Около 40 годишна възраст започваме да правим ревизия на живота си

Представете се с няколко думи..

Снежина Ковачева, адвокат от Адвокатска колегия Варна. Професионалният ми път премина през Регионална дирекция за национален строителен контрол и Община Варна. Била съм и правен консултант в голяма инвестиционна компания. Този начален път на професионално развитие определи и сферата ми на дейност. Като адвокат се занимавам предимно с вещни /имотни/ дела и административни казуси. Фокусът ми е върху спорове за собственост, недействителност на сделки, незаконосъобразност на административни актове. Активно осъществявам процесуално представителство – същността на адвокатската професия и ядрото на правната експертиза. Особена слабост са ми казусите, свързани с кадастрални планове и карти, със Закона за устройство на територията. Немислимо е да се занимаваш с вещно право без да имаш познания по устройственото законодателство. Обратното също е вярно – не може да консултираш казуси по Закона за кадастъра и имотния регистър или по ЗУТ без да имаш  по-задълбочени познания по вещно право. Споделям  опита си чрез изнасяне на семинари и лекции пред браншови организации или студенти. 

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Като стъпаловидна, последователна, логично развиваща се. Имах едно тежко падане в чисто бизнес план. Пропуснах да взема решителни мерки при появата на първите признаци за настъпваща неблагоприятна промяна. Една сутрин се събудих с осъзнаването, че не летя надолу, а вече съм на дъното. Трудно приех, че професията ми освен удоволствие и предизвикателство, трябва да ми носи и стабилни приходи. Звучеше ми като кощунство думата „адвокат“ до думата „бизнес“. Доста работа със самата себе си ми трябваше, за да проумея, че  адвокатската професия си е бизнес начинание.  Инвестираш средства, време, пари, знания, емоция. Източник на доходи е, поради което следва да се развива с план, с визия, с бизнес идея, а не хаотично и романтично, както беше при мен. Докато стигна до това осъзнаване, трябваше съществено да променя нагласите си. Имах вътрешни съпротиви. От дистанцията на времето отчитам този период като най-интересния и най-динамичния. Научих много нови неща в чисто бизнес план. Надскочих много стереотипи, разширих възможностите си. Сега освен  добра кариера, имам и стабилен бизнес.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Да започна професионалния си път от администрация.  Никога не са ме привличали юридически професии като съдия, нотариус, прокурор, съдебен-изпълнител. Динамиката, свободата, липсата на йерархия ми дават виталност и поле за развитие.  Затова бързо се ориентирах накъде ще продължи моят път – в адвокатурата. Въпросът беше кога? Веднага след университета или по-късно. Още като студентка работих в голяма адвокатска кантора. Черпих практични знания от извора. Въпреки това нямах самочувствие да започна тази професия. Нямах опит и сила да поема отговорността да формирам решения от името и за сметка на клиентите. Тогава получих много съвети от близки и роднини. Не се вслушах в нито един. Твърдо реших началото на юридическия ми опит да бъде натрупан в администрация. И то в най-голямата и най-разнообразната като вид казуси в източна България – Община Варна.  Наложи се да почакам. Когато изглеждаше невъзможно да успея и вече се бях отказала от мечтата си, нещата се случиха. Назначиха ме за юрисконсулт и то точно с профил вещно право, устройствени закони, граждански и административен процес. Работата в общината ме научи на доста неща, не само на право. Научи ме на трудова дисциплина и екипна култура, на лоялност и дискретност, на това да виждам детайла без да губя фокус от общата картина.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Че е добре да си държиш езика зад зъбите и да умееш да спазваш йерархията😊И до днес това ми се отдава трудно. Затова и адвокатската професия е моят напълно съзнателен избор. Тук няма йерархия, а работна и творческа свобода. Обратната страна на свободата обаче е отговорността. Понякога смазваща, безсънна, пращаща те в ада, в робството на изтощението. В адвокатската професия когато кажеш и направиш нещо, сам поемаш последиците от това. Имиджови, емоционални, психологични, кариерни. Анализите ги правиш по-късно. Разбираш, че в един момент е трябвало да замълчиш, в друг – да си по-убедителен, в трети – да четеш повече, в четвърти – просто да си по-добър стратег. Понякога е важно да си субординиран, друг път – точно обратното. С времето се понаучаваш, но до тогава преживяваш много рани. Във всички случаи в началото на кариерния път е добре да умееш да мълчиш и да спазваш установените в структурата правила. Когато придобиеш опит, сила, знание, може да се опиташ да надградиш средата, защото вече мнението ти резонира и се чува. 

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Този въпрос много ме вълнува, защото наблюдавам дъщеря ми какви силни умения има и къде биха се проявили по най-добър за нея начин. Но все още ми се губи познанието „как да разбера коя професия би била подходяща“. При мен се случи някак естествено, все едно съм носила този избор от самото начало на житейския ми път. Нещо като ген код.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Каквито и през предходните 10 – умение да общуваш, да се адаптираш, да си последователен, да си честен в мисли и действия.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Какво означава „полезен контакт“?! Полезен в какъв план и кога?! За мен всеки контакт може да е полезен, ако човекът отсреща носи твоята емоционалност, душевност, интереси. От всекиго може да научиш нещо. Аз се вдъхновявам от енергията на човек без непременно да ми е полезен в рационален план. Много често ми се случва дори една дума от познат или приятел да ме насочи към формирането на идея и вземането на решение.  И това е много по-ценно от работен контакт, който може да не сработи във времето или да не сработи по правилния начин. Вярвам, че мога да получа помощ от човек, който не ми е полезен в кариерен план, но пък има душата и сърцето да ми протегна ръка в труден момент. В този смисъл всеки контакт може да е полезен. Сега или утре. За да се изгради такава мрежа не бива да действаш от принципа на интереса, на заинтересоваността. А от откритост, доброта, честност, уважение, любов.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Пропуснах възможността да инвестирам време и ресурс в обучение на екип. В момента съм на такъв етап от кариерата си, в който искам  да делегирам, да се разширя, но нямам човешкия капитал за това. Вече е късно и отчитам това като стратегическа грешка.

В чисто работен план не разгърнах до край потенциала си. Не рискувах достатъчно, пропуснах много възможности да скоча в дълбокото. Разбрах, че не винаги добрата подготовка е ключ към успех. Трябва и смелост.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Време е да си тръгнем когато почувстваме, че вече нямаме път за професионално и личностно развитие. Средата става токсична, когато спира да ни влияе градивно или когато ние не успяваме да й повлияем позитивно.  Усети ли се застой, умора, равнодушие, гняв, пустота – време е да си тръгнем.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Обичам професионалния си път. Той се случи точно така, както исках и трябва. Но ако можех да започна отначало адвокатската си практика, щях да инвестирам в екип. Щях от рано да развия бизнес модел. Щях да съм по-смела в определени решения, дори когато не съм докрай подготвена.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Застоят в бизнеса не е непременно лошо явление. Може да означава, че е изграден такъв бизнес модел, който носи устойчивост, предвидимост и сигурност. Понякога е невъзможно да си в процес на непрекъснат бизнес растеж. Има външни фактори, които се отразят на развитието му. Много ясно видяхме това по време на Ковид. Някои бизнеси не успяха да развият програмите си заради войната в Украйна. Такива събития показват, че трябва да сме заделили достатъчно ресурс за преминаване през кризата. Понякога е достатъчно, дори здравословно да изчакаш, да установиш „застой“. Това е хубав момент да ревизираш процесите, да научиш нещо ново, да приложиш нова стратегия, нов вид стока или услуга.

Аз още помня горчивия вкус на Ковид. За първи път в живота ми се случи телефонът ми да не звъни. Три месеца! Три!  Нищо не работеше, дори съдилищата. Не разбирах как колегите ми се радваха и виждаха огромни възможности за приходи. Аз не бях в застой. Бях в ступор. Как преминах през това ли? В обучение. Казах си, че и това ще мине, а до тогава е добре да направя за мен и бизнеса ми нещо в по-дългосрочен план.  През това време от дигитален отшелник, станах активен потребител. Открих силата на маркетинга. Експериментирах в нови начини за предлагане на услугите ми. В този процес не бях сама. Разчитах на приятелите си, а една дама професионално ме напътстваше. Тя ми протегна ръка и ме поведе по пътя на новото, различното. Чрез нея открих силата на споделянето, а в последствие и на преподаването. Няма по-прекрасно нещо от това да даваш опит и знания. Оказа се, че получаваш много. По време на семинари или лекции ти задават такива въпроси, върху които никога не си се замислял. Карат те да четеш повече, да разсъждаваш, анализираш. Невероятно.

Ако трябва да обобщя – застоят в кариерата може да е здравословен. Лековит. Той може да даде почивка и старт за нови начинания. Достатъчно е да искаш да се развиваш.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Не знам. На мен не ми се отдава😊. Считам, че  енергията тече само в една посока – или личен план, или професионален. Баланс е възможен, само ако предварително приемеш, че не би  постигнал чудеса в двете направления. Трябва да си готов да направиш компромис и да установиш едно по-посредствено ниво на развитие, съчетано с умението да му се радваш. Нещо като „каквото, такова“, но възприето с удовлетворение 😊. В момента се уча да имам такава нагласа, но успехът й е като синуса. Във всички случаи, за да постигнеш баланс  днес, някъде назад във времето е имало силен дисбаланс. Личният или професионалният път е взел надмощие, ограбвайки времето и силите ти за пълноценно развитие в  другата сфера.

И тук се сещам да разкажа за моите клиенти. В моята практика се срещам с различни хора. Те ми доверяват много. Дори семейни тайни. Голяма част от разделите в личен план не се случват заради изневери. Случват се, защото единият партньор се чувства сам във връзката, докато другият отдава енергия в работата си. Някъде около 40-те започваш да правиш ревизия на живота си. Осъзнаваш, че приоритетите ти са се променили. Оглеждаш се и виждаш един дом, в който има всичко, но няма любов, грижа, взаимност. Забавлението и лекотата са изчезнали. Или обратно. Имаш любовта на семейството, но отдавайки му се, си изгубил мечтата да бъдеш онова пораснало дете, което мечтае да пътува, да създава, да се забавлява или да строи самолети. Започваш да изпитваш нужда да се утвърдиш, да се сепарираш от семейната ти роля. Много зрялост и мъдрост се иска, осъзнавайки всичко това, да запазиш сътвореното и да започнеш да градиш баланс. Категорично необходима е подкрепа от партньора. Когато си сам – тази подкрепа трябва да дойде от близки. Оказва се, че малко хора имат силата да я дадат и да понесат промяната у другия. Затова идват и разделите.  Ето защо, баланс между професионален и личен живот е възможен само с компромис, подкрепа и разбиране. Със стъпка назад от единия, за да се даде възможност напред да излезе другия.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато почувстваш умора, не виждаш смисъл, нямаш вдъхновение. Сърцето ти е стегнато, душата – апатична.

Възхищавам се на хора, които осъзнавайки, че се чувстват така, сменят професионалния си път. Това означава, че имат разностранни умения и смелост. Мислила съм какво бих могла друго да работя, ако някаква криза ме споходи. С ужас осъзнах, че нямам много възможности. Толкова много съм инвестирала в правното си обучение, че съм изтрила като с гума други потенциални умения. Разчитам на това, че все още работата ме вдъхновява. Нямам причина да направя рязък завой. Ако съм умствено здрава, мога да работя като адвокат до края на житейския ми път. Но е добре да развиваме умения и то в няколко направления. Така при фундаментална криза в определена сфера, ще можем да включим ресурсите си за развитие на друга. Инвестирането в хоби например е чудесна възможност. Когато ти омръзне да си IT, просто започваш да преподаваш уроци по рисуване, използвайки много от ресурсите на предишната професия. Какво по-прекрасно от това?

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Да са смели и подготвени. Да имат широк кръгозор и широка мрежа от контакти. Да не чакат „перфектния момент“, а да действат.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?  

Успехът е въпрос на личен хоризонт. Той е налице, когато се чувстваш удовлетворен.