Няма значение какви висини си покорил, ако професията ти пречи на връзката с децата ти

Представете се с няколко думи..

Здравейте и благодаря за поканата да се включа във формата. Казвам се Петър Денчев и съм експерт в устойчивото строителство, реставрацията и управлението на имоти с историческа и културна стойност. Работя като ръководител на проекти за възстановяване на сгради паметници на културата от ансамблово и национално значение – Галерия 37 и Музей 37. Също така съм и председател на „Сдружение на пловдивските хотелиери“. Хората казват, че съм човек, който умее да чува, когато слуша и вижда възможности там където каузите са „загубени“. Вярвам в потенциала на човека, неговата доброта, възможност за развитие и градация в личен и професионален аспект.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Пътят ми е изпълнен с възможности за бърз растеж и капитализация, но… пряк път към щастието и устойчивия успех няма. Ако искаш да запазиш авторитета си, трябва да извървиш всяко стъпало, което носи опит, знания и увереност. Като бивш професионален спортист съм изградил характер, който не ми позволява да стоя дълго на земята след спъване – анализирам, поемам удара и се изправям по-силен и по-уверен.

В момента завършвам втори бакалавър – „Оперативно инженерно ръководство на строителството“ с професионална квалификация „строителен инженер“. Притежавам квалификация „строителен техник“ трета степен, първи бакалавър по „Маркетинг“ и магистърска степен по „Бизнес администрация“. Имам над седем години опит в управлението на проекти за реставрация, възстановяване и експлоатация на сгради и инфраструктурни обекти в защитена зона (резерват) с обща РЗП над 4000 кв.м. Това са сгради от различни епохи – възрожденска архитектура от XIX в. и следосвобожденска градска архитектура (неокласицизъм) от XX в., които вписвам хармонично в градската среда и управлявам след вдъхването им на нов живот като хотели. Вдъхновяващо е да виждам как проектите върху които работя, макар и частни такива, оказват изключително позитивно влияние върху градската среда. Няма по – велико нещо от това с делата си да бъдеш част от историята на своята страна.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Решението ми да поема нещата в свои ръце, осъзнавайки отговорността, възможностите и риска, но и давайки ми свободата, която да ме вдъхновява и целеустремява. Винаги се стремя към развитие и прогрес и съм осъзнал, че това няма как да се случи, когато целта е само личен просперитет. Моите разбирания за успех са свързани с развитието на мястото, общността и колектива, в които работя и именно това е причината да съм изключително горд от факта, че успяхме да обединим бизнеса и направим една от най – сплотените браншови огранизации в България, на която имам честта да съм председател, а именно – „Сдружение на пловдивските хотелиери“, която включва 23 места за настаняване в гр. Пловдив и обособява креативната маса и капацитет на хотели в града.
Знаете ли, Пловдив е едно многопластово, вълшебно място, което е носител на българската памет и история. Силно вярвам, че с нужните усилия и правилния фокус - от общото към частното, можем да светим ярко на световната туристическа карта.

 

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Много неща ми бяха казани в началото, много верни и правилни неща. Истината е обаче, че не съм бил готов да разбера и осъзная съветите. Липсвала ми е мъдростта на опита, на пътя, който обогатява със знания. Каквото и да ти казват, трябва да знаеш, че имаш силата да променяш и да сбъдваш, а мащаба зависи от това колко добър си като професионалист и колко човек си като Човек.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Когато разбере и опознае първо себе си. Когато знае какво го прави щастлив, какво го прави тъжен, когато знае в какво намира смисъл и в какво вярва. Когато накрая на деня умората, удовлетворението и усмивката се прегърнат - тогава разбираш дали си на правилния професионален път.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Убеден съм, че през следващото десетилетие ще  бъдат ключови три умения – адаптация, диверсификация, диференциация.
Адаптивността ще бъде решаваща, защото темпото на промяна ще става все по-ускорено и само онези, които умеят бързо да се пренастройват, ще запазят предимство. Диверсификацията ще се превърне в основен инструмент за устойчивост – стратегическото разпределяне на сили, енергия, ресурси и капитал ще отличава лидерите от останалите. А диференциацията ще бъде ключът към истинската стойност – създаването на продукти и решения, които не просто следват пазара, а го променят, защото носят уникалност и визия за бъдещето.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Мрежа от полезни контакти се изгражда най-успешно, когато фокусът не е върху това какво можем да получим, а върху това какво можем да дадем. Хората усещат, когато някой подхожда с интерес към тях като личности, а не като „ресурс“. Това означава да поддържаме автентични разговори, да се интересуваме от техните проекти и предизвикателства и да споделяме знания, опит или връзки, които могат да им бъдат полезни – да дадем, преди да поискаме да вземем.  С времето се създава доверие, а то е основата на всяко дългосрочно професионално партньорство. Не е нужно да сме на всяко събитие или среща – важно е, когато сме там, присъствието ни да е активно, ангажирано и стойностно. Хубаво е да знаем, че мрежата от контакти не се измерва с брой визитки, а с качеството на връзките, които поддържаме и развиваме.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Слепия стремеж да се докажа с цената на всичко. Най – голямата грешка, която съм допускал е да правя нещо, за да се докажа пред някого и да жертвам себе си. Нищо и никой не заслужава такава професионална саможертва. Ако някой не вижда старанието и качествата ми днес, не очаквам да ги оцени утре. Фокусирам се върху собствената ми вяра в смисъла на това, което правя.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Много хубав въпрос. Дори в най – добрите колективи периодично се появяват фактори и предпоставки за токсичност, тогава трябва да се вземат мерки за туширането на първоизточника, преди „пожара“ да е станал невъзможен за „гасене“. Не съм привърженик на абдикацията при първи трудности. Все пак, за да не се превръща в мазохизъм, решението трябва да се вземе когато започнеш да усещаш липса на смисъл, вдъхновение и работата ти се превръща с всеки изминал ден просто в работа. Тогава е време да си тръгнеш.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Не искам да правя промени. Вярвам, че всяка стъпка – и лесната, и трудната – ме е оформила и ме е довела до мястото, на което съм днес.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Като не се фокусираме върху застоя. Адаптираме се бързо и смело правим промени (малки или големи). Всяка промяна дава свеж импулс и надежда за нови резултати.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

С правилния човек до себе си.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато спрем да обичаме това, което правим или сме постигнали всичко в сферата, което е било важно за нас.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Успехът е като щастието и той се крие в малките неща, в малките победи и споделянето им с близките хора.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Щастието в очите на двамата ми сина и Човеците, в които те се превръщат. Само и единствено тогава мога да се похваля с успешна кариера. Ако професионалния ти път лишава теб от възможността да си Бащата или Майката, от които децата ти имат нужда, то няма значение какви висини си покорил. Баланс, смирение и проумяване на истината, че нищо не си струва, когато е на всяка цена.