Всяко пътуване е извор на свежи идеи

Представете се с няколко думи..

Казвам се Борис Мечкуев, представител на четвърто поколение художници. Завършил съм Националната художествена академия в София. Последните 30 години се занимавам със създаването на корпоративни изложбени щандове по цял свят. Израснах професионално във фирма „Мечкуев Дизайн“ – семейна компания, която е лидер в този бранш в България, а от две години оглавявам дирекция „Изложения“ в Euro Games Technology – една от най-бързо развиващите се български компании в световен мащаб. Отговарям за реализацията на всички корпоративни павилиони на компанията на събитията, в които участва по света. Отделно от това съм главен акционер и съосновател на Дом за възрастни хора „Петрич“.

За Вас пътуването по света е?

Пътуването по света за мен е избор, понякога е задължение, но често е необходимост. Случва се да съм далеч от семейството си, сменям градове и часови зони, понякога се събуждам и за миг не знам къде съм. Липсата тежи, но всяко ново място ми дава нещо ценно – цвят, звук, вкус, урок. Не уча от учебници, уча от улиците, от хората, от местната храна, от събитията, на които ходя.

Търся муза – понякога в шумен пазар, друг път в самотна планина. И я намирам. Винаги. Защото това неспокойствие, тази жажда да откривам, ме води към следващия проект, следващата идея, следващото „мен“.

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Бил съм в около 75 държави. Някои съм видял почти мимолетно, в други съм пребивавал по-дълго и съм имал възможността да разгледам по-подробно. Акцентите от толкова много пътувания е трудно да са еднообразни, но когато пътувам за удоволствие, гледам да комбинирам исторически забележителности с добро място за почивка в края на пътуването и акцент с някой интересен и колоритен мегаполис или девствени природни богатства. Повечето пътешествия са базирани на основното правило „Максимум резултат с минимум усилия“, което значи кратко време, стегната програма и прагматичен подход за подбор на забележителности – и всичко това побрано в икономичен бюджет.

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Всеки уважаващ себе си пътешественик си задава този въпрос. Светът е голям, цветен и пълен с чудеса – логично е да искаш да видиш колкото се може повече. Като прагматик, при мен преобладават пътуванията към новото, но понякога има места, които остават в сърцето. И тогава се връщаш, защото търсиш нещо по-дълбоко. Първото пътуване често е повърхностно – обикаляш забележителности, опитваш типичната храна, снимаш най-известните гледки. Но едно място се разкрива истински при повторно посещение. Започваш да го усещаш, не просто да го виждаш. Разговаряш с местните, намираш кътчета, които не са в нито един пътеводител. И най-важното – ти самият вече си различен. Връщайки се, виждаш същото място с нови очи. Разбира се, винаги има съблазън да откриеш нови хоризонти. Но понякога вдъхновението, отдихът и истинските истории се крият не в непознатото, а в познатото, преживяно отново. За мен повтарянето на дестинации не е загуба, а задълбочаване. То е пътуване не само в пространството, но и във времето. Закон при мен е повтарянето само на места, успели да ме впечатлят истински.

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

2007 година беше моментът, в който започнах да пътувам. Тогава посетих едно изложение в Шанхай. Това пътуване и открехването на вратата, зад която се криеше свободата да виждаш как хората на другия край на света вършат работа като твоята, и колко пъстро и контрастно е това, свързано с културата, религията, климата дори – беше незабравимо и много полезно за това да се науча да се адаптирам към световни подходи и тенденции.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Понякога се гордея с това, което демонстрирам в работата си, и натрупаният опит си казва думата. Не липсват и случаи, в които си казваш, че може и по-добре – и търсиш начин да обогатиш собствените си възможности. Именно защото имаш шанса да си на това невероятно различно място и да попиеш колкото се може повече знания от извора.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Работата ми е свързана с постоянната нужда от създаване на свеж поток от идеи и пътуванията са от ключово значение за развитието ми. Всички хора на изкуството страдаме от страха да не загубим вдъхновение. Живеем в консуматорско общество, в което свежите идеи са най-голямото богатство – и смело мога да кажа, че всяко пътешествие е извор на това богатство.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Разбира се, че пътуванията ми помагат да разширя професионалната си мрежа. Работата ми е пряко свързана с организирането и участието във форуми със стотици хиляди хора – всички с една цел: да разширят професионалната си мрежа.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Развивам умения за ориентация, за адаптация, за справяне с всякакви инфарктни ситуации на терен. Почти няма изложение без някакви ситуации от най-различно естество. При справянето с тях придобиваш самочувствие и увереност – което те кара да се чувстваш в свои води, където и да си по света, дори и да е за първи път.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Създаването на дом за възрастни хора в град Петрич с приятели беше вдъхновено от Германия – страна, позната в моята сфера като „меката“ на търговските изложения. Честите ми бизнес пътувания там ми дадоха възможност да се докосна до социалната политика и отношението на германците към възрастните хора. Немският модел ме впечатли с уважението към личността, домашната атмосфера и високото качество на услугите. Там старостта не е самота, а период на достоен и активен живот. Видях възможност тази концепция да бъде приложена и у нас – чрез създаване на дом, който съчетава професионална грижа, внимание и индивидуален подход.

Вярвам, че добрите европейски практики могат да бъдат основа за стабилен бизнес с мисия.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивиран или по-разсеян? Защо?

За да не бъда разсеян, отделям голям ресурс в планиране. Изготвям програма за всяко пътуване, като всеки ден е планиран почти до няколко часа. В нея има информация – от бюджет за определени дейности, до прогноза за времето. Този подход ме прави по-подготвен и често създава усещането, че вече съм бил там.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Само истинската почивка може да те рестартира качествено. Това са дестинациите, които те свързват с природата – без стриктна програма, с коктейли край басейна, съзерцание на джунглата или океана, излежаване на плажа по залез.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Страстта ми към пътуванията балансира с работата и ме кара да се чувствам полезен, докато упражнявам хобито си.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Имах период, в който всичко, което изкарвах, го изчислявах в самолетни билети. Но с времето и семейният живот промениха този начин на мислене.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Не пътувам с конкретна цел за печалба, но винаги търся идеи за бизнес начинания, непопулярни у нас.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Мисля, че това са различни периоди в живота на всеки и е невъзможно да не си залитал и в двете посоки. Истината е, че трябва да има баланс. Не можем без нито едно от двете.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Дигиталното номадство е нещо, което не разбирам. Не мисля, че то е постоянно явление, според мен е за хора на определена възраст. Аз съм устроен, колкото и да пътувам дали по работа или за удоволствие, винаги накрая да се прибера в моят собствен дом.  Привързан съм към семейството и дома си и не го заменям за безкрайно пътуване, било то и най-вълнуващото.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Коста Рика – Природата е съхранена и е в невероятна симбиоза с туризма, без да си пречат едно на друго.

Миан Мар (Бирма) – Хората и историята заедно с природата. Държава била дълги години в гражданска воина и затворена за външния свят е запазила идеалите и ценностите на местните хора и човек там се чувства много добре, въпреки тежката мизерия и бедност на населението.

Япония – Определено трябва да е черешката на тортата за всеки пътешественик. Пътуването до Япония в повечето случаи не е като пътуване до друга държава или континент, а по скоро като пътуване до друга планета. Главен фактор са хората и тяхната енергия за това чувство. Място на което ходите усмихнати по улицата, но нямате ясна представа защо. 

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Разчупването на традиционните стереотипи за бизнес на база на нетипични бизнес модели за района където живеете е сериозен жокер, така че бих посъветвал - Пътувайте, търсете, намирайте и не се притеснявайте да експериментирате. Премереният риск е в най-лошия случай добър урок.