Виена е чудесно място за учене и стратегическо кариерно развитие

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Георги Алмишев и съм на 26 години. Вече близо 4 години работя в отдел „Големи корпорации“ в Erste Group Bank AG, най-голямата австрийска банка във Виена, със силно присъствие в Централна и Източна Европа. Започвайки като стажант в отдела, понастоящем съм старши индустриален анализатор, с отговорността да оценявам финансовото състояние на клиентите на банката, да анализирам техните финансови нужди и да изготвям препоръки за кредитни решения към борда.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

-        Живея от близо 7 години във Виена, където до голяма степен се озовах по случайност, както обикновено става в живота.

-       Взимайки пример от сестра ми, в 12 клас кандидатствах за редица университети в чужбина в четири държави –  Англия, Дания, Холандия и Австрия.

-      Точно в този момент Икономическият университет във Виена откри нова специалност по икономика и бизнес на английски език. Програмата беше малка –  със само 120 места, в сравнение със немскоезичния си аналог, който приема около 2700 души всяка година. Приемът ми в тази програма беше несигурен поради голям наплив от кандидати, сред които приеха едва 15%. За щастие, аз бях един от тях и имах възможността да започна бакалавъра си в най-впечатляващия кампус, който съм виждал (и на всичко отгоре, със само 20 евро такса на семестър!)

-       Втората година от университета се започна с „Великото кандидатстване за стажове“ на всевъзможни места, което за съжаление беше прекъснато заради Ковид кризата. По време на пандемията, университетът ми премина в изцяло онлайн форма на обучение и се върнах временно в България, където успях да натрупам стаж в сферата на счетоводството, в компанията на баща ми – наистина добър експерт.

-       В края на третата година на университета започна и второто, по-силно издание на „Великото кандидатстване за стажове“, което премина през фази на интервюта, оптимизъм и отчаяние, и в последствия получих оферта за 6-месечен стаж в отдел „Големи корпорации“ в банката. Въпреки трудното начало, в което почти нищо не разбирах от работата, бързо наваксах, и след по-малко от година ми предложиха постоянна анализаторска позиция в същия екип.

-       Постепенно продължих с развитието си напред.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

-       За човек, който е силно социален, с изградено обкръжение и контакти, попадането в среда, в която не познавам никого, беше шок.

-       В университета много хора вече се познаваха помежду си и беше трудно да си създам кръг от хора. Съответно, започнах малко по малко да изграждам връзки и приятелства. Също така, начинът на общуване в Австрия се различава от този в България и първоначалната ответна реакция от околните е леко резервирана.

-        Университетите в Австрия ти дават свободата (и придават отговорността) самостоятелно да оформяш програмата си на обучение, което е още една шокова промяна от 12-те години училище, при което първите 7 часа от деня са пълни, след което идват почти задължителните извънкласни занимания, уроци, и т.н.

-       И разбира се, работните часове на магазините, осигуряващи от една страна, защита на труда, от друга страна са голямо неудобство за всеки, който не е свикнал, че в неделя просто нищо не работи...

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

-       Имайки предвид, че и университетът, а впоследствие и работата ми, са основно на английски език, езикова бариера нямаше. С английски е лесно за млад човек от моето поколение, израснал до голяма степен двуезично – с майчиния си език и с английски.

-       С немския език обаче не е така. Дори и да си го учил достатъчно и да можеш да комуникираш добре, изисква определена доза усилие. Немският е разпостранен в много държави и региони. Всеки регион си има диалекти, които не се учат в курсовете, а се приспособяваш към тях в последствие – в практиката.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

-       Контактите ми дойдоха по органичен път – от университета и от работата.

-       В училищните си години бях част от Интеракт клуб, чрез който се запознах с много хора, някои от тях в последствие дошли във Виена. Гостувал съм и на сбирка на местен Ротаракт клуб, където се запознах с интересни личности. Обкръжението ми е от хора от най-различни националности, което смятам за един от големите плюсове на живота в толкова космополитен град.

    Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

-       Хората в Австрия са по-умерени. Дори и да имат силни качества и амбиция, те обикновено не са на показ.

-       Отношението към работата е различно и по-транзакционално. В най-общия случай служителите са старателни към основните си задължения, като спазват ясна граница до къде стигат техните отговорности. Имат и изявено уважение към личното си време, в което и рядко се изисква от тях да работят извънредно, и рядко се съгласяват на това. В България смятам, че тези граници са малко по-размити.

-       Профсъюзите в Австрия играят голяма роля в работната култура и активно защитават интересите на служителите, особено в големите корпорации. Наличието им се усеща лесно.

-       Макар да генералиризам, на което не съм фен, като цяло, в Австрия хората имат по-дългосрочно отношение към професията си и смяната на работа, особено в по-напреднал стадий на кариерата, е по-скоро рядкост.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Това, което ще разкажа, се отнася за конкретното ми работно място, което има т.нар. open desk policy, и то се превежда и в начина на мислене. Още в първата седмица като стажант бях топло посрещнат от мениджъра на екипа и мениджъра на отдела, които общуват с всеки на равно ниво, независимо от позицията им. Изискванията на работното място са ясни и служителите не са подложени на микромениджмънт, следене на работни часове, не са ограничени относно хоум офис и т.н.., Подложени са на честа и конструктивна критика относно самата работа, което за млад човек като мен е голям позитив.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Отделът, в който работя, има голямо разнообразие от хора от различни националности, начини на живот и т.н. Хората са отворени един към друг и алтернативните начини на мислене се приемат като богатство в това обкръжение.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

България има сериозен недостиг на кадри, което прави намирането на работа по-лесно и бързо, докато Австрия, и по-конкретно Виена, е силно желана дестинация за образование, живот и работа, съответно се повишава и конкуренцията. Като добавим факта, че много чужденци не владеят достатъчно немски, позициите на английски са силно търсени от потенциални нови работещи и могат да бъдат „тренировка за нервите“ на всеки чуждестранен студент.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Работодателят ми активно насърчава и подкрепя допълнително образование, курсове и квалификация. За последните 4 години, в които съм в този отдел, успях да завърша висшето си образование, да се проваля два пъти на CFA (въпрос на време 😊), да взема успешно GTC и CTFP квалификации и да започна вътрешна програма за развитие, която правя в момента. Програмата ми е двугодишна, като бях приет като един от 21 участници в нея. В рамките на програмата посещаваме и работим във всички отдели на банката в седем държави, като целта е да бъдем подготвени за ръководни роли в следващите години.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Честно казано не съм срещал или поне не съм разбрал за такъв случай. Дори се шегувах с приятели австрийци, че едва преди няколко месеца научих за шегите по адрес на чужденци, които понякога върлуват в пространството. Аз все още не съм ги чувал пряко или косвено по мой адрес, което много ме радва.

Виена е наистина космополитен град и около мен има хора от цял свят. Смятам, че времето на предразсъдъците заради националност тук е отминало.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

-      Що се отнася до образованието в Австрия, то е с много високо качество, а същевременно за граждани на ЕС е безплатно, съответно мога да кажа, че е отлична инвестиция. Важно е да се знае разликата в структурата на образованието предварително, която изненадва много новодошли. Поговорката ‚Не питай старило, питай патило‘ важи в пълна сила.

-       Виена е стратегическа локация за Централна и Източна Европа и много бизнеси в бившия източен блок се управляват именно от офиси или централи във Виена. По тази причина, работата тук дава много добър поглед към тези пазари.

-       Други плюсове, разбира се, са нивото на работа, професионализма в големите институции, отношението към интеграцията между работа и личен живот, висок стандарт на живот и т.н.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

-       Най-вероятно да, макар да не е само един път, а редица от пътища. Понякога най-хубавите неща стават случайно, ако си готов за тях.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

-       Голям щастливец съм, че имам прекрасни семейство и кръг от приятели в България. Макар често да ми липсват, имам възможността да прескоча за един уикенд до София – полетът трае час и малко, а цените на полетите са по-евтини от някои таксита в София. Това ми позволява да се виждам често с близките си. Често се шегуваме, че ако живеех в България, вероятно щяхме да се виждаме по-рядко.

-       В професионален план имам мнението, че средата в България е по-предприемчива. В момента, в който реша да създам свой бизнес, най-вероятно ще започна от България.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Все още съм млад и любопитен, така че трайно връщане в България не е на дневен ред за мен. Факта, че пътувам много и се срещам с най-различни хора, култури, навици и мнения, е огромно богатство за мен в момента. В никакъв случай обаче не изключвам възможността да се върна в България някой ден – стъпка, която бих направил на следващ етап, заради семейство или бизнес. 

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

-       Парите никога не стигат. И добре че, защото това поражда развитието (изключваме алчността от картинката).

-      Парите не би трябвало да са основна причина за професионални решения, особено в първите години на кариерното развитие на човек. В резултат на разумни решения и действия, те винаги идват като резултат...дори и да бягаш от тях 😊