Скоростта на работа в Германия е доста по-ниска, а смяната на работодателите е доста по-рядка

Представете се с няколко изречения. В какво се изразява работата Ви като ежедневни ангажименти?

Казвам се Мартин Иванов и съм Cluster Lead – Automotive Test & Validation за Германия в Luxoft. Отговарям за подготовкат на оферти за нови проекти, подготвяне на стратегии за подсигуряване на персонал за новите проекти, и успешното изпълнение на тест проектите в Германия, като работя заедно с всички немски автомобилни производители. По образование съм Индустриален Инж., завършил ТУ-София.

В коя държава и град живеете в момента и как се озовахте именно там?

През последните 9 години живея в Нюрнбег, Германия. Като цяло стана доста случайно, прекарвах доста време по командировки във Франкфурт на Майн и търсех опции там, но автомобилната индустрия не е много силна в този град. Случайно получих предложение за работа през Линкдин за Нюрнберг и скочих без да знам нищо (единственият ми допир до този момент с Нюрнберг беше аварийно кацане и 2 часа седене в самолета на пистата). Основното което ме нави да взема това решение е, че това което видях в Гугъл Мапс много ми напомни на Памплона в Испания където прекарах 6 месеца по Еразъм и ми хареса много, както и че има българска общност (една от най-големите в западна Европа).

Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте в началото на престоя си?

Стартиране отначало, никакви контакти, език, разбирането на това как функционира системата, стандартните неща при преместване в друга държава и не на последно място справянето с всички хора, които се възползват от незнанието на новодошлите с цел да спечелят някое друго евро екстра.

Как преодоляхте езиковата бариера (ако е имало такава)?

Лично аз предпочитам да уча езиците по детският начин – хвърляш се смело и се мъчиш да предадеш идеите си даже и с лимитиран речник. По-този начин мисля, че най-лесно се учи език на ниво да не се налага да се замисляш за правила и дали това което си казал/написал е граматически коректно, иначе казано изграждаш слух за езика. Допълнително гледане на филми (с английски субтитри), слушане на немска музика (основно рап, почне ли човек да разбира немският рап значи е на правилният път).

Какви ресурси или мрежи (местни общности, колеги, организации) Ви помогнаха да се адаптирате?

За мой късмет в Нюрнберг има доста силно бългрско общество. Това помогна да изградя доста силни контакти, които са ми помагали през годините. Допълнително колеги от работа (чужденци), които вече бяха минали през всичко са ми помагали много.

Какви са основните разлики между работната култура в настоящата Ви държава и тази в България?

Германците са свикнали да имат пари и не работят превантивно. Ако се появи проблем просто хвърлят едни пари, за да го премахнат. Това разбира се им изигра лоша шега в последните години. Скороста на работа е доста по-ниска, смяната на работодателите е доста по-рядка. Разлики в социалната им политика – повече дни платен отпуск, няма намаляване на заплатата при болнични и за това хората излизат по-често. Много трудно се взимат решения, старите немски концерни са изключително бюрократични. Подхода ако не ми е в длъжностната характеристика – не го правя, понякога е малко дразнещ.

Какви ценности и практики на работното място най-много Ви впечатлиха?

Когато стане на въпрос за здравете и сигурноста на работниците не се правят изключения. Ако някое изискване не е покрито се приема като факт, че не може да се работи и това е по вина на работодателя, докато се отстрани проблема. Коректно компенсиране на труда (редовен и извънреден).

Имало ли е ситуации, в които културните различия са ви затруднявали?

Въпреки, че немците имат славата на диреректни хора, не са толкова директни колкото българите, което води до сложни ситуации в началото. Друго различие е скоростта на работа, доста често немците не гледат одобрително като видят някой да работи по-бързо от тях (което не е много трудно). Немците изпитват и трудности в разбирането на хора които са учили и работили на пълен работен паралелно (за тях това е невъзможно), както и да вземат на сериозно някой на мениджърска позиция който е под 40.

Как намирането на работа се различава в настоящата Ви държава спрямо вашата родина?

В Германия процеса по намиране на работа е доста по сложен. Много от стъпки от процесите са доста стари и изостанали в сравнение с България. Немците изискват да се изпраща огромно количество документация от самото начало, много рядко има опции като Easy apply във Линкдин, повече фирми не пускат обяви в големите сайтове, а само в техите, което изисква допълнителен акаунт за кандидастване и въпреки, че са СВ е прикачено изискват всичко да бъде попълнено в тяхната систаме спрямо техните разбирания (всяка фирма има различни). И послендо немците винаги са с приоритет даже и да не са на нивото на чужденците кандидати.

Трябваше ли да преминете през някакви допълнителни квалификационни курсове?

Трябваше да изкарам курс за немски Б2 заради сертификата. Останалите сертификати които са важни за професията ми вече ги имах от България, даже бих казал, че бях преквалифициран благодарение на високото ниво с което работихме в България спрямо немските фирми.

Срещали ли сте предразсъдъци или пречки заради чуждия си произход?

Разбира се. В началото доста хора ме бъркат, че съм немец, докато не почна да говоря и много пъти съм виждал разочарованието им. Имало е пъти в които са повишавали немец вместо мен само заради национлността. Като цяло немците не са от най-премливите хора, но спрямо източно европейците не са толкова дискриминиращи, колкото спрямо други националности.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да направят подобна стъпка?

Германия не е за всеки, да се направи дълбоко проучване за климат, икономика, култура, храна и т.н., и също така да поговорят с поне 5-10 човека от различни индустрии, които вече живеят там.

Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали същия път?

Да, колкото и трудности да е имало по пътя, Германия ми е дала много и не съжалявам.

Какво най-много ви липсва от родината в професионален и личен план?

В професионален план ми липсва превантивният начин на работа и гъвкавостта при разрешаване на проблеми. В личен аспект разбира се близките ми хора, но и някой по-дребни неща като обслужването, работещите магазини в Неделя, опции за странични занимания.

Обмисляли ли сте връщане обратно и при какви условия бихте го направили?

Особено в момента с нестабилността на немската икономика и автомобилната индустрия винаги си остава опция да се завърна. При всички положения Германия не ми е финалната дестинация. Относно условията, финансовите винаги са фактор, живота в София в момента е бих казал по-скъп от този в Нюрнберг, виждам вече доста опции в автомобилният сектор, където мога да приложа наученото през последните 9 години в Германия.

Какво мислите за парите? Какво е тяхното влияние върху живота Ви? Какъв е Вашият съвет към хората, които често си задават въпроси, свързани с парите и колко достатъчни са те?

Парите са средство, не цел. С тях човек може да си позволи две от най-ценните неща в живота – спокойствие и свободно време.