Обичам предизвикателствата на големите и сложни проекти

Нова позиция: Управител

Компания: Merkana

Представете с няколко изречения себе си и кратки акценти от кариерното си развитие досега?

Казвам се Христо Радичев и съм от онези хора, които много обичат да работят по големи и сложни проекти. Последните 15 години прекарах като управител на Медияпост Хит Мейл България, където стартирах с още двама души (и още един на половин работен ден), а завърших с две компании, около 90 души екип, над 6 милиона лв. оборот и поне 200 истории, които започват с „нямаше никакъв шанс, но го направихме“.

Паралелно с това имах честта да бъда член на борда на Mediaposte Hit Mail в Румъния, част от La Poste Group. Там участвах в стратегическите дискусии на група с общо 9 компании. Освен това във времето създадох платформа за трансгранична търговия, бях първият българин на Facebook Agency Bootcamp, а за забавление продавах скъпи кашони с бира и бирени аксесоари в няколко европейски държави. Както казва Конфуций: „Избери си работа, която обичаш, и няма да ти се наложи да работиш и един ден.“ Е, аз си избрах няколко – за всеки случай.

Какво Ви мотивира да приемете тази нова роля и какви са основните Ви цели на позицията?

След толкова години в корпоративния свят, където си има процес за всичко – дори за правенето на нещо ново – усетих, че е време да създам собствен проект. Нещо, което не просто следва тенденциите, а се опитва да ги създава. Така се роди Merkana – кръстоска между (според мен) добра идея, която се опитва да пребори безкрайната бюрокрация, от една страна, и романтичното убеждение, че търговците и производителите от Балканите заслужават същия шанс като големите играчи от развитите държави, от друга.

Основната ми цел е проста: да премахна бариерите между пазарите от Европейския съюз и т.нар. Западни Балкани – митнически, езикови, логистични и ментални – така че клиентите ми да се фокусират върху продукта си, а не върху превоз, справки, формуляри и въпроса „а сега как се плаща в македонски денари?“. Ако в крайна сметка успея да направя така, че добър производител от Нови Сад да продава в Букурещ по-лесно, отколкото в съседната махала, ще съм спокоен, че не съм си загубил времето.

Кои професионални или лични качества смятате, че ще Ви помогнат да се справите успешно в новата си позиция?

Имам едно много специфично качество – не мога да търпя наличието на проблем, който знам, че има начин да преодолея, колкото и да е трудно. Мога да бъда изключително дипломатичен, но не съм страстен поклонник на преструвките. Често колегите ме търсят, когато трябва да се начертае пътя от хаоса към ред, от „не знам откъде да започнем“ до „ясно ми е какво правим утре“. Това, в комбинация с добър хумор и склонност да говоря с еднаква лекота както с програмисти, така и с финансисти, но и с обикновени оператори, ме прави ефективен в среди, където комуникацията често е по-трудна от самата работа.

Вярвам в думите на Питър Дракър: „Culture eats strategy for breakfast.“ Мога да пиша стратегии, но истинският ми талант е в това да направя така, че хората да повярват в тях, да ги усетят като свои и да ги следват, без да се налага да ги убеждавам прекалено дълго.

С какви предизвикателства очаквате да се сблъскате и как подхождате към управлението на промяната?

Най-голямото предизвикателство ще бъде не толкова създаването на нещо ново, колкото разрушаването на старите начини на мислене. Все още много компании – и в ЕС, и на Балканите вярват, че международната търговия е само за „големите“. Промяната изисква постоянство, емпатия и (понякога) способност да обясниш три пъти едно и също с различни думи – и усмивка.

Подхождам към промяната като към планина – не я покоряваш на един дъх, а крачка по крачка, с добра подготовка и точни партньори. За мен това е микс от психология, проектен мениджмънт и една щипка стоицизъм – защото в края на деня не можеш да контролираш всичко, но можеш да контролираш реакцията си.

Какъв е Вашият подход към работата в екип и изграждането на силна вътрешна култура?

Добрият екип не е просто сбор от компетенции – той е оркестър. И не всеки ден звучи симфония, понякога е по-близо до джем сешън, но важното е да има ритъм и уважение. Работя с хора, които знаят, че не е срамно да кажеш „не знам“ или „сгреших“ – стига след това да предложиш решение.

Изграждам култура, в която резултатите са важни, но никога за сметка на достойнството на хората. Мисля, че всеки добър лидер трябва да умее да чете между редовете на Excel таблица, но и между редовете в тона на един имейл. И ако в понеделник сутрин никой не трепери от срещата с теб, значи си на прав път.

Какво бихте искали да казват хората за Вас в компанията след няколко месеца?

Надявам се да казват, че съм човек, който им е дал свобода да мислят, смелост да опитват и подкрепа, когато нещо се обърка. Че съм бил човек, който е казвал „браво“ по-често, отколкото „защо така“. И че съм ги научил, че бизнесът може да е едновременно сериозен и лек, когато се прави със смисъл.

А ако добавят с усмивка: „Той е малко особняк, но с него винаги знаеш къде отиваш, при това пътуването е доста забавно“, ще приема това като най-добрия си годишен бонус.