Всяка страна ме вдъхновява и провокира да мисля за бизнес

Представете се с няколко думи..

Казвам се Преслав Бобев и съм управляващ партньор на IMG Connect -  една от водещите компании в България, организиращи множество конференции и бизнес форуми в различни индустрии. Прекарах почти 20 прекрасни години в Братислава, но на 40 реших, че ми е време да се завърна в родината, за което съм повече от щастлив.

За Вас пътуването по света е?

Преди всичко работа и постоянен стремеж винаги да намеря време за обикновен туризъм. За мое щастие промених баланса и вече пътувам повече за удоволствие!

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

До 100 ги броих, така че със сигурно вече са повече.  Мисля, че са около 104 или 105, което никак не е малко.  Забавното може би е, че никога не съм бил в Париж и Рим, но често се шегувам, че мога да си изкарвам хляба, като шофьор на такси в много африкански столици. Понеже съм пътувал почти винаги сам и най-често в държави от третия свят, то моите „интересни“ истории, по-скоро биха уплашили много хора на мое място.  Веднъж ме арестуваха в хотела ми в Джибути в 22:30 вечера.  Разбира се, беше недоразумение, защото на следващия ден организирах конференция с участието на министъра на енергетиката на Джибути. Хората от някакви техни служби искаха да разберат как е уреден въпроса с охраната на министъра. След много напрегнати 30 мин накрая се разбрахме, че е недоразумение.  Събитието беше предвидено да се проведе в Radisson, а там си имат танк в двора и хотела се пази, като крепост.  Така ме пуснаха, като накрая не пропуснаха да споменат и Стоичков, след като им казах, че съм от България.

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Обичам да повтарям почивки без да отдавам много значение на дестинацията.  А професионално съм повтарял твърде много дестинации по света, които с времето се научих да ценя и преоткривам. Харесвам Африка и Централна Азия.  Прекарал съм много време там и ги познавам твърде добре. Не винаги е лесно да се намери мотивация, да посетиш за осми път една изключително бедна държава, в която е опасно дори да се излиза от хотела.  Но с времето се научих да намирам нещо ново, което да видя, да си организирам екскурзия за ден-два и т.н. Обичам времето в бара на хотела вечер след ден, в който съм бил в непрестанни срещи с много хора. Научих се да се възползвам от времето си сам, да релаксирам по начин, по който вкъщи по-скоро не би ми се отдал.

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Мисля, че случките са 2-3, които ми отвориха очите за много неща.  Първо беше едно пътуване до Ташкент през 2008, когато Узбекистан все още беше много затворена и тоталитарна държава.  Бях млад и наивен и проведох много срещи с много хора, с идея, че ще организирам конференция за чуждестранни инвестиции, в държава, в която нямаше нито един сектор, отворен за чуждо частно участие. На третия ден ми се обади тогавашният шеф на Световната банка в страната и ме извика на кафе в офиса му. Пита ме дали дали знам, че от три дни ме следят агенти на държавна сигурност и знаят точно какво правя и с кого се срещам във всеки един момент. Каза ми, че е най-добре да приключа с всички срещи и да се кача на самолета за вкъщи още същата вечер ако не искам да ме арестуват и да ме разпитват няколко дни. После работих със Сейф Ал Ислам Кадафи, с когото направих една много голяма конференция в Либия. Там ме впечатли мащаба и демонстрацията на власт и страха в очите на всички, които бяха около него.

И може би последно – в Бурунди, където няколко часа, след като напуснах хотела за летището, там са застреляли няколко човека.  Когато си тръгвах видях, че имаше демонстранти пред хотела, като дори не разбрах какво искат. Още същата вечер видях по новините, че полицията е открила огън и е застреляла хора. На снимките виждах балкона на стаята, в която бях допреди няколко часа.  Усещането е наистина странно.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Научих, че много бързо се уча, и че съм много адаптивен.  Разбрах, че съм толерантен към други култури и хора, които са различни от мен. Неща, за които не си бях давал сметка, защото не бях попадал в подобна среда преди това. В държавите, в които най-често работих, по презумпция всичко се прави с минимални усилия, а самоинициативата почти не съществува.  Към днешна дата в екипа си не толерирам хора, които не желаят или нямат смелост да са самостоятелни, а очакват някой да им каже какво да свършат.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Срещал съм много хора, които са ме впечатлили по един или друг начин. Президенти (дори диктатори), министри и хиляди бизнесмени и ръководители на големи компании.

Не бих казал, че повлияха на кариерният ми път. По-скоро тези, които са били изключително земни и дори скромни, са ми показали, че арогантността не те прави голям директор или управник.  Не вземам себе си толкова насериозно и оставям хората да си направят преценка за мен и работата ми.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Тук логичният отговор, разбира се, е ДА!  Имам много приятели по цял свят благодарение на всички пътувания, които съм направил.  Дали тези контакти са ми полезни към днешна дата – може би малка част от тях! Но съм научил, че човек никога не знае какво може да му потрябва утре, така че вярвам, че всяко познанство и създаден контакт е актив, който може да бъде полезен.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Годините, прекарани в пътувания до държави, които не са за подценяване що се отнася до личната сигурност на човек, ме научиха да планувам и подготвям всичко много внимателно.  Подготвям всяко пътуване стъпка по стъпка, до последния детайл, защото знам, че всяка непредвидена изненада ще ми струва нерви, пари, време, а често може да е и сериозен риск. Прехвърлих това и в работата си през години. Дори една обикновена среща извън офиса се планира детайлно по отношение на времето, така че да не закъснея. Аз почти никога не закъснявам, а за мен това е изключително важно качество у всеки, който би желал да бъде приеман сериозно.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Всяка страна ме вдъхновява и провокира да мисля за бизнес, но не бих казал, че лесно се впускам в авантюристични проекти. Моите пътувания са основно свързани с проекти, които вече правя в тези държави, така че по-скоро съм мислил и продължавам да мисля, дали мога да направя нещо различно, от работата, която ме е отвеждала там през годините. Всеки път, във всяка една страна, съм си мислил колко много потенциал има за продукти и услуги, които са толкова лесно достъпни в Европа. И все пак, това не са държави, в които просто отваряш една фирма и започваш да работиш. Просто не става така, а предизвикателствата са на всяка крачка.

И все пак към днешна дата вече имам такива планове, за които ще се чуе скоро и в България.  Подготвям нови проекти свързани с няколко държави в Централна Азия, които съм посещавал десетки пъти и често разказвам, колко много са ме впечатлявали през годините.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивиран или по-разсеян? Защо?

Изпитвал съм всякакви емоции и това зависи основно от това, в каква държава съм. Когато съм в САЩ или друга развита икономически държава, неминуемо ме обзема повече мотивация. Винаги си мисля, как не осъществяваме и 10% от потенциала, с който разполагаме. На другия полюс, когато съм в бедни страни, примерно в Африка, се чувствам на първо място благодарен, че живея в България. Всичко, с което се сблъсквам в страните от третия свят, дори ме ядосва, че не оценяваме това, което имаме. Често сме свикнали да се оплакваме как едно или друго ни пречи на успеха и потенциала, но истината е, че имаме всичко, което е нужно.  Аз често казвам, че 2 дни в Африка са идеалната терапия за всеки, който се чувства депресиран, недоволен, недооценен или каквото и друго подобно състояние да е.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Аз имам правило и то е, че където и да пътувам, трябва да направя всичко възможно, да си открадна поне 1-2 дни за туризъм. Това е, което ме зарежда и рестартира. Възможността да виждам непознати страни и места, ме амбицира да съм успешен в това, което правя, за да имам възможност, да пътувам повече.  И все пак ако трябва да назова деситнации, това са Намибия, Мадагаскар, Ботсвана със своята дива природа и САЩ.  Америка ме впечатлява по-много начини и обичам да я посещавам и разглеждам, но в същото време не бих живял тям. 

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Прдполагам, че всеки, който пътува много по работа в един момент изгражда и намира този баланс напълно естествено.  С мен се случи точно така.  В по-младите си години бях работохолик.  Прибирах се в хотела след цял ден срещи и отварях лаптопа.  Работех по летища и навсякъде. Сега няма да ме видите да го правя. Вечер се наслаждавам на хубава вечеря в хотела или излизам ако е безопасно.  На летище никога не изваждам лаптопа ако не е много наложително. Учудвам се винаги на хора, които работят дори и в самолета. На 45 знам, че работата никога няма да ми избяга.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Отново се връщам към това, че аз най-вече съм пътувал в истински бедни държави, където съм виждал потресаващи гледки на такава немотия, че дори, като съм го разказвал, се е случвало да не ми вярват.  Това ме научи на първо място да не се оплаквам и вярвам, че станах много по-балансиран в стремежа си за финансов просперитет.  Преди 20 години вярвах, че ако на 45 не съм милионер, то ще съм се провалил. Сега не съм милионер, но и съвсем нямам усещането за провал. Видях и продължавам да виждам света, да пътувам и си давам сметка, че това е много повече от една и съща гледка от терасата на много скъпа къща или да шофирам много скъпа кола в един и същ град.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

От дадените дотук отговори, всеки би се досетил за отговора на този въпрос. Бих казал, че този избор никога не е стоял пред мен, въпреки, че като разумен човек на средна възраст винаги търся баланс и в това. Помня преди 10 години имах една огромна дилема. Бях в Мадагаскар за първи път и трябваше да реша дали да остана 5 дни на сафари или да се прибера във Виена, за да гледам Ролинг Стоунс на живо. Това бяха две несравними за мен преживявания...  избрах първото, защото си мислех, че едва ли ще мога пак да посетя Мадагаскар. После се върнах още няколко пъти там, а до ден днешен не съм успял да видя Ролинг Стоунс на живо. Ако изборът беше между нещо материално или едно от тези преживявания, то нямаше да има никаква дилема.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Светло и все по-вълнуващо. Преди 12-13 години имах план да отида в една прекрасна Африканска държава – Гамбия, за 2-3 месеца през зимата, където бях си уредил една страхотна вила на плажа. Може би щях да съм един от първите дигитални номади за времето си, но се оказа, че интернетът там е предизвикателство. Реално можех да имам всичко за скромните си лични и работни нужди, но основното – достъп до интернет не беше сигурен. Сега човек може да има евтин достъп до интернет навсякъде, което предполага и развитието на дигиталния номадски живот, както и на много дестинации да спечелят от това.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Бих казал Узбекистан на първо място. Познавам и посещавам тази страна от 2009, когато се управляваше изключително авторитарно и икономиката и беше затворена за всякакво частно участие. Сега Узбекистан се развива изключително добре. За 15 години направиха огромен скок в демократичните и икономически показатели. Българите нямаме нужда от виза за да я посетим.  Приети сме изключително добре и освен това да вкарваме нископлатени работиници от тази страна, има и изключително много възможности за търговия на стоки, както и в някои сектори, като финтех например.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

Достигнах ниво, в което искам да изведа бизнеса си на глобално ниво, а не в конкретна държава, затова едва ли мога да назова само една. Сега бих избрал да имам офиси в различни страни, които да мога да посещавам и в които да мога да прекарвам повече време. Но ако трябва да посоча още една интересна държава например в Африка, то това би било Руанда. Това е страна с много тежко историческо наследство, но и изключително благоприятно настроена към бизнеса и външни инвеститори. 

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Ще посоча по една на различни континенти, които съм посещавал. И ще ги препоръчам на базата на видяното и преживяното в тях. Америка трябва да се види и да се пропътува, колкото може. Аз имах възможност да видя малка част и нямам търпение да се върна. Изключително красива и интересна страна, въпреки всичко, с което Тръмп се опитва да ни накара да не я харесваме.

В Азия това е Азербайджан. От бизнеса и лукса, до храната и културата. Всичко ще ви впечатли в тази държава.

В Африка бих казал Намибия. Дива, слабо населена и много безопасна по африканските стандарти. Лично за мен, най-красивата и вълнуваща страна в Африка, в която можете да преживеете много и да опитате невероятна храна.