Германия ме научи, че ранната подготовка е 50 процента от бъдещия успех

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Натали Пашева, журналист. Завършва бакалавър във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“, а след това магистратура, специалност „медийна култура“ в Германия. Журналистическата ѝ кариера започва в България, в телевизия bTV като репортер. През последните десет години предава за различни телевизии като кореспондент от Германия, първоначално за bTV, а към настоящия момент за Нова телевизия. Пише материали от ФРГ и за „Дневник.“ Специализирала е в германската ntv. 

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

Живея в Германия от десет години. Последните седем в Дюселдорф, но често може да ме срещнете във влак, клатушкащ се по релсите към Берлин. В Германия ме отведе желанието да бъда до съпруга ми, където създадохме дом, а с годините изградих и работно място, което макар и базирано на толкова километри от родната страна ми е създало здрава връзка с България, поради естеството на работата ми като кореспондент за български медии.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Първото приключение беше езиковата бариера. Заминах за Германия без да знам немски език. Веднага след разопаковането на куфарите ми започнах с интензивен курс. Всеки ден учих по пет часа немски, а след занятията имах домашни. Така пет дни в седмицата в продължение на 11. месеца. След това положих изпит по езика, който ми отвори вратата да следвам желаната специалност на немски език.  Освен езика в началото ми беше трудно с манталитета на хората, сред които ми предстоеше да прекарам следващото десетилетие от живота си (равносметката е към днешна дата, а броенето продължава). Благодарение на съпруга ми, който беше десет години преди мен в Германия не съм имала трудности от бюрократично естество, с каквито знам, че много хора се сблъскват. 

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

С много часове четене, писане, слушане на детски приказки (препоръчвам ги на всеки, който учи нов език, независимо какъв) и новини. Спомням си, че целият прозорец пред мивката беше налепен с листчета с различни думи, за да може докато мия съдовете да ги гледам и запомням. Както германците обичат да казват „дяволът се крие в детайлите“ и мисля, че при ученето на нов език малките подсказки помагат много. 

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Най-вече съпругът ми, който ми е бил силна опора, в моментите, когато ми е било трудно. Неговата помощ за мен е била повече от достатъчна и никога не ми се е налагало да търся външна извън дома. 

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Структурата на организация. През годината Германия ме научи, че ранната подготовка е 50 процента от бъдещия успех. В тази страна се научих, че няма важни и маловажни задачи, дори под най-кратката дописка стои моето име, а аз се боря всеки ден за доверието на хората. В Германия научих, колкото е важно и спокойствието и бистрия ум, за да бъдеш добър в това, което правиш. Струва ми се, че в България често подценяваме това.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

За отговора на този въпрос в съзнанието ми изниква преживяна от мен случка. Преди години пишех статията за пътя на Григор Димитров към големия тенис . Текстът беше за германска медия. Трябваше да предам до края на работния ми ден, смяната свършваше в 17:00. Успях да приключа в 17:40. Редакторът на когото я предадох беше забелязал, че съм работила 40 минути повече и сам ми каза на другия ден да отида 40 минути по-късно на работа. Грижата към колегите и най-вече към себе си и до днес продължава да ме впечатлява в тази държава.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Никога. Дори напротив винаги са ми носили радост и смях. Рядко тъга, но се е случвало. Последният път беше, когато общувах с жена, в чиято култура жените нямат права равни на тези на мъжете. 

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Не смятам, че намирането на работа се различава където и да е по света. Искаш ли нещо и упорит ли си да го постигнеш рано, или късно ще се случи, независимо от мащаба.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Не ми се е налагало.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Никога. Дори напротив. На мястото, на което живея хората са любопитни. Подхождат с желанието да научат повече за всяка култура.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Да не отлагат, а просто да го направят. Животът в друга страна е опит, който може само да помогне, дори и човек да реши да се върне в родината си. Светът е голям и приятелства, и нови възможности дебнат отвсякъде. 

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да, определено.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

Близките ми и Витоша.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

На този етап виждам пътя си в чужбина.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви?

Парите са наградата за добре свършена работа. Ако работиш здраво гледам на тях като естествена част от пътя.

Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са следствие от труда. Няма как да имаш резултата преди да си извършил действието. По-добре си задайте въпрос как да бъда сред най-добрите в това, което правя. Парите след това сами ще ви намерят.