Предизвикателството да ръководиш софтуерна компания в Индонезия

Здравейте и сърдечни поздрави от Джакарта. Тук, малко под екватора, целогодишно е между 29 и 30 градуса по Целзий, като влажността на въздуха от около 80% прави температурата да се чувства като 38-40 градуса. Разнообразието от храна е невероятно, към 270 търговски центрове само в Джакарта предлагат пазар и всякакви атракции на посетителите, а трафикът дори през нощта е по-зле и от този в Истанбул.

Казвам се Евгени Каракановски и ръководя софтуерна компания за продукти в сферата на мобилните технологии.  Бяхме колеги със собственика на компанията когато GSM мрежите започваха развитието си и се познаваме с него от около 30 години. През 2016 г. той ми се обади с поканата да се присъединя към неговия екип и да му помагам, така че се озовах тук. Непознато място, друга култура, непонятен език, много нови познанства, различна храна, трудно е, но пък и инетересно, и вън от зоната на комфорт. Така че започнах да уча и език, и за страната и културата, докато работя. 

Индонезия е огромна страна, разположена на 18 хиляди острова. Има население от 270 милиона, която я прави четвъртата по големина страна. Освен остров Бали, за който знаят всички, за богатата й история свидетелстват много исторически и културни паметници, като Боробудур, Прамбанан, двореца Убуд, Стария град (Кота Туа) и Националния монумент в Джакарта. 

Има страхотни места с невероятни гледки на много острови, като Кинтамани, Раджа Ампат, езерото Тоба, Флорес, островите Гили, връх Бромо, и много други. За екзотичната голяма флора и фауна има много дестинации, като остров Комодо, парк Сафари, парк Танджунг Путинг, парк Гунунг Леузер, парк Уей Камбас, и т.н. 

Още преди пристигането си, разбрах, че валидните документи за пребиваване в Индонезия са изключително важни. Тогава процедурата беше доста тромава и след набавяне на всички документи, Индонезийското посолство в София поставяше виза, която трябваше да бъде преобразувана във временно разрешение за работа и пребиваване тук. Сега подаването на документи и получаването на разрешение за пребиваване стават електронно и представляват голямо удобство. Разбира се, разрешението за работа преминава през строго дефинирана процедура и одобрение от съответните власти. Още първия ден открихме, че има хора, който говорят английски, но те не са много. Често се получава да попаднеш на някой, който не разбира чужд език. В Индонезия има над 300 езици и диалекти, което затруднява общуването, затова след независимостта на Индонезия е създаден бахаса (език) Индонезия и през 70-те години на 20 век е въведена и азбуката за него на базата на малайския език. Така че всички са учили и говорят този език, и аз също се записах на уроци за първо ниво и се научих да говоря за ежедневните неща. Помня, че първия уикенд в Джакарта попаднах на такси, чийто шофьор не говореше друг език,  и след като пообиколихме малко повече града, се уверих, че ще се наложи да говоря този език. Друго интересно ново беше когато започнах да си търся апартамент под наем, тъй като тук договорите за наем са за минимум 1 година напред и таксата се заплаща наведнъж или на два пъти по уговорен график в договора. Порази ме фактът, че за разлика от китайците, индонезийците не обичат пазарлъка и много често не желаят намаление на поисканата такса дори при положение, че апартамента ще стои ненает за известно време. 

Относно работната среда, тук навсякъде има ясна йерархия със силен акцент върху уважението към властта и старшинството. Вземането на решения обикновено е отгоре надолу и от служителите се очаква да показват уважение към своите началници. Тукашната култура е колективизъм, със силно чувство за общност и взаимна подкрепа между колегите. Не винаги обаче това съдейства за резултати, тъй като проблемите може да не бъдат докладвани, а просто скрити. В общуването си, индонезийците се стремят да бъдат винаги непряки, учтиви и фокусирани върху поддържането на хармония. Откритата конфронтация и директната критика почти винаги се избягват, за да се запазят репутацията и взаимоотношенията. Някои ценят точността, но като цяло тя е разтегливо понятие и често бива пренебрегната. Много често това се налага заради огромния трафик, който прави непредсказуемо времето за пътуване до среща. В първите ми дни тук, ми бе винаги интересно да чуя, че срещите за деня трябва да се правят винаги в една част на града, в което се уверих сам. Друго откритие бе, че много индонезийци не разбират от управление на проекти и на време, и на изпълнение на задача в даден срок. Това ми отне доста време за да внедря управлението на проекти във фирмата. Поддържането на професионализъм е важно, като се очаква служителите да бъдат уважителни, услужливи и да избягват клюки или негативно поведение. Тъй като Индонезия е разнообразна страна с преобладаващо мюсюлманско население, религиозните практики и обреди могат да повлияят на работните графици и взаимодействията между служителите. Така че за да отлича най-важните аспекти на работната култура тук, бих посочил колективизъм и групова хармония,  уважение към и спазване на йерархията и лични взаимоотношения и приятелства. 

Препоръчвам на тези, които имат намерение да дойдат в Индонезия за по-дълго време или за да работят, да помислят за обучение и семинари за работната култура и особености. Това ще им помогне много в общуването и в изпълнението на възложените задачи и постигане на целите, които са заложени пред тях. Например такава особеност е винаги отговор „да, сър“ към началник или по-висшестоящ при разговор и възлагане на задача. Тоотговор може да създаде доста проблеми, тъй като при нас е прието след положителен отговор да последва изпълнение на задачата и доклад за изпълнението или пък доклад за срещнати трудности. Но тук, по-скоро ще трябва да потърсите колегата, на който сте дали задачата, да го попитате дали я е свършил или за статуса й. В много случаи, той няма да е свършил нищо ако не е разбрал задачата или не може да се справи с нея. Аз си водя дневник със задачи за мойте колеги и говоря с тях често за да разбера дали са започнали задачите и докъде са в тяхното изпълнение.

Кое ми липсва от България, това са най-вече работните контакти и приятели, с които заедно постигнахме много неща. След 30 години стаж, имам доста хора, за които вярвам, че отново ще работим заедно и ще постигаме цели, които са много напредничави за времето си. Пожелавам си отново да почувствам тръпката да работя поне с някои от тях така, както сме го правили преди години. Никога не съм мислил, че ще остана завинаги тук и зная, че ще дойде денят да се върна обратно.  Преди две години бях започнал да правя план за това мое връщане, но за съжаление се случиха неща, които засега ме карат да остана в Индонезия. Все пак мисълта за връщане е жива и ще се случи един прекрасен ден. Засега пожелавам на всички да посетят Индонезия за да се запознаят с тукашните култури и да изкарат няколко чудесни дни в някои от многобройните чудесни кътчета тук. До скоро.