Не трябва да забравяме, че ние сме в пилотската кабина на собственото ни развитие

Представете се с няколко думи..
Човек, който се води от своето любопитство да изследва света. През последните 6 години съм част от Телерик Академия, където отговарям за изграждането и развитието на екипа ни и за кариерното консултиране в програмите ни за ИТ кариерен старт.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?
Следвам това, което обичам да правя, и до момента то ме е отвеждало на страхотни места. В един момент бях част от гигантска корпорация, а след това – в стартъп, в който целият екип се побирахме на 10 бюра. Потопих се в различни индустрии в България и Нидерландия. Разнообразието в местата ми даде ценни гледни точки, а хората в тях – уроци и вдъхновение.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?
Изборът как да избирам – като следвам интересите си, защото за мен това е единственият начин да се чувствам щастлива и пълноценна в професионален план.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?
Че ще ми бъде полезно да се науча изпипвам нещата до последен детайл, а после – да забравя за това.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?
Като си даде позволение да експериментира. За мен един прекрасен инструмент за това бяха стажовете. Още по време на бакалавъра си набелязах няколко сфери, които ме вълнуваха и опитах от всяка от тях. Преди да започна първата си постоянна работа вече имах зад гърба си 5 стажа и 2 временни позиции в различни роли и организационни култури. Така, когато избирах с какво да продължа, имах добра представа какво е по-подходящо за мен към този момент откъм среда и отговорности. Потърсете вашия начин да си осигурите поле за експерименти.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?
Умението да поставяме нещата в контекст, да мислим критично и да взимаме максимално добри решения в условия на неяснота. Също и умението за себерефлексия и емпатия, за да разбираме по-добре себе си и цялостно света, в който живеем.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?
Мисля, че това да изглеждаме заинтересовани – и най-вече да бъдем такива – всъщност е първото условие да изградим качествена мрежа от контакти. Ако не се вълнуваме от човека отсреща, взаимодействието придобива транзакционен характер.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?
Спомням си как по време на един от първите ми стажове мениджърът ми каза: „Искам днес да забъркаш най-голямата каша, на която си способна.“ Мисля, че беше разпознал в мен стремежа на всяка цена да избягвам грешките. Отне ми време да се науча да ги приемам и разбирам. От определен момент в кариерата не можеш да си безгрешен, защото боравиш със ситуации, в които просто няма „правилно“ и „грешно“. Това да можем да вървим напред, без страхът от грешка или провал да ни парира, е умение, което се развива. Колкото по-рано, толкова по-добре.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?
Когато усетим несъответствие на ценностно ниво между нас и средата, в която сме. Това са различия, които трудно могат да бъдат преодолени. И обратно, ако с екипа се водим от споделен етичен и морален компас, то потенциалните конфликти и напрежения са само на повърхността, а тя се успокоява по-лесно.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?
Бих си дала още малко свободно време между следването и работата, което да посветя изцяло на житейския опит. Такива моменти на себеизследване са безценни и наученото от тях често е преносимо после и в професионален план.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?
Като потърсим вътре в себе си. Чудесно е, когато средата ни стимулира, но не трябва да забравяме, че ние сме в пилотската кабина, когато се касае за собственото ни развитие. Използвайте по-спокойните периоди, за да надградите уменията си. Проявете инициатива и се включете към организационен проект с друг екип, за да използвате още от дарбите си. Направете си равносметка за пътя, който сте извървели през последните месеци/години, и отчетете сами на себе си успехите.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?
За мен винаги е било най-лесно да разглеждам двете неща не като двете страни на една везна, а като част от едно общо – моя живот като цяло. Тази перспектива ни кани да видим как едното подхранва другото, а не е в негов противовес. Много помага, когато човек харесва професионалното поле, в което се развива, и може да бъде себе си, когато работи. Тук не говорим за това да фиксираме поглед само върху работата и другото да загуби важност. Работата, семейството, личните интереси - всички те могат да бъдат част от един калейдоскоп и въпреки това да запазят свои очертания.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?
Когато усетим, че трайно сме променили курса на това, което ни интересува и бихме правили с удовлетворение дори без да ни плащат. Ако се уловим да мислим „какво би било, ако...“ и усетим, че едновременно се вълнуваме и ни е страх, може би е дошъл точно този момент.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?
Не гледайте на успеха като на самоцел. За себе си открих още в университета, че когато не гоня успехите, а просто се посветя на това, което ме пали отвътре, всичко друго следва естествено и леко. Това не означава човек да няма мечти и цели, но да се задвижва от вътрешна мотивация и желание, вместо от съпътстващите външни белези.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?
Кариера, която те прави щастлив, като допълва и подхранва човека, който си. Така тя расте заедно с теб, а не за сметка на теб.