Превърне ли се понеделникът в най-тежкия ден от седмицата, мислете за промяна

Представете се с няколко думи..

Казвам се Николай Василев и от 2001-ва съм застрахователен агент.

През първите години от кариерата си работих само в сферата на животозастраховането, като Пътят ми премина от агент, през мениджър на екипи, до мениджър на агенции. 

2008-ма насочих вниманието си към здравното застраховане. Първоначално бях обикновен „чирак“ при един от големите брокер и помагах в обслужването на техните клиенти. Една година по-късно, по препоръка на мой бивш СЕО с мен се свързаха от една от големите застрахователни компании с предложение да поема един от техните животозастрахователни офиси, за да го укрепя и развия в правилната посока. Свърших ангажиментите, които бях поел - от офис със затихващи функции успях да го изградя до офис с най-висока средна премия и най-висока средна продуктивност на база брой агенти. През 2012-та се върнах към кариерата на застрахователен агент, като през това време продължих да развивам здравното като основна бизнес линия. Към момента над 90% от портфолиото ми е именно в тази бизнес ниша, а клиенти са и са ми били едни от световните и европейски гиганти в IT сектора и роботиката. 13 поредни години съм притежател на титлата за най-добър агент в здравното застраховане, а четири пъти (от 2021 до 2024) съм VIP агент за България (премиен приход на 1 000 000 лева), а от 2018 и за регион СЕЕ.

От 2021 съм доброволец в The Human Safety Net – глобална доброволческа инициатива, като в България усилията ни са насочени да подпомагаме дейността на Фондация „За нашите деца“.

През октомври поставих началото на „Българската мечта с Николай Василев“. Напълно независимо събитие, без никакво корпоративно присъствие дори и като реклама и изцяло за моя сметка. 😊Идеята ми е да покажем и докажем на младите хора, че в България също има Път и възможности за развитие. На 11.10.2025 предстои четвъртото издание.

 

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Мога да опиша кариерата си с една дума:

Кардиограма.
Но както казват във финансовите пазари, трендът е възходящ.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Беше 2000-та година, когато взех категоричното решение, че вече няма да работя на заплата и трудов договор. Бях в пълно съзнание и съвсем наясно какво ме чака, защото бях наясно какво означава сам да си изкарваш парите, да градиш пазар, реално клиентите да определят колко и какво знаеш, т.е. те определят колко струваш.. Когато казваш „Струвам и заслужавам повече“ трябва да си готов да го докажеш на практика.

Не знаех, че ще стана застрахователен агент. Съвсем случайно ме свързаха с директор продажби на най-голямата в света животозастрахователна компания, проведохме две срещи и… Така вече 25 години.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Дадоха ми всичко, което ме трябваше на онзи етап – обучение и адекватна подкрепа. Всичко друго си е било моя грижа. Застрахователния агент по смисъла на закона е свободна професия, де факто лична отговорност е собственото ми развитие. А всяка помощ, която ми е била оказана съм я оценявал високо.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Нямам точен отговор или рецепта на този въпрос. Всичко зависи от личните качества и желания на конкретния човек.

При мен са идвали хора със сериозни автобиографии и опит, с цел да станат мениджъри и дори да изграждат застрахователни агенции. Единици от тях оцеляха. По мое мнение, преди човек да вземе решение, трябва да се запознае с конкретната сфера, да опита вкуса на позицията от първа ръка преди да вземе решение. Както отбелязах, никога не съм си помислял, че ще стана застрахователен агент! Знаех, че искам да получавам онова, което съм заслужил. Знаех, че не искам да работя на бюро… Това също е вариант за избор – да се отхвърлят неща, които не искаме да правим.

Друг вариант е да се ползва опит на доказан кариерен консултант. При общуването с подобни професионалисти, човек може да избистри идеи и мисъл и по-лесно да стигне до неговата ниша. (имаше такава практика преди 1989-та, макар и много спорна)

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Технологиите вече са нормална част от живота ни. Моята майка дори се научи да работи на компютър на 60 години.

Мисля, че едни от най-важните и ценени качества ще бъдат т.нар. меки умения.

Виждам как качества като дисциплина, спазване на ред и правила, отговорност, гъвкавост, критично мислене, абстрактно мислене, креативност, лоялност се намират все по-трудно. А работодателите, с които общувам ежедневно търсят предимно това – хора, на които могат да разчитат и да се доверят. Качества, които изкуствения интелект няма как да притежава. 😊

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Всичко в този живот е вид сделка. Дори и интимните ни отношения. Ако сключваме сделки „на всяка цена“, предварително сме обрекли на провал дългосрочните отношения. Човек трябва да освободи съзнанието си и да общува свободно и спокойно, без излишното напрежение, че трябва да има някаква изгода.

Това много ясно се забелязва в социалните мрежи. Когато някой започне да ме ласкае повече от колкото трябва, винаги да бъде съгласен с мен, да харесва всяка глупост, която публикувам, това е първоначално жълт картон за мен. При 100% от случаите, когато откажа да се възползвам от предложение за стока или услуга, въпросните персони рязко губят интерес към мен, публикациите ми и мненията, които изказвам. 😊

Бедете открити, със свободна мисъл, искрени, както е модерно автентични, създавайте контакти без задни мисли и ще се учудите колко голям е Светът.

И може би две много важни неща – изказвайте компетентно мнение само когато то е компетентно! И не ползвайте изкуствени подобрители, за да създавате нова контакти. Бъдете първо хора!

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Много грешки съм допускал и все още допускам. Няма перфектни хора!

Важното е да си научим Уроците и да не се спъваме в един и същи камък две пъти.
Често съм се предоверявал, правил съм елементарни, но фатални грешки в комуникацията, лесно се паля и взимам решения под въздействието на емоции… С някои пороци се боря, други не искам да поправям.  

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Много се злоупотребява с „токсичността“.
Да започнем с това, че първо имаме задължения и след това права. Хубаво е първо да се изясни определението за токсичност и чак след това да разсъждавам върху това.

Когато някой навлиза грубо в личното ми пространство – това е токсичност.

Когато някой уронва личността ми – това е токсичност.

Когато някой създава интриги – това е токсичност

Когато мениджърът ми иска да си изпълнявам качествено и в срок ангажиментите – това не е токсичност.

Когато ме мъмрят, защото съм недисциплиниран, развалям екип и/или не си спазвам ангажиментите – това не е токсичност.

И т.н, и т.н.

На тази тема най-добре е да говорят психолозите.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Всяка стъпка, грешна или не, която съм направил в животът и в този бизнес ме е научила на нещо. С други думи, аз съм резултат на всички тези стъпки. Доволен съм от това, което съм постигнал и едва ли бих направил нещо по различен начин.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Не можеш да бъдеш мотивиран постоянно. Това е все едно да си постоянно усмихнат. Мен лично такива хора много ме притесняват.

Често сравнявам мотивацията с първоначалната искра, когато палим двигателя. От там нататък задвижването и придвижването напред се поема от цялата машина.

Съвсем нормално е човек да има нужда от…застой. Дори аз в този момент съм в такъв период. Можем да го сравним с движение по инерция. Време, в което да си поемеш въздух, да се огледаш, да разтовариш главата… Друга моя любима максима:

Отдалечи се, за да видиш!

(май китайците са го казали преди мен)

…и когато си починеш, ще видиш и ще добиеш нови сили.
 

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Няма такова нещо като баланс!

За мен това е везна, която е в постоянно движение. Зависи от коя страна ще натежат приоритетите. Зависи кой къде се намира по Пътят.

Преди почти шест години, съпругата ми беше жертва на тежък инцидент. Последваха месеци на възстановяване. В моментът, в който ми съобщиха, че е пострадала, всичко в живота ми рязко се промени.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Може би, когато загубим тръпката?

Когато загубиш интерес, желание, когато понеделник стане най-тежкия ден от седмицата, когато не виждаш смисъл и удоволствие.. Тогава ставаш тежест и за себе си, и за екипа.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Цел – старт –  търпение - не спирай.

Когато съм работил с агенти, заедно сме поставяли целите им. Т.е. това са техните собствени цели и заедно сме ги гонили. Много са се отказвали именно заради липса на постоянство и търпение.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Да си там, където си искал да стигнеш!