Не искайте всичко веднага, навсякъде и наведнъж
· Людмил Терзийски

Човек трябва да има такова отношение към клиенти, колеги, ръководители, каквото иска да получи от тях!
Представете се с няколко
изречения..
Казвам
се Людмил Терзийски и съм един от основателите и изпълнителен директор на
Дедракс АД. Ние сме една от най-големите и модерни печатници в България, като
компанията си основахме преди вече цели 33 години. Ние сме и единствените с две
печатни бази в страната – едната разположена на 10 декара в НДК в София, а
другата в морската ни столица – Варна.
Това
ни прави уникални по рода си, защото заедно с колегите от Билборд АД можем да
предоставим пълен набор от офсетови и дигитални услуги изключително експресно
във всяка точка на страната.
Въпреки
че сме изключително добре и устойчиво установени обаче, ръководя компанията с
готовност и ентусиазъм, все едно сме започнали дейност вчера.
Разкажете ни какви са
философията и ценностите на компанията, която представлявате в момента?
Гордея се с това, че
бъдейки печатница, компанията се стреми да функционира така че да
остави планетата за следващите поколения, както я е заварила от предходните. Това е и моя лична мисия.
Искаме
да покажем на хората, че печатането върху хартия няма такъв въглероден
отпечатък, за какъвто обикновено се говори. Използваме хартии с FSC сертификат, или казано накратко – хартии, за които е
гарантирано, че за всяко отсечено дърво са посадени три. Използваме 100%
биоразградими и рециклируеми хартии, което спомага да сме част от кръговата
икономика. Хартиите ни са частично или изцяло произведени от рециклирани материали
и суровини. Произведени са с енергия от ВЕИ.
Разказвам го, защото полагаме много усилия в тази посока, а
често сме „набеждавани“ като „вредна“ индустрия. Понякога се отива и в
крайности на „насилствена“ дигитализация само защото е модерно, а за мен винаги
е за предпочитане да отворя добрата стара книга пред това да чета от екран.
Щастлив съм когато видя децата си,
заровили нос в една книга, а не в телефона.
Смятам,
че отиваме в крайности, отказвайки се от хартията и обявявайки я едва ли не за
вредна. Прилича ми на изпращането на вещици на клада едно време... Например знаете
ли, че според сателитни снимки на НАСА Земята се е раззеленила в последните 20
години в следствие на всички усилия в тази посока? Колко обаче енергия харчи
един дейта център например и кое има по-голям въглероден отпечатък?
Това
е за мен криворазбрана дигитализация. Ето например Скандинавските държави
върнаха хартиените учебници, след като бяха стигнали до пълната им
дигитализация. Ние печатаме огромна част от учебниците, от които учат
българските деца, и това ме прави горд и удовлетворен от работата ни.
От колко време развивате
настоящата Ви компания? Какви са най-ценните уроци, на които Ви научи
случващото се в този период?
За
33 години сме минали през какво ли не. Имаше периоди, в които смятахме, че машините, в които инвестираме, са определящи
за бъдещето ни. В други периоди ставахме „роби“ на желанията на клиенти си. В
трети пък ставахме „роби“ на банките, за да имаме достатъчно ресурс да работим.
Всичко това ни е дало много – технологично сме невероятно напред, буквално
можем да изпълним всяко желание и управляваме ресурсите си много разумно.
От
днешната перспектива и опит обаче мога да кажа, че най-ценният ни актив е
екипът ни. Животът ни предлага непрекъснато изненади и се стараем да бъдем
преди всичко гъвкави, адаптивни и да сменяме стратегиите в движение, така че да
продължим да бъдем пионери в нелеката си индустрия. Стараем се да вършим
работата си без много шум. Не харесвам хора и компании, които парадират с това
колко и каква работа вършат, докато през това време всъщност не им остава време
да я свършат. Дори отговарям на интервюто тук в неделя вечер, но ето – екипът
ми ме накара да участвам и аз слушам и изпълнявам... :)
Успоредно
с развитието си винаги сме се стремили да помагаме където и с каквото можем. Компанията
ни е голяма и като такава, вярвам, че е наш ангажимент, да участваме активно в
благотворителни и социалнозначими мероприятия, свързани с културни институции,
деца в нужда, фондации със смислени цели и други.
Ако Вие лично трябва да
пишете обява за работа, с какво бихте привлекли вниманието на един бъдещ Ваш
служител?
Имаме голям и отдаден екип с много силно ядро и ако
попитате някой от това ядро от колко години е в компанията, ще чуете отговори
от порядъка на 20-25... Много от тях дойдоха директно от университета или дори
гимназията, за малко, а продължават да се развиват с нас десетилетия по-късно.
Та, ако трябва да пиша обява, бих разказал това, което знам от тях – защо са с
нас толкова години. Заради спокойствието и липсата на неконструктивно
напрежение, заради добрите условия на труд, но най-вече – заради добрата среда
и колектив.
Какво прави Вашата
компания, за да организира конструктивна и ползотворна за всички работна среда?
Трябва ли хората в колектива да бъдат приятели?
Не
знам дали трябва хората да бъдат приятели, но вярвам, че е добре да е така.
Най-важно е да работят ефективно и с удоволствие в екип и да се подкрепят и
уважават. Вярвам, че сме го постигнали и много се старая да продължим в същия
дух.
Противник съм на принципа „разделяй и владей“. Когато имам
ситуация, в която колега е дошъл при мен, за да говори против друг колега,
винаги предпочитам да се срещна с двамата заедно. Всячески се стараем работното
ни място да бъде приятно и уютно. Щастлив съм, когато видя колегите да си
сготвят заедно в кухнята ни и да споделят приятен обяд. Знаете ли, че думата
„компания“ идва от латинското companio („този, с когото делиш хляба“), а думата
„корпорация“ идва от corpusus (“тяло”). В компанията делим хляба, в
корпорацията храним тялото на юридическото лице. Държа и се старая ежедневно да
бъдем тези, които делят хляба...
Какво Ви кара да ходите с
удоволствие на работа? Как се справяте с трудните и напрегнати моменти?
Попринцип
човек обича да му бъде лесно, нали така? Аз обаче осъзнавам, че трудните
моменти ме държат в кондиция. Те изобилстват в нашата работа, но аз съм им
благодарен. Дават ни уроци, сила и възможност да видим отвъд установените си рамки
и опит.
Работим в огромен обем, печатаме книги, брошури, каталози,
дисплеи, календари, опаковки и какво ли още не на много от най-големите
компании в България и редица компании в Европа. Истинско удоволствие за мен е
да видя усмивките по лицата и пламъка в очите на колегите, когато са се
справили с голям и
труден проект. Съвсем скоро имахме клиент, чиято печатница беше отказала да се
справи с поръчката им, заради обем и
сложност.
Бяха изгубили ценно време, а клиентът е от силно регулиран сектор, в който
възможностите за забавяне или неналичност не стоят на масата. Когато се
обърнаха към нас колегите буквално бяха изплашени – можем ли изобщо да
реагираме. За щастие, печатницата ни работи денонощно и успяхме да реагираме –
в срок, без грешка, че и с оптимизирано предложение към тях (по-ефектен,
същевременно по-евтин начин опаковките да бъдат изпълнени). Радостта и
гордостта в очите им бяха красноречиви и тук дори не говоря за благодарността
от страна на маркетинг екипа на клиента ни.
Какъв модел на работа
изповядва Вашата компания – офис или дистанционен? Какво мислите за
възможността да дадете опции за гъвкаво работно време, в чийто рамки
служителите да имат по-голяма свобода да разпределят личните и работните си
ангажименти?
Харесвам
гъвкавостта във всяка форма, включително що се отнася до работно време и място.
Това при нас обаче е приложимо за малко хора. Ние сме производство, а това
изисква хората да бъдат на място до машините, със сериозен ред и дисциплина, и
отлично планиране на задачите.
Аз самия понякога работя дистанционно, често само част от
работният ми ден е
в офиса, а в другата оставам
вкъщи, за да се концентрирам и да успея да свърша важните и по-генерални теми.
Оставам на спокойствие и така успявам да „вдигна“ погледа и да отсея кое е
важно за компанията, каква стратегия или тактика е необходима днес. После обаче
е важно да отида и там, където съществото на работата ни се върши – в офиса и производството – да видя проблеми с очите
си, да чуя приоритети с ушите си, да дам препоръки.
Не подкрепям изцяло дистанционната работа по принцип,
защото смятам, че се губи връзката между екипа, не се усеща атмосферата,
културата спира да се живее. В очите на човек, работещ от плажа или планината
проблемите на хората в офиса могат лесно да избледнеят. Имахме един такъв опит
– лято с търговския екип и резултатът не беше добър. Клиентите ни са много
лоялни към нас и това не беше пагубно, но разбрахме, че е особено важно всеки
акаунт мениджър да следи лично поръчките си в производството за срокове, качество
или възможни проблеми, успоредно с „Контрол на качеството“ и производствените
мениджъри. При мащаба, с който работим, грешките са прекалено скъпи, за да
можем да си позволим да не минават през няколко нива на контрол. Физическата
липса на колегите в офиса се усети веднага, и всички заедно видяхме, че това не
е добро решение за нас.
Как се отразяват върху
бизнеса Ви непрекъсващите развитието си технологични промени в световен мащаб?
От
една страна развитието на технологиите ни помага много. Автоматизирали сме
редица процеси и сме намалили драстично непривлекателния труд. Държа постоянно
да сме в крак с възможностите на новите технологии, за да можем да предлагаме
бърз процес, конкурентни цени и безкомпромисно качество. Често ни дават
възможност и да бъдем много креативни в решенията, които предлагаме на
клиентите си. От друга страна обаче идва криворазбраната дигитализация. През
последните години имаме спад на поръчките на книги и помагала за обучение.
Остава ми да се надявам, че е заради дигитализацията, а не заради по-малко
четене като цяло.
Колко важна е йерархията и
какво означава тя за Вас? На какъв вид комуникация сте привърженик във Вашата
компания?
Правилната
йерархия е много важна, а от ежедневното й спазване зависи ненастъпването на
хаос. Привърженик съм на приятелската комуникация, но като всяко нещо – хубаво
е, когато е в определена граница. Има разлика между свобода и свободия, и точно
тук идва йерархията.
Важно е да бъдем човечни и да се отнасяме с разбиране към
проблемите на другите – колеги, клиенти, партньори, доставчици. Понякога за нас
тези проблеми могат да бъдат маловажни, но за отсрещния са от особено значение.
Тук идва момента, в който трябва да прецениш добре баланса между интересите на
компанията и на човека отсреща, защото понякога се разминават.
Стремим се постоянно да подобряваме средата на работа и в
най-дребните детайли – оборудване, автоматизация, климатизация, места за отдих,
защото дяволът е в детайлите, но и ангелът също е там.
Какъв е Вашият кариерен
съвет за всички хора, които изграждат стратегия за професионалното си развитие?
От
перспективата на моя житейски и работен опит, на младите хора бих казал, че е
добре да не искат всичко сега и веднага, навсякъде и наведнъж. Можете да имате
всичко – просто не едновременно, а за да стане така се изискват години на
усърден труд, непрестанно учене и доста грешки. Човек преди всичко трябва да
положи основите да бъде упорит, търпелив и последователен, а след това да
очаква резултатите.
И
не на последно място, вярвам, че човек трябва да има такова отношение към
клиенти, колеги, ръководители, каквото иска да получи от тях. Бъдете човечни и
каквото и да сте постигнали, не забравяйте от къде сте тръгнали и с кой сте
извървели този път.