12 години любов и хармония в Банкок: историята на един журналист и една финансистка

Представете се с няколко думи..

Аз съм Панчо Благоев. Целият ми професионален път е свързан с медиите. Бил съм журналист, заместник-главен редактор на вестник „Марица“, главен редактор на регионалните издания на пресгрупата в Хасково и Пазарджик. Участвал съм в създаването и развитието на други медийни проекти в печатните издания.

През 2013 година съдбата ме доведе в Тайланд и оттогава тази страна е моят дом. С прекрасната ми съпруга живеем в един от най-вълнуващите градове в света – Банкок.

Какви са основните разлики между работата в България и в Тайланд?

Всеки който е пътувал в тази част на света знае колко е различен животът тук. Корпоративната култура не прави изключение и е силно повлияна от местните традиции, будистките ценности и йерархичните социални норми. Често тя се различава от динамиката на процесите в западния корпоративен модел. Разбира се както навсякъде по света и тук се ценят професионализмът и лоялността към компанията. Западните практики, екипната работа, иновациите и отворената ориентация са водещи в много международни компании с офиси в Банкок. Очакванията по отношение на резултати и ефективност са идентични.

Как се отнасят тайландците към началниците си и какво е нивото на йерархия в компаниите?
За разлика от западния модел, който поставя акцент върху пряката комуникация и бързото вземане на решения, тук ключовите решения се взимат от управляващите мениджъри. Служителите рядко оспорват авторитета им, конфронтацията е по-скоро изключение, а критиките, доколкото ги има, се изразяват индиректно. В западните компании комуникацията е директна и често критична, а екипността е обичайният начин в търсенето на решения. В Тайланд процесът е по-бавен и концентриран в ръководството. Западният свят насърчава индивидуализма, за тайландците е важна хармонията в групата.

Има ли обичайно ранно идване или дълги часове в офиса?
Ако ме питате дали има нещо подобно на японската корпоративна култура, където работохолизмът е норма – по-скоро не. Тайландците залагат на добрия баланс между работа и личен живот. В манталитета им е кодирано, че всяка дейност трябва да носи удоволствие и лекота, и това определя по-релаксиращия подход в ритъма на живот. Разбира се, глобалният натиск и тук поставя компаниите в конкурентна среда, която налага компромиси в личен план. Но тайландците намират начин да постигнат баланс между работата и свободното време. Често след работа сядат в заведения около офисите и се забавляват заедно. В огромен град като Банкок хората често пътуват по час-два до дома си, няма време за късни срещи. Лесно ще ги познаете по фирмения дрескод, който тук се спазва. Свободните импровизации в облеклото по-скоро са изключение.

Има ли дни с по-специално облекло (например „casual Friday“ или носене на традиционни дрехи)?
Обикновено държавните служители в един ден от седмицата са задължени да ходят на работа облечени с униформи. Когато преди 12 години дойдох тук, си мислех, че са служители в полицията 🙂. В друг ден дрескодът е жълти поло блузи с фирмения знак на департамента. Жълтият цвят е кралският цвят. Както знаете, Тайланд е конституционна монархия. Съпругата ми, която е финансист в здравния департамент на Bangkok Metropolitan Administration, е с униформа в понеделник. В петък изискването е да са с традиционни дрехи. Не говорим за „народни носии“, а за детайли от традиционното тайско облекло. Междувпрочем учителите тук също са държавни служители и ходят на работа с униформи.

Какви са най-типичните професии за чужденци в Бангкок?
Банкок е световен град, естествен хъб на много международни бизнеси и организации, в които работят хиляди чужденци. Много световни компании и банки имат представителства тук, а екипите им са микс между тайци и специалисти от чужбина. Висшите мениджъри обикновено са чужденци. Разбира се има и много учители по английски в обикновените и частните училища, които са много скъпи. Има и много чуждестранни преподаватели в университетите.

Какво впечатление ти е направило за работната етика на тайландците?
Както споменах, структурата е пирамидална, решенията се вземат „отгоре“, от служителите се очаква лоялност и отдаденост на работата. Уважението към мениджърите на ръководни позиции е норма. С подобен респект по-младите служители се отнасят към по-възрастните си колеги. Но това е част от културата им и е валидно във всички сфери на живота.

Виждат ли се различия между младите и по-възрастните служители по отношение на стил и поведение?
Лоялността към работата е важен елемент от „длъжностната характеристика“ на всички. В този смисъл отношението към решаването на определен казус е идентично. Уважението към възрастните тук е норма. Без значение дали в офиса или на улицата, по-младите се обръщат уважително към по-възрастните като преди името използват думичката „пи“, което на тайски е батко или кака.

Има ли масажи или други уелнес практики на работното място?
В Банкок непрекъснато изникват супермодерни многоетажни офиси, в които е създадена не само перфектна работна среда, но и цяла система от удобства за улеснение на служителите. Както вече казах, разстоянията тук са огромни – ако имаш нужда от нещо, няма време да отидеш примерно до мола или магазина. Затова обикновено на първите няколко етажа в офисите има кафенета, ресторанти, малки магазини, козметични и масажни салони, фитнес и т.н. Правилото е, че комфортът на служителите допринася за успеха на компанията като цяло.

Какви обичаи или ритуали се спазват в офиса – например по време на празници или Нова година?
Тайландците обичат да се забавляват заедно и не пропускат празниците. Особено в края на годината – от Коледа и Нова година, през лунарната (китайската), та чак до средата на април, когато е Сонгкран – тайската нова година, е един безкраен празник. Няма никакво значение, че Коледа е християнски празник – веселба да има. В този период компаниите раздават годишните бонуси на служителите си, които често са между 3 и 6 месечни заплати, в зависимост от резултатите на компанията. Е, как да не ти е весело 🙂.

Как се празнуват важни събития в компаниите (рождени дни, успехи, Нова година)?
Сплотено и шумно! Често фирмите организират пътуване на част от служителите си из страната по важни поводи. Както ви казах, жена ми работи в Bangkok Metropolitan Administration или както му казват тук Government of Bangkok. Всяка година обикновено през март някоя от банките, с които работят, им организира няколкодневен team building из страната. Обикновено на юг в хубави хотели по крайбрежието на Андаманско море или Gulf of Thailand. Последно бяха в Краби през март. Поемат им всичко – самолетни билети, хотели, банкети. Тази година обикаляха из островите с голяма яхта, наета за случая. Изобщо не се скъпят, особено когато годината е успешна.

Как се развиват технологиите в Тайланд спрямо Европа?
Технологично Азия и Тайланд в частност се развиват с много бързи темпове. Страната е един от най-големите производители на чипове и електроника в света. Неслучайно Гугъл възнамерява да инвестира 1 милиард долара в нов център за данни в провинция Чонбури, а в Банкок ще бъде изграден хъб за облачни услуги. Повечето световни технологични компании имат представителства тук.

Как дигитализацията променя ежедневието – плащания, приложения, услуги?
Парите постепенно изчезват. Тайландците плащат с QR код през банковите си приложения навсякъде. Дори по пазарите всяка сергия си има QR код. Уличните музиканти слагат лист с кода пред тях – сканираш и превеждаш някаква сума, не е нужно да пускаш пари в кутията. Дори на традиционните места за хранене кешът изчезва. За McDonald’s, Kentucky Fried Chicken и т.н. да не говорим – всичко се поръчва и плаща дигитално. Кешът е в краен случай.

Помага ли туризмът на икономиката и как това се отразява на работните места?
Туризмът създава между 12 и 20 процента от БВП на страната. Знаем, че Тайланд е световна туристическа дестинация, която привлича милиони хора отвсякъде. Ежегодно страната се посещава от между 35–40 млн. души. Това създава милиони работни места и налива милиарди в икономиката. Тайланд не се скъпи и инвестира в имиджа на страната. В момента текат преговори за провеждане на кръг от Формула 1 в Банкок. Току-що стана ясно, че Тайланд ще бъде домакин на Tomorrowland в продължение на 5 години, като първият фестивал е планиран за 2026 г. в долината Уидъм край Патая. Емблематичният фестивал за електронна музика превръща кралството в глобална дестинация за събития. Тайланд плати около 62 млн. долара за правата.

Има ли много международни конференции и събития за специалисти – и кои са най-значимите?
Тайланд често е гост на световни форуми, а Банкок е идеалното място с модерните си конгресни центрове и огромната си хотелска база. Северно от града, в предградието Нонтабури, има огромен панаирен и конгресен център, в който непрекъснато се провеждат различни форуми. Край езерото в един от най-красивите паркове в центъра на Банкок – Benjakitty Park – пък се намира Queen Sirikit Centre, ултрамодерен конгресен център, домакин на световни срещи и събития. Не повярвах на очите си, когато събориха стария център и само за 2 години изградиха нов за срещата на страните от ASEAN през 2020 г. За да добиете представа – все едно да срутят и построят наново НДК.

Участието на чужденци в тези събития лесно ли се случва или има бариери?
Не бих казал, Тайланд е гостоприемна страна в този аспект.

Кое беше най-изненадващото нещо за теб, свързано с работната култура?
Както споменах, Тайланд е различна вселена с множество културни разлики и особености. Манталитетът на хората в професионалната среда и на улицата е различен. Елементарни неща от ежедневието понякога искат време, за да се напаснеш. Но най-важното – хората като цяло са добри. Уважаваш ли културата им, проявиш ли респект – ще получиш същото отношение. За вечно усмихнатите хора мисля, че не е нужно да разказвам. Неслучайно наричат Тайланд страната на усмивките.

Какво би посъветвал българин, който иска да започне работа в Тайланд?
На онези, които имат желание и възможност да работят тук, бих препоръчал много внимателно да проучат не само компанията, но и корпоративната култура. Има много информация в интернет. Определени професии са запазени за местните. Създаването на бизнес винаги е с тайландски съдружници, които трябва да притежават 51% от компанията. Има куп изисквания за получаване на work permit и т.н. Не е лесно, но когато човек се адаптира, Тайланд е прекрасно място за живот, бизнес и релакс.

Как местните гледат на чужденците в професионална среда?
Като цяло положително – чужденците се приемат като важна част от развитието на международния бизнес и често заемат ключови позиции в големите компании.

Според теб, какво може България да „научи“ от Тайланд и обратното?
Първото нещо, което се набива на очи, когато попаднеш тук, е позитивизмът на хората. Т.нар. май пен рай култура („карай да върви“) е дълбоко вкоренена в житейската философия, повлияна от будизма. Тайландците вярват в кармата и предопределеността на събитията, което им дава способността да живеят спокойно и в хармония със себе си и околните. Много ми се иска да вземем поне малко от техния позитивизъм – да се усмихваме повече, вместо да се мръщим и да правим драми от всяко нещо. Да постигнем мекота в отношенията, вместо грубостта, с която сме свикнали у нас. И не на последно място – тайците са изключително сплотени като народ. Общо взето обратното на това, което сме ние, за съжаление.

Какви са разликите в пенсионирането и отношението към възрастните хора?
Едно от нещата, които ме порази тук, е уважението към възрастните хора. Не само в семейството, а навсякъде. Мога много да говоря за това, което ежедневно виждам около себе си... А иначе тайците в момента се пенсионират на 60 години и жените, и мъжете. Но постепенно се обсъжда повишаване на възрастта на 65 години. За съжаление повечето хора нямат социални осигуровки и разчитат на мизерни помощи от държавата, когато остареят. Тук идва семейството, което по неписан закон се грижи за възрастните родители. Хубавото е, че Тайланд покрива здравно дори бедните хора по т.нар. схема „30 бата“. Това е таксата, а лечението, което се провежда в определени болници, е безплатно. Иначе държавните служители, силовите структури и частните компании предлагат различни пенсионни схеми.

Какви са любимите ти неща от тайландския начин на живот, които би искал да има и в България?
Усмивките, лекотата в общуването, позитивизмът на местните хора, мекотата във взаимоотношенията. Когато се завръщам у дома, тези неща определено ми липсват.