Работя с индивидуално отношение и ценя искреността, отдадеността и взаимното доверие

Представете се – с какво се занимавате, кои сфери на дейност представляват интерес за Вас?

Отговарям на въпросите Ви в месеца, когато преди 7 години проведох първото си обучение по публично говорене. Имаме рожден ден. Минаха първите седем.

Иначе говоря пред публика от миналия век. Общо 26 години. 19 от тях  като телевизионен журналист. През последните 7 години на този век намерих професионалното си щастие в преподаването – създадох „Говори, за да те видят!“ и правя обучения за публично говорене.

Зад гърба си имам близо 15 000 интервюта, репортажи и филми в качеството си на водещ, репортер и продуцент на новини и новинарски предавания.

В продължение на 13 години казвах „Добро утро“ като автор и водещ на сутрешния блок на двете най-големи частни телевизии у нас.

Винаги съм вярвала, че ако загубиш страстта си към това, което работиш, трябва да спреш да го работиш.

Знам, че числата нямат душа, но ето още малко числа – напрупах опит в преподаването с близо 500 индивидуални и групови обучения. През основната ни обучителна програма преминаха близо 3000 души. Част от тях вече са преминали и надграждащата форма на някои от обученията, която носи името UP/НАГОРЕ.

Вярвам, че човек учи най-пълноценно през преживявания. Затова обученията ми се провеждат в камерен състав, с индивидуално отношение към всеки. Имам привилегията да уча всеки ден от хората, с които работя. Хора, който вярват, че да говориш въздействащо, ясно и точно, особено днес, е от огромно значение.

Кога разбрахте, че искате да бъдете предприемач, а не просто служител?

Да работиш по правилата на почтеността, да не се налага да правиш компромиси с качеството на това, което създаваш, да бъдеш свободен да избираш с кого и как да работиш, е основата за мен. Пътят към предприемачеството и старта на самостоятелна дейност при мен дойде по този начин. Свободата на действие и почтеността в работата за мен са водещи.

Кои бяха най-определящите моменти в професионалния Ви път досега?

Разбрах, че ученето през преживяване и емоционален контакт с участниците в обученията е най-пълноценния начин на преподаване. Всъщност не мога и да го правя по друг начин. Потапям се активно в темите и проблемите в комуникацията, които има да решава екипът или човекът в залата пред мен. Грабвам участниците и ги държа активно в темите на публичните им изяви. Това е изтощаващо, но и много удовлетворяващо. Ние, хората помним през емоциите си и ми дава много смисъл, когато чуя или получа мейл след време с думите: „Бях зареден и ентусиазиран дни след деня на обучението“ или „Тетрадката, на която писах по време на обучението ми е като настолна книга“. Да, това е смисълът от всичко, което правя - да имаш, макар и малък принос в професионалното развитие и промяна за добро на хората, които влизат в залата, е много удовлетворяващо.    

Като важни моменти бих определила и моментите, в които съм грешала. Имах възможността да съм вихъра на значими събития, ежедневно. Грешах и се учех от грешките си. Това са най-ценните уроци.

В залите за обучения сме създали една лабораторна среда. Поставяме участниците в обученията в реални и близки до техните ситуации за публична изява. Записваме различните изяви - презентации, интервюта, подкаст и след това ги анализираме. И винаги им казвам: „Грешете, сега е моментът да видите грешките си отстрани. Така повече няма да ги допускате.“

Имало ли е повратен момент, който преобърна визията Ви за успеха?

Успехът е да работиш и да създаваш нещо, което обичаш, без да нарушиш честните отношения с хората, с които работиш и с хората, за които създаваш продукта. Дали това ще е телевизионен продукт или обучение, или консултация за публична изява, няма значение.

За мен успехът е да си запазя удоволствието и удовлетвореността от това, с което се занимавам. Да имам свободата да го развивам, надграждам и подобрявам, както искам. В този ред на мисли, раздялата ми с телевизията е този, както го наричате повратен момент.   

Как се променяше с времето ролята Ви в бизнеса – от създател до лидер? Откъде идват идеите Ви – интуиция, пазар, нужда?

Ще отговоря с два примера. Разработих отделно и самостоятелно еднодневно и няколко дневно обучение за кризисна комуникация, заради нуждите на бизнеса. Преди години модулът за поведение по време на криза беше част от стандартното медийно обучение, което провеждам. Как разбрах за тези нужди? Когато все повече компании търсеха специфични умения за това как да говорят пред медии (и не само пред медии) по време на публична криза. Все по-често ме търсеха и за консултации за кризисна комуникация. Затова разработих подробно и нарочно обучение „Поведение по време на публична криза“. Живеем в такива времена. Публичната комуникация често е игра на нерви. Като журналист съм отразявала стотици публични кризи с различни главни герои и знам колко е важно да можеш кратко, ясно, адекватно и своевременно да се реагира. Има ситуации, в които е важна всяка една дума или невербален жест.

След не малко запитвания от различни компании и хора се роди и обучението „Как да направим успешен видео подкаст?“. Не беше трудно да го изградя, защото в телевизията правех това и сега имам още една възможност да предам нататък този опит. Как да се води разговорът, така че да се извличат интересни и завладяващи истории от събеседника?
Как да се задават такива въпроси, които да предразположат събеседника?
Кои са техниките за формулиране на въпроси, така че да получавате откровени и съдържателни отговори. Как да се подготвиш - от проучването на гостите до изграждането на сценарий. И разбира се - езика на тялото, гласа и техниките, които ни помагат да изглеждаме и звучим уверено пред камерата и т.н. и т.н.

Как разбирате кога една идея има стойност и потенциал, а не просто звучи добре?

Веднага започвам да си я представям (и то в детайли) на практика. Оглеждам я отвсякъде. Ако става дума за ново обучение или за нова симулационна игра за някое от обученията ни, веднага мисля как да я приложа на практика. И премислям какво умение би дала на участниците в обученията. Човек на практиката съм. Почти всичко, което знам и мога е натрупано и научено на терена на практиката.

Как подхождате към творческия процес – имаш ли ритуали, методи, или разчитате „на момента“?

Подготовката ми за всяко едно обучение изисква творческо мислене. Подготвям симулационните игри и задачи според нуждите на екипа и компанията, с която работя. Този процес, колкото и да е рутина, защото добре знам стъпките, толкова е и творчески процес. Нужно е да избродираш тренингите по мярката и нуждите на хората, които са ми се доверили. Понякога ми идва музата на невероятни места и моменти. Хващам я и не я пускам. Навсякъде съм с лаптопа си. Преди три години написах сценариите за ново видео обучение, докато пътувахме с влакове по време на обиколка из Италия. Понякога въвличам и съпруга ми, и сина ми в това. Синът ми е тийнейджър и му е много интересно. Така научава нови неща и получава знания, които са му полезни. Започват интересни разговори…   

Какво Ви вдъхновява извън бизнеса – изкуство, хора, пътувания?

Обичам да съм с любимите си мъже – сина ми Калоян, съпруга ми Васил, кучето и котката. Последните двама също са мъже. :) В къщи много говорим, обсъждаме всичко, което се случва по света и около нас. Като на повечето хора ни е приятно да пътуваме тримата. Обичаме обиколки на нови места, пътуваме с кола. 

Музиката. Музиката е важна част от живота ми. Обичам да шофирам, почивам си зад волана и слушайки музика.

През годината чета повече професионална или документална литература. През лятото, когато съм огладняла за художествена литература - наваксвам. Ето например, прочитам с интерес всички книги на шведския писател Фредрик Бакман. Казвам го, защото това лято, на плажа, една от книгите, които прочетох, беше новия му роман „Моите приятели“. 

Кои са Вашите неизменни принципи в работата и живота?

Казала съм „не“ на предложения за провеждане на обучения. Вярвам, че да откажеш е понякога по-силно, отколкото да го направиш на всяка цена.

И в работата ми като журналист, и в работата ми като предприемач и преподавател и в чисто човешките си отношения, държа на свободата кога да кажа „да“ и кога „не“. От една страна не е лесно, но от друга страна се живее по-лесно, когато не правиш компромиси.

Както се казва: „Не се страхувай да изгубиш сделка заради принципите си -  страхувай се да изгубиш принципите си заради сделка.“

Всеки един от участниците получава в началото на всяко едно обучение „Моите 13 правила“  за добра публична изява. На всяко едно картонче с правилата написвам поименно за всеки: „Благодаря за доверието“. Вярвам, че доверието се заслужава и се храни не само от професионализма, но и от искреността и отдаването за постигане на целите на всяка една компания, на всеки един човек, на подхода ми за всяко едно обучение. 

Какво означава за Вас думата „успех“ днес – и различна ли е от преди 5 години?

Успехът и сега, и преди пет години бих определила като онзи етап от живота, в който можеш да усетиш удовлетвореност и хармония в работата си и в живота си с близките хора. Етап,  в който да можеш да се насладиш и да имаш моменти, в които да се зарадваш на това, което си създал (във всички смисли на думата, не само като бизнес). Етап,  в който можеш честно пред себе си да кажеш: „Благодаря!“. Умението да цениш, оценяваш и благодариш осъзнато. Това за мен е успехът.  

Не знам кой го е казал, но узрях да разбера, че за един човек успехът е слава, за друг може да е спокойствието да заспиш вечер с книга в ръка. И двата успеха са равностойни.

Днес мога да кажа, че е успех това да можеш да гледаш хората в очите, въпреки изпитанията и превратностите.

Ако ми бяхте задали този въпрос преди 25 години, вероятно нямаше да отговоря по този начин. Всичко е въпрос на житейски и професионален опит, на натрупвания. 

Какво място заема етиката в предприемачеството според Вас?

Не искам и не мога да науча някого как да лъже, да мами и манипулира чрез думите и публичните си изяви.

В крайна сметка знам, че човекът се измерва и преценява не по това колко знае, а по това как използва знанието си.

Преди няколко месеца, по време на едно от обученията ми с мениджъри от голяма европейска компания ме попитаха нещо. Обучението беше посветено на кризисната комуникация:

„На фона на вълната от лъжи и липсата на желание на някои от хората да търсят аргументи, за това което чуват, какъв е шансът ни да бъдем чути от публиката с истината и фактите, които споделяме?

Последните две-три години чести получавам подобни въпроси от хора, с които работя и хора, които виждат колко отровена е  информационна среда по света и у нас.

Да, световни и местни управници и техните „говорители“ си противоречат ежедневно, измислят си и често нямат срам в думите си. Окриляват се един от друг. Наричат свободата робство, истината лъжа…

И сякаш честните думи нямат шанс, особено в контраст и на фона на онова другото.

Но вярвам, че автентичното и искрено изрязяване и говорене е все по-нужно.

Особено на фона на силния обстрел с невежество и безчовечност от всички посоки.

Като говорим за етика, преди няколко дни разбрах, че министър-председателят ще има съветник по почтеността. Ако приемем, че почтеността е практиката на етиката, то почтеността не може да бъде привнесена отвън при възрастен човек. Така мисля.

Почтеността не е като нов софтуер, който се „инсталира“ и след това  е необходим човек за поддръжката.

Разбира се, че всеки човек има изкушения по пътя си и му е нужен компас в такива моменти, но почтеността е вътрешен компас. Тя не се назначава и не се описва в длъжностна характеристика.

Така е и в компаниите. Колкото и етични кодекси да са подписани и колкото и подробно да са разписани ценностите на компанията, ако няма качествено разбиране за морал, етика и почтеност, няма как човек да е почтен и морален по задължение. Обикновено това не трае дълго.  Почтеността е тиха, ако трябва да я обясняваш, може да означава, че я няма. Хората са единствено важните. Техните качества и начин на действие.     

Вярвате ли в баланса между личен и професионален живот или приемате, че това е илюзия?

Някой ще каже, че няма рецепта за този баланс, но ще използвам метафората на рецептата, защото обичам да готвя. Както и в готвенето - човек се учи от грешките си. Балансът между личен и професионален живот е като рецепта -  прекалиш ли с една съставка, вкусът се губи и често ястието изобщо не става за ядене.

На мен ми е трудно, даже невъзможно да оставя работата си в залите, където провеждаме обученията и консултациите. Това няма да се промени, ако наистина гориш в това, което правиш и вярваш, че трябва да бъде направено по определн начин. Така функционирах и когато бях част от голяма организация, така съм и днес, когато, както се казва, сама управлявам процесите.

Но както се казва, щастието е да обичаш това, което правиш, и да имаш време за онези, които обичаш. В този ред на мисли, имам щастливи моменти. :)

Кой е най-ценният урок, който сте научил „по трудния начин“?

Че понякога най-правилното и най-добре за всички е да можеш да замълчиш.

Да знаеш кога да замълчиш е като да играеш шах , понякога най-силният ход е да не мърдаш фигурата.

Как мотивирате себе си в моменти на съмнение или провал?

Да не спирам да действам, да се уча, да се променям. Това си казвам в такива моменти. Един ден може да е пропилян, ако не си научил нещо ново.

Вярвам в ученето цял живот.

Каква следа искате да оставите след себе си – като предприемач, но и като човек?

Признавам си, че не съм мислила по този въпрос. Никога не съм имала чувство за някаква мисия. Обичам това, което правя и знам, че светът ще се нуждае все повече от професионалисти, които умеят да увличат хората, да говорят така че да бъдат разбрани, да създават емоционална връзка с колегите си, с партньорите и клиентите си. Тези, които умеят да убеждават и изразяват идеите си въздействащо, ще бъдат високо ценени. Доста от дейностите ще могат и вече се извършват или се подпомагат от Изкуствен интелект. Това, което ще бъде водещо за нас, хората, е умението да слушаме и чуваме. Умението да учим всеки ден. Умението да общуваме пълноценно и умението да говорим експресивно, убедително и въздействащо. Умението да се променяме.