Успешната кариера е онази, която резонира с личната ти същност – не тази, която впечатлява другите

Представете си с няколко думи..

Здравейте, казвам се Кирил Григоров, управител съм на CyberOne, заместник председател съм на Българска асоциация по киберсигурност и се занимавам с киберсигурност.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Динамична, с ясна посока на развитие, с ясна перспектива за бъдещето, предвид киберзаплахите, пред които сме изправени. Киберсигурността е сфера, която се трансформира с всяка година, а с нея – и предизвикателствата пред всички, които са избрали този път. Вярвам, че бъдещето ще донесе още по-интересни проекти и каузи за хората в тази индустрия. Благодарен съм на професионалния си път, защото имам възможността да подкрепям общности и организации, свързани с дигиталната сигурност. Стремя се да бъда полезен на всеки, който иска да поеме по този маршрут – чрез участието ми в Българската асоциация по киберсигурност, в университета, както и в различни сдружения, които подкрепят млади хора чрез менторство, обучения и насоки. За мен кариерата не е просто професионален успех – тя е шанс да предадеш знанията си нататък.

Какъв беше най-важният избор, който оформи пътя ви?

Не бих могъл да посоча само един. Всъщност вярвам, че всеки избор, който правим – малък или голям – играе роля във формирането на нашия професионален и личностен път. Всяко решение, взето с мисъл и ангажираност, е добавило своя отпечатък и ме е довело до мястото, на което се намирам днес. Смятам, че пътят ни се изгражда ежедневно – чрез последователни стъпки, чрез ценностите, които отстояваме, и чрез отговорността, която поемаме за собствения си избор. Всичко зависи от нас – от вътрешната ни мотивация, от това доколко сме готови да се развиваме и да се изправим пред непознатото.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не ви каза?

Че колкото по-високо се изкачваш, толкова повече се увеличават не само отговорностите, но и очакванията. Никой не ми каза, че по-високата позиция не означава по-лесно ежедневие – напротив, динамиката и предизвикателствата стават по-интензивни. Всеки ден изисква адаптация, отдаденост и готовност да учиш нови неща, дори когато вече си експерт в дадена област. Това обаче е и най-ценното – развитието не спира. И именно в тези трудности се крие истинската стойност на професионалното израстване.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Вярвам, че отговорът се крие в това доколко познаваш себе си. Всеки от нас притежава уникални силни и слаби страни – и колкото по-добре ги осъзнаваме, толкова по-ясно виждаме как и къде можем да бъдем полезни. Когато разбереш какво те мотивира, в какво си добър, какво ти носи удовлетворение – тогава започваш да виждаш кои професии резонират с твоята същност. Успехът идва, когато намираш своето място – не просто като титла, а като смисъл и принос.

Кои умения според вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Ако трябва да посоча едно ключово умение, то със сигурност би било същото, което е било от съществено значение и през последните четири хиляди години – умението да се адаптираш към средата. Живеем във време на нестихваща промяна – дигитализацията, изкуственият интелект и технологичните иновации ежедневно трансформират света около нас. И все пак, единственото умение, което ни води напред и ни подготвя за неизвестното, е способността да бъдем гъвкави, да учим непрекъснато и да реагираме адекватно на новите реалности. Адаптивността не е просто реакция – тя е проактивно поведение. Това означава не само да следваме тенденциите, но и да умеем да ги предугаждаме, да ги преосмисляме и да ги превръщаме в нови възможности.

Как да изградим мрежа от полезни контакти без да изглеждаме заинтересовани?

Не виждам причина да крием интереса си – напротив, вярвам, че автентичният интерес и прозрачността са основата на стабилните професионални взаимоотношения. Когато хората знаят защо си там, каква е твоята роля и каква гледна точка отстояваш, излишно е да прибягваш до лицемерие или скрити мотиви. Прозрачността гради доверие. Тя помага да заявиш своята позиция и да откриеш съмишленици – хора, с които гледате в една и съща посока. Всички, които споделят твоята визия, естествено се свързват и създават общност. А онези, които не са на една вълна – така или иначе, пътят ви няма да се пресече в дългосрочен план.

Каква е най-голямата грешка, която сте допускали в кариерата си и какво научихте от нея?

Истината е, че съм допускал много грешки – и продължавам да го правя всеки ден. Но вярвам, че именно те са основата на професионалното израстване. Грешките ни учат, изграждат ни и ни правят по-добри в това, което правим. Успехите не винаги водят до развитие – понякога ни карат да забравим откъде сме започнали. Докато грешките изискват осмисляне, признание и работа със себе си. Те са уроци, не провали. Вярвам, че е изключително важно човек да анализира не само кога е сбъркал, но и кога е постъпил правилно. Само така може да разбере какво го движи напред и какво го спира. В този процес няма място за демотивация – има място за растеж. А най-важното е, че и успехът, и провалът могат да бъдат еднакво полезни – или еднакво вредни. Зависи от начина, по който ги приемаме.

Как да разпознаем токсичната работна среда и кога е време да си тръгнем?

Най-силният индикатор е липсата на удовлетворение – когато средата ни кара да се чувстваме потиснати, недооценени или откъснати от личната си визия и цели. Токсичната работна среда се проявява не само чрез лоши отношения и липса на подкрепа, но и тогава, когато няма перспектива за развитие, а визията на компанията се разминава драстично с личните ни ценности. Вярвам, че човек трябва да е на място, където вижда смисъл и принос.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Абсолютно нищо. Всяка стъпка, всяко решение и дори всяка грешка ме доведе до това, което съм днес. Уверен съм, че именно тези преживявания изградиха пътя ми – такъв, какъвто трябваше да бъде. Вярвам, че всичко, което правя, е част от процеса на развитие и ще ме отведе още по-далеч.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Първата крачка е да приемем, че застоят не е провал, а част от естествения ритъм на професионалното развитие. Това са онези паузи, в които можем да се обърнем към себе си, да преосмислим целите си и да подредим приоритетите си. Анализът на собствените действия – както грешките, така и успехите – ни помага да осъзнаем посоката, в която вървим. Когато имаме ясни цели и силно вътрешно целеполагане, преминаваме през тези моменти по-леко и с усещането, че подготвяме основата за следващия пробив. Промяната на работното темпо, рефлексията върху личната динамика и преосмислянето на ценностите са елементи на вътрешна хигиена – така превръщаме застоя в подготовка, а тишината – в сила.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Честно казано, не вярвам, че този баланс се постига чрез разделяне, а чрез интеграция. Когато правим това, което обичаме, професионалното и личното се преплитат по естествен начин. Всичко, което ни развива като личности – спортът, хобитата, времето с близките, грижата за себе си – оказва директно влияние върху нашия професионален капацитет. Разтоварването от стрес, повишеният тонус, фокусът и спокойствието – всички те правят от нас по-устойчиви, мотивирани и качествени професионалисти.  Днес, когато много голяма част от хората работят предимно с ума си, грижата за емоционалната и психическа устойчивост е не просто лична необходимост, а професионално задължение. Също така вярвам, че когато работим с желание и мотивация, тази отдаденост се пренася върху личния ни живот – ставаме по-присъстващи, по-вдъхновени и способни да ценим малките моменти. Балансът не е формула – той е резултат от дълбока свързаност със себе си.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Когато решим да правим това, което наистина искаме. Смяната на кариера не е просто професионално решение – тя е акт на осъзнатост и смелост. Когато вътрешният ни глас започне да надвиква ежедневието, когато усещаме, че талантите и стремежите ни не намират своето място в настоящата сфера – това е моментът.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Инвестирайте първо в себе си. В знанията, в уменията, в желанието да учите и да ставате по-добри всеки ден. Успехът не се измерва с външни сравнения – със съседите, приятелите или колегите. Единствената стойностна мярка е тази, която поставяте пред себе си: да бъдете по-добри от това, което бяхте вчера.

Какво е успешна кариера според вас?

Вярвам, че дефиницията за успешна кариера е дълбоко персонална. Не се измерва с титли, позиции или социален статус. Успешна е онази кариера, която носи удовлетворение, щастие и усещане за смисъл. Не е задължително тя да бъде в сфера, която обществото счита за „престижна“. Може да бъдеш експерт в своята област, професионален шофьор, хигиенист – и въпреки това да изградиш кариера, която те прави горд с постигнатото. Истинският успех се крие в това да се чувстваш добре с онова, което правиш, да виждаш смисъл, да се развиваш и да бъдеш полезен. Успешната кариера е онази, която резонира с личната ти същност – не тази, която впечатлява другите.