Ако няма цел, няма успех

Представете се с няколко думи..
Аз съм Алекса. Така ме наричат приятели и близки още преди да се появи анализаторската уебсайт-ранкинг платформа и гласово управляваният интелигентен асистент на Amazon, базиран на изкуствен интелект, който позволява на потребителите да взаимодействат с технологии. Сега, заради повишения интерес към AI, на всички им е много забавно моето име. В стилистиката на всеизвестния Бонд съм Александрова-Петрова, Александрина. Втората фамилия я сложих, за да има разлика все пак в имената и за да е повече от сигурно, че никога няма да се побера в нито една административна клетка.

Маркетолог съм. Достигнах до този етап на професионалното си развитие по естествен за мен начин – започнах като репортер във вестник, докато учех за PR. После станах специалист по дигитални връзки с обществеността, управление на общественото мнение, социални медии и перформанс реклама. Накрая установих, че преди да управлявам публичното настроение и оценка, да създавам или поправям имиджа, трябва да знам какъв е продуктът или услугата, за кого е интересен и за кого – не, и каква е стратегията, за да излезе в полезрението на потребителите. Установих, че независимо от индустрията, нуждите на бизнесите са сходни. Разбрах, че различните по размер компании често страдат от едни и същи „грешки на растежа/застоя“ и това се отразява на тяхната работа и маркетинг.

Последните три години се занимавам с менторство – на ученици (в ABLE Mentor) и на по-възрастни хора (в BASE Mentor), които искат да развиват собствен бизнес. Станах съдружник в Insurance BG, където правим мобилно приложение, с което можеш да сканираш талона на автомобила и лесно да си направиш застраховка „Гражданска отговорност“. Разбира се, и всякакви други застраховки – здравна, за пътуване, за дома, каско. В момента му търсим инвестиция.

Работя и за Lead Gen компания – Smart ICT Solutions, която оперира на пет пазара. Интересното е, че услугата, за която се доставят лийдовете, е силно регулирана. За всяка държава Google и Meta имат различни изисквания, а и самите законодателства са локални.

Не на последно място, макар че проектът е поизостанал, имам и малка консултантска компания – Alexa Knows, където помагам на всеки бизнес с каквото е нужно.

---

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?
Като сърдечен ритъм. Има по-бавни моменти и по-екстремни. На пръв поглед изглежда нормално, но по-важното е, че продължава. И се развива, като се променя.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?
Всеки път, когато сменям местоработата си, правя най-важния избор. Общият най-важен е, че приемам предизвикателства. Как ще бъдат оценени накрая – след завършването им, е въпрос на опит и разбиране. :) Както всички знаем, добрите избори са следствие на лошия опит, а лошият опит – резултат от лоши решения.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?
Че скоростта на звука може да е втората по сила в света, но пренася информацията с 10–15–20 години закъснение. Ахахахах. Всъщност мама ми го каза по друг повод и по друг начин, но я „чух“ години по-късно: „Слушай какво ти говорят.“ Да разбираш какво стои зад думите и действията на хората е трудно, но много помага. :)

По друг начин ми го каза и баща ми, когато бях на 13 години: „Младите сте много консервативни.“ Сега съм съгласна с него и го допълвам – не само младите, а и повечето възрастни. С годините установих, че консервативността е в пряка зависимост от „бекграунда“ – той съдържа опит, знания, умения, перспектива. Както казваше мой любим началник Красен Костов: „Бекграундът е важен, Алексо, бекграундът!“

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?
Единият начин е да осъзнае отрано какво му се отдава и да го превърне в професия. Или някой да му помогне с насоки, стига да има ум да ги чуе. Другият е да пробва различни професии и да установи къде се представя добре или както би искал.

Като цяло най-лесно е да следва правилото, че „правилната“ професия не е фиксирана – тя се адаптира към и с него.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?
Критичното мислене и решаването на проблеми, технологичната грамотност, умението да разбираш хората, ефективната комуникация, лидерството с уважение, работата в екип, креативността и адаптивността, междукултурната колаборация, предприемаческото мислене, управлението на време, енергия и стрес, гъвкавостта и устойчивостта.

Бонус: умения за анализ на данни, етика в AI, работа с no-code/low-code платформи и умението да разказваш. Последното е ключово от хилядолетия. :)

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?
Като се държим нормално с човека, като се фокусираме върху него, а не върху титлата му. Като му пишем от време на време, поздравяваме го за постижения, споделяме полезни ресурси, опит или гледна точка по важни теми.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?
Че бързам. Колкото и да пришпорвам ситуация, действие, хора – няма значение. Каквото има да се случи, ще се случи, когато всичко съвпадне – звездите, настроението, късметът, подготовката, възможността. Бързата реакция е важна, но неслучайно има израз „Бързай бавно“. Е, научих се. Май. :)

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?
Аз обикновено си тръгвам късно – когато психиката вече е дала сигнал на тялото и то показва, че нещо не е наред: пада ми косата, не мога да спя, получавам екземи, оперират ме от доброкачествени образувания.

Токсичната среда се разпознава лесно – когато фокусът е върху грешките и те са трагедия, успехите се приемат за „нормални“ и не се поощряват идеите, решения се вземат задкулисно, очаква се да си на разположение 24/7.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?
Вероятно щях да се противя по-малко на уроците по литература и математика в 6–7 клас и да имам по-добри резултати на изпитите. Щях да вляза в друго училище, което може би щеше да ми даде различна перспектива.

Тъй като животът не предлага тази възможност, ще се фокусирам върху това да мечтая повече и да се развивам, така че да ми е интересно и забавно. В крайна сметка – работим с каквото имаме.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?
Като приемем, че не може да имаме мотивация непрекъснато. Когато нещо е важно, дисциплината помага. Ако и тя не помага, смяната на гледната точка обикновено върши работа. Разговори с хора, четене, слушане на книги или гледане на филми също дават резултат.

В краен случай, ако нямаме мотивация за едно, със сигурност имаме за друго – можем просто да използваме времето.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?
Балансът не е като равни чинийки на везна. По-скоро е като жонглиране с няколко топки – две държиш, останалите са във въздуха, и целта е да не паднат. Няма истински баланс – обръщаме внимание на това, което е важно в момента, после на друго.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?
Когато усещаш, че „това не е за теб“, нямаш желание да се развиваш, не следиш новостите, не искаш да учиш, струва ти се повтарящо и безсмислено.

Смяната на кариерата се налага, когато си готов да започнеш отначало с нещо, което има смисъл за теб, и когато страхът от промяната е по-малък от болката да останеш.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?
Успехът е различен за всеки, но винаги е свързан с целта. Ако няма цел, няма успех. Съветът ми е: набележете цел (или повече), определете условията за успеха и равносметката – каква е цената, времето и компромисите.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?
Когато съчетава смисъл и вътрешно удовлетворение, растеж и развитие, признание и влияние – без да „изяжда“ живота ти.