Успешната кариера е баланс между това да постигаш резултати и да запазиш себе си

Представете се с няколко думи..

Казвам се Живко Тодоров и вече 28 години работя във финансовия и банковия сектор. Започнах кариерата си като счетоводител още като студент в една книжна фабрика, преминах през позициите на финансов мениджър и директор в международни и български банки, а днес управлявам собствена компания за управленски консултации и счетоводни услуги. Завършил съм „Счетоводство и контрол“ в УНСС  и Executive MBA в  HULT International Business School в Лондон. Отличен съм през 2018г. в конкурса организиран от EY България и сп. Forbes „CFO of the Year “, в категория „Стратегия за развитие на финансовата функция “. 

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Бих я описал като целенасочена и последователна - път от детайла към голямата картина. Започнах от оперативното счетоводство. Въвеждането на фактури и проверката на баланси, което ме научи на внимание към детайла. Имахме едни одитори, които казваха, че „Разликата в балансите и с една стотинка, може да е грешка или измама за милиони!“. Постепенно се изкачвах по стълбата и преминах към стратегически управленски позиции, управление на цели екипи, където се изисква визия, лидерство и вземане на трудни решения. Днес я определям и като процес на трансформация, защото преминаването от корпоративния свят към предприемачеството ми даде нов поглед върху професионалното развитие.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Определено най-важният избор беше да се кандидатирам и да поема ръководна позиция в банка. В началото беше доста стресиращо - излизаш от зоната си на комфорт и изведнъж носиш отговорност за други хора, процеси и клиенти. Това беше момент, в който осъзнах, че растежът идва само когато поемаме риск и сме готови да носим отговорност не само за себе си, но и за хората, които ръководим. Това решение ме постави в ситуации, в които трябваше да мисля стратегически, да управлявам кризи и да вземам решения с дългосрочно отражение. Именно тогава разбрах, че истинската сила на един лидер е не в това да знае всичко, а да бъде визионер и да умее да вдъхновява хората около себе си.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Че трябва да си готов за много лишения и, че ще работиш 24/7. Че кариерата рядко е права линия нагоре. В началото си мислех, че пътят ще бъде поредица от повишения, но реалността е различна – има периоди на застой, на съмнения и дори на крачки назад. Днес знам, че именно тези периоди са ценни – защото в тях изграждаш устойчивост, образоваш се или повишаваш квалификацията си, правиш равносметка и планираш следващите си стъпки. Бих искал да знам и още, че връзките и отношенията с хората, които срещаш по пътя, често са по-ценни от самите титли и позиции.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Изборът на професия е важна крачка за всеки човек. Често виждаме как хората сменят професията си след 10-15 години, защото са тръгнали по професионален път повлияни от родители или други фактори. Според мен изборът на професия е съчетание от три основни фактора: да знае в какво е добър, какво обича да прави (какво му носи удовлетворение) и с какво може да допринесе реална стойност за другите, т.е. какво се търси на пазара. Там, където трите фактора се припокриват, това е неговата професия. Човек може да започне с експериментиране – чрез стажове, краткосрочни проекти или нови роли, за да разбере кое наистина му носи енергия. Важно е и да слуша интуицията си – често тя подсказва по-рано от разума накъде е правилният път. По този начин, когато бях в 10 клас, реших, че искам да стана финансист и да кандидатствам в УНСС. И до днес вярвам, че числата са не просто цифри, а езикът, на който бизнесът говори, а моята мисия е да помагам на бизнеса да го разбира и да го използва, за да расте и да се развива устойчиво.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Най-важно ще бъде умението да се адаптираме – светът се променя с изключителна скорост и ще успяват тези, които могат да учат и да се променят бързо. Много хора се страхуват от промяната. На тях, но и на всички останали бих препоръчал да прочетат „Кой ми взе сиренцето?“ от Спенсър Джонсън - една съвременна притча, която можете да приложите в собствения си живот. Тя ще ви помогне да преодолеете страха от промените и само тогава ще успеете да разгърнете пълния си потенциал в един сложен и несигурен свят. Критичното мислене и способността да анализираме данни ще са ключови, но също и умението да превръщаме информацията в ясни решения. AI ще бъде добър помощник, но не може да взима решения. Освен това емоционалната интелигентност ще става все по-ценна – защото в свят на технологии и изкуствен интелект именно човешките взаимоотношения и лидерството ще бъдат отличителното предимство.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Като се отнасяме към хората не като към „контакти“, а като към личности. Искреното любопитство, готовността да слушаме и желанието да бъдем полезни без моментална отплата създават доверие. Мрежата от контакти е резултат от взаимност и автентичност – ако подходиш с интерес и добавяш стойност, хората сами ще искат да продължат връзката с теб.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

В началото често се опитвах да правя всичко сам, не бях отборен играч. Вярвах, че така ще контролирам резултатите и ще показвам компетентност, ще бъда незаменим. Но това бързо води до претоварване и до липса на развитие за хората около теб. Научих, че делегирането и предаването на знания и умения не е слабост, а сила. Когато се довериш на екипа си, всъщност създаваш условия за растеж и развитие както за тях, така и за себе си.

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

Липса на прозрачност, липса на уважение и липса на перспектива.

Ако решенията се вземат задкулисно, информацията се споделя избирателно, а правилата се променят според обстоятелствата. Това ни създава усещане за несигурност. Неглижирането на идеи, пасивната агресия или фаворизиране е постоянна атмосфера. Няма възможности за развитие, обратната връзка е формална, а инициативите се спират вместо да се поощряват. В такъв момент трябва да се запитаме:

1.    Ставам ли по-добър в това, което правя?

2.    Има ли хора в тази компания, които ме вдъхновяват и ми помагат да се развивам?

3.    Ако след една година съм все още тук, ще бъда ли доволен от себе си?

Ако два от трите отговора са „не“ – може би е време да помислите за следваща стъпка.

Сигурен знак са физическите и емоционалните симптоми:  Ако всяка неделя вечер ви обзема тревожност, ако ежедневно събирате сили сутрин да отидете на работното място, а вечер чувствате, че енергията ви се изчерпва, това е сигнал за токсично място.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Бих се осмелил да започна предприемаческия си път по-рано. Дълго време бях отдаден на корпоративната среда и тя ми даде огромен опит, но днес виждам, че свободата да изграждаш собствен бизнес носи различен вид удовлетворение. Ако можех да започна отначало, щях да съчетая и двете – да събирам опит в корпорациите, но и да експериментирам по-рано със свои идеи.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Като променим гледната точка – застоят не е провал, а време за презареждане и преоценка. В такива моменти е полезно да си поставим по-малки и постижими цели, да научим нещо ново или да сменим фокуса. Лично на мен много ми помага да си напомня „защо“ – защо съм тръгнал по този път и каква е по-голямата цел.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Най-важно е да определим какви са ни приоритетите. Балансът е динамичен и никога не е постоянен. Понякога професията/работата изисква повече време и енергия, друг път личният живот има нужда от нашето внимание. Ключът е в това да си поставяме ясни граници и да не забравяме, че успехът в кариерата няма стойност, ако е постигнат за сметка на здравето. Балансът идва и от това да се научим да казваме „не“ на онези неща, които не са ни приоритет.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

От една страна смяната на работата/работодателя е силно стресиращо, особено за хора прекарали голяма част на едно и също място. От друга страна е сравнително лесно решение за тези, търсещи някакво предизвикателство или придобивки: същата работа, но в нов офис, с нов екип и нови задачи.

Да смениш кариерата е голямо и често плашещо решение, защото означава да преосмислиш професионалната си идентичност. Време е, когато разберем, че не само мястото, но и самата професия вече не ни носи удовлетворение и смисъл.  Хората се променяме. Нещата, които са ни мотивирали на 25, може да изглеждат безсмислени на 40. Ако ценностите ни вече не съвпадат с професията, ако страстта и любопитството са изчезнали и не се връщат въпреки усилията – тогава промяната трябва да е по-дълбока от просто нов работодател.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Да инвестират в себе си – в знания, в умения, в здраве и в мрежа от стойностни хора. Всичко останало може да се загуби или промени, но инвестицията в себе си е с гарантирана възвръщаемост.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

За мен успешната кариера не се измерва само с титли и постижения. Тя е комбинация от професионални резултати, лично удовлетворение и положителен отпечатък, който оставяш след себе си – в бизнеса, в колегите, в приятелите и в обществото. Ако трябва да го кажа кратко: Успешната кариера е баланс. Баланс между това да постигаш резултати и да запазиш себе си.

Както казва Мая Анджелоу: „Успех е да се харесваш, да харесваш това, което правиш, и да харесваш как го правиш.“ Тази мисъл много точно обобщава моето разбиране