Успехът е да имате при кого да се върнете вечер у дома и да разкажете

Забавлявайте се. Правете нещата по учебник, но си позволявайте и да импровизирате. Защото учебниците понякога лъжат. Успехът е просто момент. Преди него и след него ви чака работа!

Представете се с няколко думи…

Ивайло Тончев, на 53, от 16 години маркетинг директор на аптеки Фрамар. Живея в Стара Загора, както и по-голямата част от екипа. Семеен, с дъщеря тинейджърка. Работохолик, с което не се гордея ;)

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Много ми е трудно да кажа, че аз имам някаква кариера. Понятието предполага някакво развитие, а при мен – така се случи, че започнах с това, че сформирах екип. След това – не съм променял нищо, позицията ми е била все една и съща, просто отговорностите са ставали все по-големи. Вероятно човек расте през отговорностите, които поема, а не през назначенията, на които е бил. Сигурно е така!

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя ви?

Аз работя с медии и за медии сигурно от началото на 90-те години на миналия век. Началото беше едно музикално списание, което така и така не видя бял свят, но ми даде много добра школовка. Няма нищо по-добро от това, което научаваш по трудния начин, сам самичък. Загубите са особено ценни и те учат на отговорност. Победите – някак си ги приемаме като даденост, късметът на новака.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не ви каза?

Сигурно това, че успехът е екипен спорт, но много зависи кой ти е в екипа. Не се страхувайте от лошите попълнения, част от магията е да успеете да ги превъзпитате или превъзмогнете. Ако ги приемете за даденост, имате обективен проблем.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Аз не мисля, че има неподходящи професии. Просто етапи, през които минаваме. След шеметна кариера с Velvet Underground през 60-те, 1970 година Лу Рийд става за една година служител в офиса на неговия баща. Той е рок звездата, цял Ню Йорк го обсъжда и търси, а той си работи на пишеща машина и никой не знае това. След една година се връща на сцената. Нуждаел се е от промяна.

Всеки има такива периоди. Наскоро видях мой познат, бивш изпълнителен директор на голяма местна компания, който продава пици. Човекът беше доволен и усмихнат. Нима това е лошо?

Кои умения според вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Честно ли? Предстоят ни трудни години, а най-важното нещо е да бъдем нормални. Има прости неща, в които трябва да вярваме – семейство, близки, България, колеги, смисъл. Да се развиваме. Всичко останало трябва да се случи.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Малко странен въпрос. Полезни за кого? Могат ли да бъдат полезни само за мен, но аз да не бъда полезен за тях? Имаше една детска приказка за юнака, който помогнал на няколко животни, а след това и те му помогнали. В началото е ръката, която подаваме и ни я приемат. След това – каквото се случи. Имам контакти, с които никога не сме работили, нямаме общи проекти, но дяволски добре се „говори за времето" заедно с тях и в това сме си полезни. Общи приказки на синхронно мислещи хора.

Ако нещо се случи, някога, някъде, защо да не? Прагматичността да събираш лист с контакти, срещу всеки да пишеш за какво може да ти е полезен – това ми е чуждо.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Прекалено доверие към човек, който не е готов за това. Прекалено доверие към самия мен, когато и аз не съм готов за това. Недостатъчното доверие към самия мен, когато пък съм абсолютно готов за това.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Токсичната среда можем и ние да я създаваме, но да не го разбираме. Тогава как да си тръгнем, след като тя е в нас самите? Понякога има смисъл да опаковате всичко и да поемете напред, но сигурни ли сте, че проблемът няма да пътува заедно с вас?

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Вероятно нищо. Аз съм дяволски късметлия и сигурно това ми дава кураж, че всяко нещо с времето си ще дойде. Просто трябва да си готов за него.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Забавлявайте се. Намирайте полезното, забавното, дори и леко циничното, за да преминавате през застоя. Поставяйте си макро рамки и отчитайте и най-малкото развитие, дори и на милиметър. Преди седмица се върнах във фитнес залата след 6 години пауза. Страхотно е, дава ми бистър ум и се забавлявам.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Едното е няколко години по 8-9 часа на ден, а другото е всичко останало. Трябва да решите кое е по-важното. Имало е много моменти на колебание за мен, но истината е – и двете трябва да вървят успоредно.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Това със смяната на кариерата и работата – по-горе споменах за пицарията, в която работи мой познат. Какво сменяте, като сменяте кариерата или работата? Вас самия? Качествата, които притежавате? Хората се развиват, но рязката смяна от едно към друго не е здравословна. Лично аз сега си мисля, че бих бил много щастлив да приложа това, което знам и умея, в един магазин за грамофонни плочи. Но кой знае, кой знае...

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Каква е вашата дефиниция за „успешна кариера"?

Да имате при кого да се върнете вечер у дома и да разкажете за успехите. Благословия е да ви слушат с интерес, дори и след това да ви пратят да миете чиниите. Да ви е забавно сутринта и да имате с кого да обсъдите не успехите, а проблемите. Разговорите само за успехите главозамайват. Да промените нещо, да стигнете от точка А до точка Б. В много от случаите това отнема десетки години. И май това е, човешкият живот не е така дълъг.

В края всички отиваме да засадим леха с домати на село или да гледаме пчели. Успехът е тогава да си спокоен и щастлив.