Пътуването по света води до невероятни случки, които не бихте видели

Представете се с няколко думи..

Казвам се Десислава Олованова, до тук почти целия ми професионален път е в рекламата и комуникациите, щастлива съм, че под мое ръководство екипът на управлявана от мен агенция, спечели за първи път в България най-престижната рекламна награда – лъв в Кан (Cannes Lion). Майка съм на 3 деца, имам 3 кучета, които правят пътуването много предизвикателно. Имам ценни и дълбоки приятелства с хора, които живеят по цял свят, и това един от поводите за пътуване. Една от най-близките ми приятелки е професор в Япония и пътува често на конференции и рисърчи на източна култура и театър в Далечния Изток. Благодарение на нея видях и се потопих в много далечни култури по начин, по който малко хора могат да го направят. Обичам да пътувам по работа, на изложения, конференции, защото този тип опит „сверява часовника“ и отваря нови хоризонти, включително и със срещи с хора. Пътуването на големи разстояния, разбира се, винаги е и пътуване към себе си, и затова е здравословно да се практикува редовно.

За Вас пътуването по света е?

Аз съм от поколението, което прекара детството си зад желязната завеса, пътуването в чужбина беше забранено удоволствие и това беше изострило апетита ни за пътешествия. После завесата падна, но останаха визите и финансовата невъзможност да пътуваш, особено далече. Това ни направи пътешественици по душа, които винаги са готови да скочат и да заминат с удоволствие ако им се отвори възможност. Но също така ни възпита и в любопитство към света, не мога да си представя, че ще посетя едно място и няма да изследвам всичките му известни и неизвестни забележителности. Всеки път си давам сметка колко различни в това отношение са следващите поколения, за тях пътуването е даденост. Пътуването за мен е потребност и докато мога, ще пътувам.

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

До този момент съм била в 40 държави и в много от тях имам забавни истории. В Албания и Ливан съм живяла за известно време, а това са места-генератори на истории. Обичам да разказвам историята за мадам Барбир, възрастна румънка, оженила се на младини за ливанец, по-късно останала вдовица, която живееше на фронтовата „зелена линия“ в Бейрут по време на най-интензивната война. С баща ми ходехме от време на време при нея на гости, когато няма престрелки. Живееше с една доста голяма маймуна на име Чита. Когато имаше престрелки мадам Барбир свиреше на пиано. Отказваше да се премести от дома си въпреки опасността от снаряди. Чита, маймуната, беше страстен пушач и като ходихме на гости й носихме цигари. За първи път видях там маймуна да пуши. Цялата тази история изглеждаше толкова сюрреалистично, колкото звучи. Подобен опит, който човек може да придобие само ако пътува, те подготвя да очакваш абсолютно всичко от живота. Впоследствие се оказа полезно познание.

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Да, обичам да се връщам там, където е хубаво. В Испания имам къща в един прекрасен резерват почти до океана и никога не ми стига да бъда там, всеки пък, когато пътувам натам, се радвам като дете на Коледа. Всеки път като се връщам, ми е мъчно. Още не съм се наситила на това прекрасно място, което, защото е резерват, е толкова „природно“, както казва малката ми дъщеря, че все не ти стига да си там. Някой ден се надявам да отида там да живея за постоянно. Но сега работата е в София и няма как. Все пак е важно да кажа, че обожавам София, чувствам се на мястото си тук. В последните години все по-често на връщане от пътуване се радвам, че се прибирам. Чудесно убежище е, ние не си даваме сметка за това, но повече от половината свят няма питейна вода от чешмата, павирани улици, квалифицирана медицинска помощ. Знам, че много хора ще се изсмеят на това изказване, но светът далеч не е само Европа. Къде няма да се върна? Преди две седмици си мислих, че никога няма да се върна в Непал. Там преживях доста неприятности като по филмите. Разболях се тежко от вирус, там е толкова мръсно, че трудно можеш да се опазиш, нещата бяха доста зле, лежах в хотел без климатик в адска жега с температура, моята приятелка успя да ме закара в насипно състояние до Катманду с такси също без климатик, по едни адови пътища в жега, смрад и задръствания, аз бера душа на задната седалка и повръщам в пликчета…Може би хванахме лош сезон – началото на мусонните дъждове, когато е жега и влага. Но въпреки физическите неудобства, Непал ме преобърна надолу с главата. Аз не вярвам в духовни пречиствания и подобни работи, не практикувам йога или медитация и не се прехласвам по източната духовност. Това преобръщане беше на физическо и в резултат на него – и на емоционално ниво. Непал ми донесе нови сънища, които преди не бях сънувала, нови вкусове – започнах да ям неща, които преди не съм, ново спокойствие. Видяхме живата богиня Кумари, те имат такава, тя е дете на около 10 години и се избира на същия принцип като Далай Лама. Тя ни благослови, което се случва изключително рядко и то не с туристи. Изобщо беше запомнящо се пътуване и въпреки, че докато бях там, реших че никога няма да се върна, две седмици по-късно вече си мислих кого бих завела в Непал. 

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Не мисля, че нещо ме е променяло до такава степен, че да се върна с нови прозрения и различни възгледи. Но в професионален план първите ми големи уроци, свързани с пътуване, бяха посещенията на рекламния фестивал в Кан. Ходя там още от началото на първото десетилетие на 21 в., всеки път е несравнимо професионално преживяване, дърпа те напред с по няколко години.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Най-много научих за професионалното ни ниво от глобални или регионални срещи на рекламната група, към който сме, те са една от най-големите в света, инструментите, които ползват, са на създавани с десетилетия и това, разбира се за нас е изключително интересно и впечатляващо.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

По-скоро не.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Пътуванията дават такава възможност. Но трябва да са целенасочено свързани с професионални събития, изложения, конференции, светът предлага изненадващи срещи, които могат да прераснат в партньорства, възможности, кариерни развития.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Най-вече попивам чуждия опит. Винаги волно или неволно сравнявам с нашия опит, стремя се да не изпадам в прекалено буквални сравнения, защото не винаги едни практики, които работят някъде, ще работят и при нас. Ще ви дам пример. Бях за една седмица на обмен в Прага по линия на ПР обучение. Бях напълно изумена как там работят ПР професионалистите. Темповете са значително по-спокойни, но голямата разлика е, че тогава нямаше опцията да си платиш, за да влезеш като бранд с ПР съдържание в дадена медия. Може, но има голям надпис, че е платина публикация, което обезсмисля ПР-а. Което пък правеше влизането с интервю или по друг начин в редакционното съдържание много ценно постижение с видими резултати за бранда. Така колегите работеха по една единствена статия по месец и повече, влагайки в това много часове комуникация, внимание и най-вече активна комуникация с журналистите. А тези журналисти, макар и не платени за това съдържание, проявяваха силен професионален интерес и внимание, изпипваха всеки детайл и ценяха всяка информация. За съжаление не всички медии в България работят така, беше ми интересно да видя друг опит в друга среда.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Да, много е странно, но има. Искахме да направим инфлуенс маркетинг компания още в далечната 2016 г., бяхме го решили и мислихме за има на компанията. Пристигнах в Хамбург на церемония на едни големи туристически награди, където взехме голямата награда за туристически клип, и докато обикалях улиците, видях един надпис и бум – измислих името, което ползваме и до днес. Там от самата церемония на тези награди научих страшно много за организиране на церемонии, такива, каквито на мен ми харесват.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивиран или по-разсеян? Защо?

Пътуването винаги те пълни с енергия, защото ти променя стереотипите, раздвижва мозък, влияе на всички сетива. Предполагам, че всеки от нас е изпитвал прилив на енергия и вдъхновение, когато се върне от пътуване. Лошото е, че рутината вкъщи бързо ги убива. На път съм взимала едни от най-радикалните решения и не съжалявам за тях. Пътуването е начин да застанеш отстрани на себе си и да помислиш по-обективно върху обстоятелствата.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Всяка нова дестинация е такава. Всяко място, което преобръща представите ти – също. Ще дам пак пример с Непал или Мексико. Това са кастови държави, в които „социалният асансьор“ не работи. Почти е невъзможно да излезеш от предопределената си съдба от раждането. В България не е така – възможностите дебнат отвсякъде, не казвам, че е лесно, но е възможно да успееш, независимо откъде тръгваш. Особено ако си млад.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Три пъти в живота си не съм работила на път – единия беше, когато отидох за 1 месец в Мексико, бях в началото на нещо ново, но се доверих на колегите си и седях с изключен телефон и без интернет през цялото време. Светът не беше свършил през това време. Другото такова пътуване беше в Япония – беше преди години, не успях да свържа телефона си с интернет, което беше за добро. В Китай обикаляхме със съпруга ми с по една раница на гърба и пак не ни беше до работа. Но в повечето случаи пътувам с лаптоп и работя по малко, понякога и по повече. Изключително много обичам да работя в самолет, оптимални са три-четири часовите полети. Никой не ти звъни по телефона, няма къде да станеш и да отидеш, отхвърля са страшно много работа!

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Пътувам от много, много време и това, което научих през всичките тези години, е че парите трябва да се печелят и харчат, защото ако просто ги събираш, ги губиш. Или разбира се – трябва да се инвестират. Толкова много неща се случиха за тези години, ние се променихме като пътници. При първите ми пътувания не бях виждала банкова карта и не вярвах, че някога ще имам. Пътувах с кеш и то малко, стандартът ни на живот в България беше толкова по-нисък от повечето държави, че беше почти непосилно да ходиш в чужбина. Няма да забравя, как в Япония на летището платих еднопосочен билет за метрото до Токио (най-евтината алтернатива), който беше ¼ от заплатата на майка ми в този момент. После постепенно нещата започнаха да се променят. Сега в Испания да пазаруваш от хубав супермаркет ти е с 30-40% по-евтино от България. Хотел в Алпите е на подобна цена като в Банско. Дори Гърция в северната си част става малко по-евтина от България. Не го казвам с упрек и не се оплаквам от това. Доходите ни не са големи, но това са за мен положителни процеси, ставаме нормална европейска държава. Когато си равен с другите, започваш да цениш повече парите, вече с тях можеш да направиш толкова много неща! А това ще придобие още по-голям смисъл, когато най-после преминем съм еврото.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Понякога материалните придобивки носят страхотни преживявания. Например ако инвестираш в сърф оборудване и се научиш да го караш, това ти отключва безкрайни възможности за преживявания. „Гоненето на вятъра“ при сърфисти и кайтисти е повод за много екзотични пътувания. А групата на хората, които практикуват водни спотове, е платежоспособна и много интересна, т. е. можеш да направиш много пълноценни и перспективни контакти. Така че, аз лично никога не съм можела да разделя материалните придобивки и преживяванията. Вярвам, че и двете носят прекрасни емоции и затова работя активно цял живот, за да мога да доколкото мога да им се наслаждавам.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Огромен привърженик съм му. Вярвам, че щастливият човек работи по-добре от нещастния. Пътуването е начин да бъдеш по-удовлетворен, отколкото ходенето в офис от 9 до 6. За съжаление, обаче, AI измества постепенно именно онези професии, които са съвместими с номадството. Остават „уседналите“ професии – майстор, работа в ресторант, лекар и т. н. Иначе работодателите, ако имат опция да наемат хора от разстояние, не бива да се колебаят, това е огромна възможност, така избираш от много по-голям пул от хора, но пък тук възниква въпроса за правилния подбор.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Предполагам, че това са развитите страни, но там конкуренцията е огромна. Всяка стана, в която няма мафия, има сигурност и действащи регулации и има развита работна ръка, е подходяща за инвестиции.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

Следващата ми идея отново е свързана с България, още не съм изчерпала възможностите тук.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Кения – Масай Мара, за да видите саваната и дивите животни в нея, не се знае до кога ще ги има. Париж през есента – защото никога не съм виждала нищо по-величествено красиво. Китай – поднебесната империя е уникално място и трябва да бъде видяна. Аржентина и Буенос Айрес – защото е машина на времето към една загубена красота.

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Както се казва – нека не бъркаме туризма с емиграцията. Кариерното развитие е трудно и дори болезнено на моменти, и това, което много му помага е да обичате работата си. Вярвам, че успяват тези хора, които ходят на работа с удоволствие в понеделник сутрин. Ако при вас не е така – първо потърсете причините в себе си. Нищо не ви гарантира, че на следващата работа ще ви е добре. Отидете в някоя много бедна страна, постойте там, винаги помага. Дава ти стимул да цениш това, което имаш, и ти отваря очите за възможностите, които не използваш.