естествено е в първите си пътувания всеки да изпитва неувереност, дори страх, от непознатото; да се сравнява с околните и да се стреми да се „впише“ в новата обстановка. За мен обучението в Stanford бе желано и търсено приключение, защото класът ни се състоеше от 20 националности, всяка от които добавяше щрих и за мен. Уверих се, че съм достатъчно упорита и мога да прочитам над 100 страници бизнес казуси всеки ден, че не отстъпвам по изобретателност и богатство на изразните средства на бразилци, японци, китайци и немци; че мога ясно да защитя своя позиция и без страх да задавам въпроси, когато нещо не съм разбрала. Особено очарована бях от т.нар. Honour Code в Stanford – според него можеш да се явяваш на изпит с всички учебници или записки от класовете си, да правиш справка с тях докато отговаряш на въпросите в теста. А това премахва (в зародиш) мисълта, че можеш да изкараш изпита, ако преписваш.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Да, разбира се. Докато учех във Вашингтон (1993 г.) бях поканена на гости в дома на един от лекторите ни, Боб Лорънс. Вечерята бе организирана на терасата на апартамента му, гледахме към река Потомак и аз искрено се зачудих откъде идва светлината около нас. Оказа се, че навсякъде са поставени малки лампи, с „шапки“ от фотоволтаични елементи, които събират енергия през деня, за да светят вечер. Дотогава не бях виждала подобно нещо! Когато се върнах в България, Боб ми изпрати като подарък една такава лампа и ме насърчи да пробвам да разработим проект за подобряване на уличното осветление в големите градове на България с използването на тази технология. Проектът не се осъществи, но с Боб направихме впоследствие друга обща компания (пак прекалено рано за времето си), за напояване на селскостопански масиви.

Друг човек, който безспорно насочва професионалното ми развитие в последните 25 години, е моят ментор от Stanford, който наскоро навърши 97 години. Той е един от пионерите в рисковото инвестиране - неговият опит и съвети винаги са били от огромна помощ за мен. След като завърших обучението си там и получих дипломата си, установих че е назначил едно от момчетата от класа ни да работи при него. Истински ме загриза завистта, защото аз също много исках да работя нещо подобно. И попитах ментора ми: „Защо назначи Скип в Asset Management, а на мен не ми предложи позиция при теб? Аз съм също толкова умна като него, завърших същата програма, ще работя много съвестно и упорито“. И моят ментор каза: „Да, така е. Но не можеш да караш самолет“. А Скип беше пилот, с много летателни часове от преди обучението си в Stanford. J

Именно моят ментор  от Stanford ме препоръча на собствениците на Оргахим и от 2003 г. благодарение на тази препоръка аз съм и продължавам да бъда член на Надзорния съвет на тази компания.  

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Разбира се, горните случки само потвърждават това. Ние и досега сме приятели с един предприемач от Тексас, на когото впоследствие отидохме на гости в Корпус Кристи и когото срещнахме на „круиз за инвеститори“, организиран от Steve Forbes през 2008 г. Откакто пък играем голф, редовно се запознаваме и сприятеляваме със забележителни хора от всички краища на света, включително и с един милиардер. Когато при подобни срещи хората намерят общото, това води до нови проекти и начинания, до нови пътувания и откривателства.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Най-важното умение, което ни е нужно в непозната и далечна дестинация, е способността да комуникираме с населението на съответната страна. Напомням си, че усмивката е универсално средство за „стопяване на ледовете“, а искреното любопитство към събеседника безкрайно те обогатява. Когато не знаеш езика (например, в Перу , където местните хора говорят само испански, който аз не владея) е още по-важно да си дружелюбен и търпелив, да не проявяваш агресия и раздразнение, защото само така ще спечелиш нов приятел и човек, готов да ти помогне в трудна ситуация.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Да, посещението ми във Ванкувър, Канада, през 2016 г. бе причината да поискам да пресъздам общността и духа на TED в България. Оттогава сме организирали 20 издания на TEDxVitosha и продължаваме да растем, със стотици лектори и с хиляди последователи в социалните мрежи.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивирана или по-разсеяна? Защо?

Нито едното, нито другото. В началните си пътувания се чувствах несигурно, впоследствие надделя любопитството. А сега, благодарение и на технологиите (разбира се) предварително знам къде отивам, отбелязвам си какво си заслужава да видя и какво е ценно да науча. Търся местното и автентичното, защото огромните международни конгломерати вече са навсякъде и (за съжаление) задушават оригиналните местни производители на храна, облекло, изделия за дома. Търся културни изяви, които да не се повтарят и да са присъщи единствено и само на съответното селище.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Обикновено най-далечните дестинации ми действат точно така. Спомням си пътуването в Китай, Мианмар и Камбоджа, както и посещенията там на архитектурни паметници и съкровища, които нямат равни в Европа. Помня изумлението си от мощта и грохота на водопадите Игуасу (на границата между Бразилия и Аржентина) и съсредоточеността на една чапла, застанала в перфектен баланс и невъзмутимо ловуваща риба,  точно на ръба, от който  водата се изливаше в пропастта. Усмивка (и разбиране) предизвиква и до днес в мен една сцена, разиграла се на последния етаж на хотел Marina Bay Sands в Сингапур -  „луксозно позиране“, очевидно за Instagram, на две млади дами, които си правеха селфи на ръба на басейна. Множество подобни детайли остават в паметта, за да подхранват и творческото ти мислене, и последващите амбициозни начинания. Видял си, че някой друг може и го прави. И си казваш: „Мога и аз, даже ще го направя по-добре“.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Съчетавам ги. Отмина за мен времето, когато пътувах само по работа (тогава „сметката“ за пътуването се плащаше от моите работодатели и те диктуваха програмата). Сега много се старая (защото вече сама си плащам сметката) да има от всичко по много и веднага.  Нали това е духът на 21-и век? J

Ако е конференция – да е ползотворна, но да не открадва от времето за посещение на местния музей или разходка в близкия парк. Ако е голф ваканция, непременно да е допълнена от кулинарни откривателства и нови вдъхновения. Ако е бизнес среща - да е в рамките на предвиденото за нея време, и за да е успешна, да има емоционални моменти и време за спорт.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

В младежките ми години пребиваването в чужбина ме научи да съм по-пестелива и да се опитвам да съм подготвена за критични ситуации. Няма да забравя как на едно от европейските летища исках да си купя напитка – чай или вода – за която не ми достигаха 25 цента. Нямахме кредитни карти по това време, разполагахме само с пари в брой. Сервитьорът ме погледна с безразличие и отказа да ми сервира. Един господин, който седеше наблизо и изобщо не ме познаваше, му даде 1 долар и каза: „Аз ще платя тези 25 цента, които не достигат на момичето“.

След 6-месечен престой в САЩ през 1993 г., казах на сестра ми (която тъкмо беше спечелила Зелена карта и се приготвяше да отпътува за „страната на необятните възможности“: „В Америка, когато имаш пари, нямаш проблеми“. Това май започна да става валидно за целия свят.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Печеленето на пари не е цел на което и да е мое пътуване. Обичам да участвам в конференции, семинари, обучения – и всички те, непряко и не веднага – добавят към способността ми да разбирам „как“, „кога“ и „от какво“ се правят пари.

През 1998 г. на годишната среща на Световния икономически форум в Давос Нейтън Михрволд, който тогава беше главен технологичен директор на Microsoft, ни запита: „Колко от вас си купуват онлайн, в рамките на всеки месец, поне една книга от Amazon?“ Получи се гора от ръце. „А колко от вас, продължи Нейтън, си купиха акции на Amazon?“ Вдигнаха се много малко ръце. Тогава не му обърнах внимание! (акциите на Amazon  струваха по-малко от 1 долар. Днес те са 223 долара и продължават да растат). Ето ви пример за ненаучен урок…  

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

Америка ме научи да съм много внимателна с финансите си, да не трупам задължения, които не мога впоследствие да изплатя и „да се простирам според чергата си“. Помогна ми да осъзная как работят кредитните карти и да не допускам никога, никога, никога да натрупам неплатена сметка, която впоследствие трябва да покривам (дори на „минимални вноски“) при лихва от 18% и повече.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Когато си млад и „нямаш“, първо се стремиш да си купиш – нова рокля, обувки, чанта, колан, часовник, автомобил. Те изграждат в съзнанието ти образ на някой, който е „успял“. С течение на времето и натрупания опит, ти се иска да „играеш друга главна роля“ и да преживееш красотата и изумлението на откривателството.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Всеки преценява дали този тип живот е за него. Вероятно е много съблазнително да си представяш, че можеш да пътуваш и да обикаляш света, и същевременно с това да работиш отвсякъде. Подобна практика ще ме лиши от живите контакти с най-близките ми приятели и семейство. И затова съм си го позволявала един път, в рамките на не повече от година.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Икономическите анализи казват, че такова място е САЩ, и по-точно - Силициевата долина. Но аз не останах там, дъщеря ми също се върна в България, след 10 годишен престой и работа в Сан Франциско. Емоцията и свързаността са две много важни сили, които ни водят в професионалната ни реализация. Избрах да правя това, което правя, у нас – в България. И съм много щастлива от подобно решение. Не съм си поставяла за цел „да завладявам света“, исках да правя „малки добрини“ и да виждам резултатите от това.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

Бих избрала Пловдив – защото е град с култура и традиции, дързост и великолепен климат. Проектът ми би се наричал „Музей на архитектурата и изкуствата“, а такъв няма в нашата страна.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Всяка дестинация си заслужава, особено ако индивидуалността й подхожда на вашите стремежи. Тоскана и Умбрия са прекрасни, ако искате да се върнете в епохата на Ренесанса; френската Ривиера ви омагьосва с „легендите за живота на богатите и известните“ и ви приканва да следвате стъпките им;  Япония ви обогатява с изкуството на съзерцанието и вниманието към детайла; Рио де Жанейро ви привлича с онази жизненост и пищност на Карнавала, която е единствена на света!

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Радвайте се и благодарете за всеки миг, независимо къде сте по света. Винаги ще откриете нещо, което да ви очарова и изненада – но трябва да искате да ви се случи. Осъзнайте колко малко знаете и добавяйте зрънца към своята съкровищница от умения. Може да е умението на шофирате невъзмутимо сред десетките коли по шосе 101 от Пало Алто към Сан Франциско; може да е издръжливостта на 10-часово пътуване с автобус, за да стигнете до Карнак и Долината на царете в Египет; може да е удивлението от белите нощи зад Полярния кръг през лятото, когато ходейки из гората виждате, че елените не се боят от вас (нито пък вие от тях).

Всяко приключение по света изгражда характера ви – вземете си онези черти, които искате да имате.