Светът няма да ви даде отговори, но ще ви зададе по-добри въпроси

Представете се с няколко думи..

Радетел за развитието за наука, технологии и иновативни бизнеси в България. Основател на технологично сдружение, член на УС на една от най-големите бизнес организации у нас.

За Вас пътуването по света е?

Най-забавният начин за учене. Още Емил Зола го е казал: „Нищо не развива ума така, както пътуването“. Всяка държава е нова дума, всеки град е ново изречение, а всяко ново преживяване по време на пътуване оставя поуки за цял живот.

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Не съм от онези колекционери на държави, които броят визи като трофеи. Но във всяка, която съм посетил – от горещите нощи в ОАЕ, през мъглите над Темза, от високите небостъргачи на Ню Йорк до кротките брегове на Черна гора. Навсякъде съм оставил по нещо от себе си и съм взел по нещо, което ме е изградило.

Бяхме в делова среща в Лондон с финландска компания. Бях единственият българин в залата. Когато стана въпрос откъде съм и казах „България“, един от финландските колеги каза: „Познавам страната много добре, чичо ми е бил министър председател на България!“. Оказа се, че човекът е роднина на Йохан Казимир Ернрот.

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Аз съм от хората, които обожават да повтарят дестинации. Първото посещение е като среща на повърхността. Сложно е човек да премине отвъд туристическия пласт. Според мен първия път откриваш, втория разбираш, третия създаваш връзки. Повтарянето не е връщане назад, а по-дълбоко потапяне в местната култура, манталитет и създаване на нови приятелства.

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Лондон. Не заради архитектурата или темпото, а пъстрата палитра от хора, с която се срещнах. Научих много неща за световните финанси, как се изграждат най-добрите университети в света, как се налага деловия етикет в града. Там се научих, че усъвършенстването изисква промяна, а съвършенството – постоянна промяна. Разбрах, че културата не е само кухня и музика, а система от незабележими, но могъщи механизми: как учим, как се проваляме, как успяваме. Всичко това измени мисленето ми значително.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Научавам, че новото ме активира. Прави ме по-буден, по-гъвкав, по-внимателен. В свят, който се променя с всеки изгрев, умението да се адаптираш е злато. Именно затова обичам и пътуванията, и технологиите - и двете те държат в състояние на (вечна) еволюция.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Да. Един гръцки финансист в Лондон ми разказа за своя път и как „Алексис Зорбас“ е променил живота му. Не университет, не бизнес книга, а класически роман. Как знанията за устройството на корабите от пристанищата в Солун се превръщат магистратура, а от там – бизнес за финансиране на корабни активи в Лондонското сити. В романа на Казандзакис има един хубав цитат „Единствената истина е да живееш. Не да говориш за живота“. Гръцкият финансист го практикуваше с множество смели решения. Допреди срещата с него мислех, че част от идеите на Балканите трудно се прилагат в останалата част на Европа, Америка и Азия. Той ме научи, че точно трансферът на идеи между култури е може би най-мощният капитал.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Помагат на всеки, може би един от основните начини е, че премахват предразсъдъци. Да пътуваш означава да откриеш, че всички грешат за другите страни. Когато общуваш лице в лице, разстоянията се стопяват и остава само доверието. Доверието е основата, върху която се гради всяка професионална мрежа.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Умения за писане, защото ми се иска да хроникирам всичко. Езикова интуиция за всякакъв род езици – от арабски до мандарин. Стратегическо мислене, защото често се питам „Щом ОАЕ създаде и разви тази индустрия за 10 години, защо не и у нас“?. Има една мисъл „Ум, който е разтегнат от ново преживяване, никога не може да се върне към старите си измерения“. Може би тя синтезира най-добре тази съвкупност от придобити умения.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Една конкретна не, по-скоро палитрата от неща. От ОАЕ се учех на визия, от Китай – на мащаб, от Италия – на естетика.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивиран или по-разсеян? Защо?

И двете. Мотивиран, защото всичко е ново. Новата страна вади човек от рутината, зоната на комфорт и познатото. Това често е стимул за учене и мислене извън рамките. Обаче в световните мегаполиси като Ню Йорк, Лондон и Шанхай прекалената новост може да бъде и разсейваща. Винаги има още един музей, парк, панорамен бар или книжарница, които да посетиш. Обаче въпреки това, балансът идва с опит.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Много са. В малките селца край Волос или сред кипарисите на Неа Анхиалос се научих, че креативността често се задушава от шум. В Италия, особено в Тоскана, рестартът идва чрез естетиката. Там дори фермерският базар изглежда като част от художествена инсталация. Красотата не е фон, а активна част от ежедневието. В България понякога най-простите гори, пътеки и язовири ми дават най-дълбок рестарт.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

С ясна рамка – структура: сутрин срещи, следобед разходки, вечер работа.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Показаха ми, че парите могат да създават реалности, да превръщат пясък в мегаполис. Обаче парите сами по себе си не градят. Те градят когато са в ръцете на мечтател с визия, инженер с идея или на строител с търпение. Тогава те чертаят нови хоризонти. Точна там пътуванията ми промениха представата за парите - не като инструмент за натрупване, а като възможност да ускориш промяната, стига да знаеш накъде си тръгнал.

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

В Китай научих, че финансовата независимост нито е внезапна победа, нито е индивидуален спорт. Тя е събирателна от малки, последователни крачки. Там се вижда как цели семейства и поколения работят заедно с мисъл за след 50 години, а не за утре. Също в Азия научих за будистката икономика и защо потреблението не трябва да надвишава душевния ти мир. Бях изненадан, че предприемачите ежедневно намират време за медитация, защото смятат, че без вътрешен покой, външното не е устойчиво.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Да, защото преживяванията не се обезценяват. Обратното, с времето те стават все по-ценни и все по-ярки. За разлика от тях, вещите остаряват.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Ще стане норма за много професии. В момента държавите се надпреварват да привличат дигитални номади. Дори и в България се прие такова законодателство. Един от най-големите умове каза, че бъдещето принадлежи на тези, които са независими от местоположението си. Склонен съм да се съглася.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Страните, които са водещи в класацията Doing business на Световната банка са такива. Комбинацията от капитал, талант и правна сигурност, която имат ги прави притегателен център за капитали от цял свят. В момента това са Нова Зеландия, Сингапур, Хонг Конг, Дания, Южна Корея, Америка.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

В България. Тук съм свързан с хората, със земята, с езика. Освен това, когато усещам промяната около себе си, тя се превръща в гориво за още повече размах. Усещам прогресът във всеки проект в България като много по-голяма награда, отколкото ако беше реализиран в чужбина.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Китай заради сблъсъка между древно и модерно, ОАЕ заради докосването до бъдещето, Америка заради срещата между талант и възможности.

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Светът няма да ви даде отговори, но ще ви зададе по-добри въпроси. И именно в тях се ражда растежът. Work hard. Travel harder.