Успехът се измерва с признанието и уважението от хората, с които работиш

Представете се с няколко думи..

Не ми провървя във футбола, но благодарение на уроците от него и малко късмет ми провървя в живота :) Шегата настрана. От 19 години отговарям за бизнес развитието на медийната група SPORTAL, а от няколко години и за това в 8 държави в Ringier Sports Media Group (RSMG), от която Sportal стана част. През годините имах щастието да срещна хора със сходна ценностна система, предприемачески дух и заедно да създадем много успешни проекти като дигитални, творчески и BTL агенции, е-комерс решения и т.н. И до ден днешен обожавам работата си и всеки ден ходя с желание в офиса. Вярвам, а и през Sportal / RSMG го доказваме ежедневно, че създаваме продукти и притежаваме експертиза, които далеч надхвърлят мащаба на нашия пазар. Макар вече да сме част от мулти-национален екип и всеки ден да се учим един от друг, се гордея, че голяма част от иновациите, тръгват именно от тук. 

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

С една дума - приключение. Стартирах в компанията без много да му мисля. 5 минутен разговор в бар със Стилян Шишков. Не знаех с какво точно се захващам, но усетих амбицията му и се доверих. Комбинация от вътрешна интуиция, и малко смелост. Тогава digital беше страшна екзотика, нямаше iPhone, апликации. Можете ли да си представите такава среда сега? Бях изкарал стоически доста мъчителен (неплатен) стаж в банка и бях зажаднял да вложа творческия си потенциал в нещо. От първия ден си допаднахме с хората, които вече бяха там и решаваха екзистенциални проблеми всеки ден. Класически start up, леко изпреварил времето си. След няколко години разбрах от Стилян колко “fragile” е било началото. Не искаше да споделя, за да не ме уплаши :) И до ден днешен с много от колегите от първите години сме заедно и много се гордея с това. Много от знанията акумулирани в медийната среда капитализирахме в другите бизнеси като софтуерни разработки, агенции и т.н. В медийната индустрия и особено дигиталната се движиш основно в лявата лента с 200км/ч без спирачки и много бързо трупаш опит. Всяка малка промяна в екосистемата (като например промяна на алгоритъм в търсачките или социалните медии) може да те приключи за нула време. Бързо разбрахме, че тези знания ни правят супер-конкурентни в други сфери. Имахме и няколко горчиви хапки през годините, но се поучихме доста бързо от грешките си. Ключов момент при нас е, че никога не е имало “захаросване” на неприятните ситуации (т.нар. “sugarcoating”).

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Ако говорим за конкретни моменти, най-важен беше грешният ми избор - за да разбера какво не е за мен. Преди да сгреша, баща на мой съквартирант от унверситета се опита да ми даде съвет, но не го послушах. Друго си е да изпиеш горчивата чаша :) След това правилният избор беше интуитивен. Всичко останало са поредица от по-малко или по-значими ежедневни решения, на които съм се осланял на ценностната система и уроците предадени от майка ми и баща ми. Лесно е :) Когато си верен на себе си и да сбъркаш не съжаляваш. Мога да погледна всеки един човек, с когото някога съм работил в очите.  

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Че има фундаментална разлика между това да си информиран и мъдър. Информация е да знаеш, че доматът е плод, а мъдрост е да не го слагаш в плодовата салата :)) Понякога се заблуждаваме, че когато сме информирани сме, автоматично сме и компетентни. 

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Да не се притеснява да опитва нови неща. Според мен стажовете от ранна възраст са нещо страхотно, за да калибрираш очакванията си. И разбира се да си отговори на въпроса “къде е страстта ми”. Когато работата и страстта се намерят, хората спират просто “да ходят” на работа и животът е по-хубав.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Социалните умения и критичното мислене, които изкуственият интелект не може да репликира. Има две фундаментални тенденции, които ме карат да вярвам в това: от една страна пристрастяването към устройствата прави хората все по асоциални в реалния живот, от друга изкуственият интелект се развива със скоростта на светлината. Още от 90-те когато супер-компютърът на IBM победи Гари Каспаров на шах, беше ясно, че с математиката и точните науки винаги ще се борим най-много за второто място.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Именно като изглеждаме заинтересовани. Не трябва да го кирем. Даже напротив, трябва да проявяваме жив интерес в хората, които срещаме по пътя си. Също така, винаги да се стремим да бъдем полезни без да очакваме нещо в замяна. Отношенията с хората са двупосочна улица. 

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Да се предоверявам. A урока: да не ме е страх да се доверявам отново. Не трябва да се затваряме в себе си, само защото някой е злоупотребил с доверието ни. Learn fast and move on.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Никога не съм работил в такава среда и наистина не знам. Има един израз от филма Ронин с Робърт ДеНиро “ако има съмнение, няма съмнение”. Мисля, че е добър компас. 

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Този въпрос предполага предопределеност. По-скоро нищо. Животът е поредица от леви и десни завой, които водят до там, където си сега. Не бих се върнал, за да сменя някой завой, защото следващите можеше да не се подредят така :) По-скоро бих предал опита на децата си. Това е вторият шанс. Не обичам да се връщам назад. 

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Това е може би най-важният урок от спорта, който съм научил. Постоянство и устойчивост. Когато те станат част от характера ти, няма значение дали си мотивиран или не - имаш цел и просто я следваш. Това е истинският професионализъм. Представете си една фигуристка или скиор, които 4 години се готвят за олимпиадата. Едно подхлъзване и започвате нов 4-годишен цикъл с напълно празни ръце. Няма HR на който да ревнете, че сте изгубили 4 години от живота си. Изисква се желязна психика. В бизнеса също е така. Много често за второ място награда няма. Много млади кадри смятат, че веднага заслужават много, защото работят много. Успехите идват с постоянството. Реал Мадрид също тичаха много, но загубиха 4:0 от ПСЖ и си тръгват от Световното клубно първенство с празни ръце и амбиция да опитат отново. 

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Намерете страстта си.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Не се задоволявайте с “горе-долу”. Винаги мислете “как мога да подобря нещата”. Не само на работното място, а където и да се намирате, дори когато влизате в кафене. Това ще отключи креативността ви и ще повиши личните ви стандарти и отношението към работата.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Успехът е нещо много субективно. За мен се измерва с признанието и уважението от хората, до които си се докоснал в процеса на съвместната работа. Ако съм бил малка част от личния им успех - също бих бил удовлетворен. Ако съм успял да променя съдбата на някои от тях, за мен това е смисълът на житейския ни път, не само професионалния. За съжаление в България често съдим за успеха по външните материални белези, а под опаковката няма нищо достойно за уважение. Това трябва да се промени. Децата ни имат нужда от role models, за да изградим успешно обшество.