Кариерата не е стълба, а пътека — и само този, който върви с осъзнатост, намира истинския си връх!

Представете се с няколко думи..

Здравейте!. Благодаря за възможността да бъда част от вашият проект!

Казвам се Валентин Василев. Професор съм по „Национална сигурност /Управление на човешките ресурси в кризисни ситуации/. Преподавател, учен и практик съм с повече от двадесет и пет години опит в областта на управлението на човешките ресурси, лидерството, емоционалната интелигентност и организационното развитие. Вдъхновител и съавтор съм на бранда „Мотивация 4.0“, част от който е първата образователна настолна игра със същото име. https://motivationfourzero.com/

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Последователна, пълноценна и мотивираща! Когато избрах пътя на университетски преподавател през 2000 година си давах ясна сметка за трудостите и препятствията. Постоянното търсене на практиката и на опит от нея, нещо, което все още липсва в не малка степен в образователната парадигма във висшето образование в България, ме предизвика да развивам и втора паралелна линия на кариерата, свързана с реализация в публичния сектор на позиции на различни позиции и функции. Това ми даде безспорен различен фокус и опит. Третият стълб в кариерата е консултантската ми дейност в областта на управлението и развитието на човешките ресурси, лидерството и емоционалната интелигентност чрез проектна дейност, тренинги, анализи и други релевантни дейности.

Академичната ми кариера e преминала през всички длъжности – от асистент до професор, включително административни и ръководни – заместник-декан и ръководител катедра, като до момента е свързана с ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград, Висше училище по сигурност и икономика /ВУСИ/, Пловдив и Нов български университет /НБУ/. Дългогодишен лектор съм в Института по публична администрация към Министерски съвет.

Кариерният ми път е свързан и със заемането на длъжността Заместник-кмет на Община Благоевград, както и съм представлявал институцията Обществен посредник /Омбудсман/ на Община Благоевград. Ръководя дейността на „Клуб-Благоевград“ към „Фондация за развитие на Емоционалната интелигентност“.

Дълбоко ангажиран съм с реализацията на политики за мотивация на служители в редица организации от публичния и бизнес сектор, като част от успешните практики са били високо оценени и наградени в национални конкурси. Целият ми професионален път до момента е фокусиран към повишаване на потенциала на хората, с лидиране на процеси, създаване на политики и тяхната реализация, с менторство на поколение талантливи млади хора.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Разбира се, с риск да се отклоня от професионалния фокус, за мен най-важният избор е на човека, който е до мен вече почти три десетилетия, който е с мен в трудни и в моменти на успех. Ролята на семейството и на близките се измести в последните години от кариерните „гурута“ и някак стана периферна, приемана за даденост. Аз я определям като първа по значимост. Трудно могат да се степенуват останалите избори, които съм направил в кариерен план, но всеки от тях е бил съобразен със семейството и близките! Без тяхната подкрепа всяка стъпка би била като „ходене по жарава“ и обратно – подкрепата „вкарва вятър в платната“.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Щастлив съм, че кариерата ми до момента ме срещна с великолепни Хора, истински Лидери, провокативни Визионери. Без да посочвам имена, съм се докоснал и се докосвам и общувам  с хора, които са ми показвали нови хоризонти в науката и управлението. Правили са го с лекота, убеденост в каузата на доброто управление и с голяма Човечност, показвайки ми вярата си в мен! Тази енергия и този пример ме следват и ми дават енергия и „професионално гориво“ от най-висок клас през годините. Сега вярвам, че е мой ред да го правя за тези след мен, отваряйки пред тях врати за индивидуално и организационно развитие.

Може би, бих искал да знам и да си давам ясна сметка в началото на кариерата си, че допира и общуването с тези хора ще бъде временен, ще има начало и край, като всяко нещо в живота, и когато съм усещал с всяка пора на тялото си колко са безценни за мен, е било необходимо да „плувам“ още в тези безценни отношения. Опитвам се да създавам около себи си среда, в която да срещам своето обкръжение с именно такива хора-мотиватори, от които да черпим идеи, мотивация, светла енергия и разбира се Вяра.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Вероятно един от най-сложните въпроси по няколко причини. В България все още не може да се наложи парадигмата за работа по „откриване на интересите и талантите“ още на ученическия чин. Плахи са опитите в тази посока и за съжаления университетите трудно надграждат в това направления. Има и изключения, но те по-скоро потвърждават тази форма на „образователна мимикрия“ в търсене на талантите на младите хора. Моят опит показва, че трябва да насърчаваме младите хора да търсят и откриват свои ментори във всеки етап от живота и кариерата си. Според мен, няма по-подходящ източник на познание и на ориентация от хората, на които вярваме. Много често, това са хората, които ни опознават на ученическата, студенската скамейка, на първото работно място по време на стажове и така нататък.

Разбира се, много често „професия“ се приема като разтегливо и безформено понятие, а всъщност от ясното описание идва и адаптацията и припознаването му като свое. Според мен, вече живеем в годините в което професията не е само работа, заплата и кариера, а тя трябва да носи усещане за добавена стойност към обществото, принос в развитието на общности, задаване на стандарти по Човечност, високи нива на Емоционална интелигентност и още и още.

Иска ми се да вярвам, че все повече хора припознават в „професия“ дълбочината и важността на каузите, на ролята за обществото на всеки от нас.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Любимият мой автор Стивън Кинг казва: "Талантът е по-евтин от солта на масата. Това, което различава талантливия човек от успешния, е многото засилен труд". Това няма да се промени никога и то е първо – умението да се фокусираме и концентрираме в това, което правим. Замислете се колко трудно става това и колко по-трудно е за всяко следващо поколение...по много причини...

Разбира се, ще насоча вниманието ви към няколко умения, без да имам претенции за изчерпателност и оригиналност, и надявайки се, допълвайки стандартният подход за отговор:

ü  Емоционалната интелигентност, защото характеровите умения са все по-важни от когнитивните в свят в който общуването се променя;

ü  Използването на „ефекта на наставника“ за усвояване на знания и лична мотивация. Изобщо „сторителинга“ е силно подценявано умение все оше...

ü  Уменията да се фокусираме върху важността на Менталното здраве и благосъстояние (wellbeing);

ü  Умения за развиване навсякъде където сме на подход „EMPLOYEE EXPERIENCE“ (служителското преживяване). Подобно на клиентското преживяване, организациите /лидерите/ се стремят да създадат мотивираща и ангажираща среда, превръщайки ги/ни буквално в „Служители по усмивките“ /дълга и отделна тема е това/, тоест, хората, които общуват с вас, трябва да ви асоциират с положителни емоции!

Особено в свят със засилено влияние на АI и влошена персонална комуникация тези умения ще са абсолютно необходими!

Разбира се, това са идеи, и всеки трябва сам да избере „своите лични съкровища“ в търсене на позитивни решения за себе си и хората около себе си!

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Интересен въпрос. Прави ли ви впечатления в програмите на различните форуми една нова тенденция – че има предвидено време за „нетуъркинг“? Често ми се задава въпроса за важността на контактите. Разбира се, както казва една българска поговорка – всяко нещо става с хора.

Както отбелязват в книгата си „Добрият живот“ Робърт Уолдингер и Марк Шулц „Качествените връзки са най-силен предиктор за щастие и успех в живота, добрите междуличностни отношения са най-важният фактор за дългосрочно щастие и здраве – не богатството, кариерата или гените“.

 Възползвайте се от всяка възможност! Магията на общуването, на обмяната на идеи, на създаването на инфраструктура на контактите, изисква посветеност и отдаденост. Повярвайте ми, фалша и търсенето на изгода в отношенията бързо се усещат, дори и от не толкова опитни професионално хора. Ще добавя нещичко към нея  - думите на Джордж Клуни – „Обграждайте се само с хора, които ще ви водят нагоре. Просто животът вече е пълен с такива, които искат да ви дърпат надолу“.  Толкова!                                                                                                    

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Трудно може да се даде еднозначен или кратък отговор. Всеки допуска грешки по пътя си. Важни са поуките и дали се учим от грешките си.

Може би ми е липсвала твърдост и неумение за „мръсна“ игра в няколко случая в кариерата ми. Вероятно,  ако играех грубо и с повече бруталност, щях да имам „успех“, но на каква цена. Не съжалявам, че съм играл по правилата и че съм излизал от тези ситуации по моя начин – финно, с класа, човешки, с добро сърце, без угризения на съвестта.

Така възпитавам и децата си, и моите студенти, и обкръжението си /доколкото ме чуват, разбира се/...знаейки, че ще имат моменти на трудности с този подход, но той е истински...

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

С  годините човек се убеждава, че тялото и цялото същество на всеки, подсказва и усеща почти всичко около него! Тялото говори, душата и сърцето подсказват верните отговори. За съжаление, вероятно е неизбежно да се попада в среда или отношения, близки до определението „токсични“. Имам примери и за двата изхода: и за намиране на „лекарство“ и изчистване на токсините в отношенията....дълга тема е, но е интересна. Разбира се, моята убеденост е свързната с това, че често човек прави компромис със себе си в очакването средата да се подобри, да се намерят решения, да се върне „старото време“...това не винаги е възможно. Често за това има причини – управленски решения, лош подбор, личностна промяна, в хора, променили своите професионални позиции, смяна в приоритети и цели в организацията, смяна на ръковоството и много други.

Не „мариновайте“ усещанията си /с цялото ми уважение към този процес в кулинарията/!

Човек най-вече трябва да уважава себе си и и близките си, да знае, че е ценен за тях, и съвсем естествено и редно е да се отдалечи или излезе от такава токсична работна среда, когато това е необходимо за да запази емоционалното, психологическото и физическото си здраве+. Често е трудно решение, но е важно – за вас, за близките ви, вероятно и за „токсикологичната джунгла“  - защото показва колко сте силни!

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Както вече споменах, щях да имам повече отделено време за хората, които съм усещал, че ми оказват най-много положително влияние. За съжаление, някои вече не са сред нас. Инвестицията в ценните отношения за нас, е най-доброто, което може да направим за себе си и близките си! Разбира се, бих излязъл по-бързо от токсични и нездрави отношения, защото неизбежно човек ги среща по пътя си!

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Мотивацията е любимата ми тема и област. Какво е „застой“? Кой го определя? Дълбоко убеден съм, че мотивацията „се подклажда“ всекидневно, не се оставя огънят да намалява, а напротив. Повече от 25 години темата „мотивация и мотивационен процес“ са част от професионалното ми научно портфолио и мога да кажа само едно – мотивацията е в нас, тя е „перпетум мобиле“ за всеки, който е взискателен към себе си, който сам е осъзнал „че бутилката е наполовина пълна, а не обратното“, който е грижлив стопанин към взаимоотношенията, връзките и хората около себе си.

ДОБРОТАТА е горивото. Другото идва след това....

Когато създадохме концепцията #„МОТИВАЦИЯ 4.0“ не си давахме сметка за дълбочината и възможността и да помага на хората за намирането на нови идеи в усмислянето на този управленски феномен. Чрез опознаването на идеята създаваме пространство, в което хората могат да бъдат по-мотивирани, по-свързани, по-смислени – през модели, преживявания и общност. „Мотивация 4.0“ не е просто модел, а визионерска система, в която визуалният език, структурата и символиката вече разказват историята за устойчивост, игра, емоции и лидерство.

И да, продължавам да вярвам в думите на Джордж Бърнард Шоу: "Хората, които прогресират в този свят, са онези, които се събуждат и виждат обстоятелствата, които искат, и ако не могат да видят такива, ги създават“.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Моят съвет е всеки да развива свои сетива в тази посока. Да намира свои решения, защота за всеки решението и „инструмента“ са различни. Категорично на първо място е ролята на семейството и близките, на хармонията в отношенията, на намирането и задържането на правилните хора в обкръжението ни.

Разбира се, две са ключовите посоки, според мен. Ефективното управление на времето и грижата за здравето, като ще добавя и две важни мисли в подкрепа – китайската поговорка „Не се страхувайте да забавите темпото. Страхувайте се само, ако стоите неподвижно" и от Джим Рот – „Погрижете се добре за тялото си. Това е единственото място, с което разполагате, за да живеете”.

Това е!

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

В последните години примерите за подобни решения са много. Причините за всяко от тях са различни, но всяка е свързана с дълбока личностна промяна, провокирана от различни причини! Моето обяснение е, че хората все повече залагат на търсенето на решения за намиране на вътрешното им „Аз“ и пренасянето им в ежедневието по различни начини. Не трябва да се забравя, че смяната на кариерата или попрището ни, е трансформация, обвързана с цялостна промяна на средата, контактите, отношенията. „Да хванем гората“ /използвам популярната вече описателна рамка/ е проява на сила и много точен фокус и е органично свързана с отношенията с нашите семейства и близки приятели.

Естествено, усещането за изчерпаност, за професионална безтегловност, могат да бъдат причината за подобни стъпки и решения. Категорично те трябва да се предприемат внимателно, в подходящ контекст, с осигурана приятелска подкрепа и разбира се, с положително вътрешно приемане, а не на пук на някого!

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Ще използвам думите на Наполеон Хил -  Грижете се за вашата визия, вашите мечти, тъй като те са децата на вашата душа, чертеж на вашите бъдещи най-добри постижения”! И ще добавя – и бъдете добри, любознателни, мечтайте и не спирайте да вдигате летвата пред себе си!  

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Кариерата не е стълба, а пътека — и само този, който върви с осъзнатост, намира истинския си връх. По този път е важно с кой си, но най-важно е да следваш вътрешния си огън, защото той  е по-важен и по-топъл от всички външни факли!