Координирам проект в сферата на изкуствения интелект във финансите

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Валери Андреев. Роден съм и израснал в София, но през 2021 г. заминах за Нидерландия, за да следвам Business Information Technology в University of Twente. След като завърших бакалавърската си степен през 2024 г., продължих обучението си с магистратура в същото направление със специализация в Data Science & Business. През последните три години работя като координатор по няколко университетски проекта, включително и по този на най-мащабния европейски консорциум в сферата на изкуствения интелект във финансите (MSCA Digital Finance). Работата ми обхваща широк спектър от дейности – от бюджетиране, организация на събития и административна координация до анализ на данни и изготвяне на препоръки за по-тясно сътрудничество между академичната и бизнес средата в Нидерландия. Едновременно с това съм ангажиран и като асистент в курсове по програмиране и бизнес, където проверявам изпити, провеждам упражнения и активно подпомагам студентите по време на лекции. В допълнение, подготвям и научни публикации, насочени към иновативни подходи и проучвания. Понякога натовареността изисква гъвкавост и продължителни работни дни, особено при кратки срокове и високи очаквания.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

В момента живея в Нидерландия, в град Енсхеде - сравнително малко градче в близост до германската граница. Избрах University of Twente, защото предлага една от най-добрите в Европа мултидисциплинарни програми по бизнес и информационни технологии. Допълнителен стимул беше фокусът на университета върху иновации, предприемачество и сътрудничество с индустрията, което съвпада с личните ми интереси и професионални амбиции.

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Най-сериозното предизвикателство без съмнение беше и продължава да бъде климатът. Липсата на слънце в продължение на цели седмици и постоянните валежи оказваха сериозно въздействие върху настроението и концентрацията ми в началото. Макар че с течение на времето започнах да го възприемам и престанах да отдавам толкова сериозно значение, безспорно метеорологичните условия остават един от факторите, към които така и не успях да се адаптирам.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

В Нидерландия почти не се усеща езикова бариера в ежедневието, тъй като голяма част от населението владее английски на високо ниво. Истинските предизвикателства възникваха в по-неформални ситуации, където след няколко питиета хората естествено преминават към родния си език. Това първоначално създаваше усещане за изолираност, но с времето започнах да се ориентирам в разговорите спрямо контекста, макар и да не владея нидерландски език.

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

Присъствието в мултикултурна академична среда със силно изразено чувство за общност изигра решаваща роля. Присъединих се към университетската тенис асоциация още в самото начало на следването ми. Там се запознах с други тенис почитатели и ,,завързах" нови контакти. Социалният ми характер ме срещна с колеги от сходни специалности с близки до моите интереси, а общността на българските студенти също се оказа ценен източник на подкрепа.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Макар работната среда да е международна, нидерландската култура категорично доминира. Харесва ми директният стил на комуникация, строгостта по отношение на сроковете и ясно изразената индивидуална отговорност, с която се отличават колегите ми. В България често се акцентира върху екпиния труд, докато тук се насърчава индивидуализмът. Това изгражда различна динамика и в начина на работа, и в начина на вземане на решения.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Най-силно ме впечатли практичният подход към работата. В Нидерландия се цени ефективността, и няма ненужни срещи, всичко е целенасочено и с ясен резултат. Строгата йерархия е по-скоро изключение, а решенията често се вземат от хората, които са пряко ангажирани със самата работа. Това създава усещане за автономия, но и изисква висока лична отговорност.

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Да, сблъсъкът с културните различия е неизбежен, особено когато си активен в международна среда. В Нидерландия често се поставя акцент върху функционалността и крайните резултати, докато аз съм свикнал да обръщам нужното внимание и на детайлите. Преди 2 години участвах в лятно училище в Китай заедно с колеги от Нидерландия. През тези седмици се сблъсках със сериозни различия в стила на комуникация и подхода към работата между мен, нидерландците и китайците. С цел да се избегнат недоразумения, се изискваше бърза адаптация и най-вече търпение, а това никога не е било сред силните ми страни. Наложи ми се да се науча кога да реагирам и кога да замълча, един наистина ценен урок както в професионален, така и в личен план.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

Според мен процесът по намиране на работа в Нидерландия е по-структуриран спрямо този в България. Особено щом става въпрос за студенти, които искат да сложат начало на професионалния си път. Разбира се, препоръките и мрежата от контакти са от значение, но млади хора се назначават не само спрямо техните академични резултати, но и спрямо социалните им умения и мотивация.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Не, не ми се е налагало. В предприемачески университет като моя академичната ти ангажираност и участие в живота на общността са достатъчни. Специалността ми, която е комбинация между бизнес и информационни технологии, ми даде възможност да се запозная с преподаватели от доста департаменти и да получа предложения и препоръки за работни позиции. Оттам нататък успехът зависи от самодисциплина, отношение и усърдна работа.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Да, пречките за мен са се изразявали в пропуснати възможности, причинени от езиковата бариера. Фактът, че не владея нидерландски, ограничава участието в проекти, свързани с държавни институции, тъй като документацията не подлежи на превод.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Да бъдат активни, социални и последователни. Участието в университетски клубове, допълнителни инициативи и дискусии създава ценни контакти. Тези мрежи често се оказват решаващи при намиране на възможности за бъдещо развитие.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Абсолютно. Решението да замина за Нидерландия ми позволи да съчетая академично обучение с практическа работа по международни проекти. Освен това имах възможност да посетя лятно училище в Китай, учебна визита в Австралия и Япония, срещнах се с преподаватели, студенти и специалисти от водещи университети и компании. Именно тази палитра от възможности според мен е един от най-големите позитиви на нидерландското образование - практическа насоченост и куп възможности за допълнително развитие.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

В професионален план ми липсва възможността да развивам собствена дейност, свързана с консултиране и уеб разработка. На нидерландския пазар това е невъзможно без да владееш техния език. В личен план - липсата на близките и на усещането за принадлежност към мястото, в което си израснал. Колкото и дълго да живея в чужбина, България остава „у дома“ за мен.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Да, дори вече съм предприел конкретни стъпки в тази посока. След като завърша магистратурата си, планирам да се върна в България. Поддържам ангажименти по проекти в страната и обмислям развитие на собствен бизнес или включване в семейната компания. Приемам го не като компромис, а като възможност за реален принос. Друг личен стимул за мен е, че голяма част от приятелите ми, които избраха да учат в чужбина, вече завършиха и се върнаха обратно в България. Всички те се чувстват добре като млади професионалисти и разполагат с отлични възможности за кариерно развитие.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъве Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са важен инструмент за независимост, но не и крайна цел лично за мен. Стремя се към финансова стабилност, защото тя ми позволява да избирам и да живея спокойно. В началото на магистратурата ми имах възможност да участвам в двумесечна учебна визита в Япония и Австралия, където посетих както водещи университети в Осака и Мелбърн, така и офисите на световни компании като Amazon. Тези визити ми дадоха възможност да видя от първо лице с каква нагласа се разсъждава за труда, възнагражденията и значението на баланса между професионален и личен живот. Това разшири мирогледа ми и ми помогна да осъзная, че парите трябва да се разглеждат не просто като цел, а като средство за постигане на пълноценен живот.