В САЩ е важна саморекламата и открито да говориш за постиженията си

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Татяна и работя дистанционно като Проекто-мениджър в софтуерна компания. Компанията развива CRM продукт за алтернативната инвестиционна индустрия. Работата ми се състои в това да имплементирам клиенти и да ги обучавам на основните функции, така че да могат да използват софтуера в техните ежедневни работни задължения. Работата е динамична и постоянно се учи нещо ново което прави всекидневието интересно.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

В момента живея в предградията на Чикаго, в Съединените Щати.

След като спечелих зелена карта, реших да стартирам живота си в САЩ от по-малък град затова се насочих към Кливланд, Охайо, където имам близки приятели. След година и половина обаче, Охайо не ме грабна, а и винаги исках да живея в голям град, така че събрах кураж и се преместих в предградията на Чикаго, пак при познати. След това намерих работа и се преместих в собствена квартира. След година, намерих друга работа в града и се преместих да живея, уча и работя там.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Естествено, намирането на работа е приоритет номер едно не само за имигранти но и за всеки. За мен е важно човек да може да е самостоятелен и да се издържа финансово. Отне ми около 3 месеца да намеря “офис” работа. Разбира се аз не трябваше да се притеснявам за най-големият разход - наем, през това време но и не исках да бъда в тежест на домакините си. Приятелите ми помогнаха с повечето неща които ми трябваха за да се установя. От това как да си отворя банкова сметка за да стартирам кредитна история, до купуването на кола и вземането на книжка (както хората знаят,  без кола няма как да се придвижваме в 95% от Щатите), до ставането на гарант за наем и много още примери.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Езикова бариера не е имало особено тъй като съм завършила Американският Университет в България, а също така бях ходила две години на студентски бригади. Разбира като си изцяло в англо-говоряща среда, хората си имат местен диалект но аз имах на кого да разчитам да ме “въведе” в местните изрази.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Както казах вече, разчитах главно на семейството, което ме “приюти” и тяхната дъщеря с която сме на една възраст и се беше сблъскала с това преди мен, идвайки тук още като тийнейджър.  В Чикаго, пак разчитах първоначално на познати но вече бях по-установена в Щатите и се преместих да живея в града където попаднах на хубава група млади колеги с които станахме близки и прекарахме време извън работа и  ходихме на екскурзии заедно.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

В България работих малко, може би година и половина след като завърших университет. Фирмите за които работих не бяха български и не бих определила културата изцяло като “българска”. Да, може би в България хората са по-директни, докато тук не чак толкова. Но както някои хората казват, “корпоративният свят” си има собствена култура и език и за да си успешен в него, трябва да знаеш как да можеш да говориш на “корпоративен/бизнес английски”.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

В началото бях с впечатлението че стига да работиш усърдно, всичко ще се развива добре. Да, уменията са важни и са ценени но започнах да разбирам че не най-заслужилият винаги е този който бива повишен. Разбрах също колко е важна “саморекламата”. Първоначално ми беше странно как хората открито говорят за постиженията си. Доколкото разбирам от приятели работещи в други държави, навсякъде вече е така.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Не мога да си спомня конкретни случаи но съм сигурна че е имало такива.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Нямам много база за сравнение но мисля че конкуренцията тук е по-голяма. Все по-трудно е резюмето ти да бъде видяно от истински човек. Всички знаем за случаи където подаваш 100-200 резюмета и няма никаква обратна връзка. Все по-важни стават бизнес познанствата. В България го наричаме “връзки” и думата има негативен смисъл. Тук се нарича networking и доста хора така успяват (по-)лесно да си намерят работа. Мисля че това става стандарт навсякъде и за мен в това има логика. Много компании имат “referral” програми защото се надяват че техните успешни служители ще привлекат познати които също ще бъдат успешни служители. 

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Не, не беше като изискване но за мен е важно човек винаги да придобива нови умения особено ако е в ИТ/софтуерната сфера. Аз имах желание да завърша магистратура затова кандидатствах и завърших тук магистър по бизнес администрация. През годините също съм преминала различни онлайн класове и сертификати.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Разбира се и мисля че ако някой твърди че не е, явно е решил да не обръща особено внимание. С годините и аз се научих да не обръщам внимание.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Пробвайте, поживейте малко и ако решите че не е за вас, винаги може да се върнете в България. Работата и парите не са всичко. Познавам хора които са създали живот тук - семейство, приятели, успешна кариера и пак след години решават да се приберат. Чужбина и емигрантството не е за всеки.  Наскоро имаше такъв въпрос в Българските фейсбук групи от дама спечелила зелена карта и коментарите бяха от единия полюс до другия. Никой не знае как ще се развие животът му но според мен трябва да опита.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Вечния емигрантски въпрос, хаха. Не знам как би се развил живота ми ако бях останала в България. Никой не може да върне времето назад и да избере друг път. Идеята е като имаш възможност, да пробваш и да опиташ нещо различно.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

В личен план естествено родителите, сестра ми и роднините. В професионален, може би контактите но и тук успях да създам такива, а и в един момент този кръг започва да се смалява, независимо къде си.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Предпочитам засега да съм тук но не отхвърлям възможността за връщане, може би в Европа където според мен има по-добър баланс на живот.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите определено правят живота по-лесен, но не са ми самоцел. Животът е скъп навсякъде и не мисля, че като имаш много повече пак ще са достатъчни.  Не мога да давам съвет, всеки сам трябва да си прецени какво е важно за него и да следва пътя си.