Успешната кариера е тази, в която работиш с хора, с които се уважавате и вдъхновявате взаимно

Представете се с няколко думи..

Казвам се Марио Бакалов, на 45 г. – пилот, мотиватор и човек, който обича предизвикателствата. Повече от две десетилетия летя и работя в екип с хора от цял свят. Вярвам в спокойствието под напрежение, в добрата комуникация и в това да оставяш след себе си положителна следа.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Започнах обучението си в пилотската академия на Lufthansa в Бремен и в Аризона, САЩ. Първите ми години във въздуха бяха като първи офицер на Airbus A320 из Европа, после преминах на дългите полети с Airbus A330 и A340, а след това сбъднах мечта – да летя на Airbus A380, най-големият пътнически самолет в света. По време на пандемията А380 беше спрян от експлоатация и оттогава летя като капитан на Airbus A320, отново из Европа.

През годините бях и дълго време инструктор в пилотската академия с фокус върху човешкия фактор, а днес съм част от екипите за бързо реагиране след авиационни инциденти.

С времето открих, че опитът от пилотската кабина може да вдъхновява и на земята – в залите за обучения, пред екипи и пред публика. Днес съчетавам авиацията с мотивационни лекции и семинари, като навсякъде водещите принципи са безопасност, работа в екип и доверие. От две години организирам и онлайн семинари за страх от летене.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Най-важният избор беше да тръгна по пътя на авиацията – не само като професия, а като начин на мислене и живот. Още с постъпването ми в пилотската академия на Lufthansa разбрах, че това е среда, в която отговорността, екипният дух и постоянната готовност да учиш са не просто изисквания, а основа за всичко. Този избор не само ме изведе на хиляди метри височина, но и ме научи да запазвам спокойствие под напрежение и да вземам решения, които носят сигурност на другите.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Интересен въпрос!

Бих искал някой да ми беше казал, че в авиацията – както и в живота – успехът не се измерва само с часове във въздуха или с типовете самолети, които летиш. Истинската стойност е в умението да работиш с хората около теб, да се адаптираш към промени и да приемаш неочакваното спокойно. Никой не ти казва колко често ще трябва да учиш наново, да променяш навици и да излизаш извън зоната си на комфорт – и че точно това е всъщност най-голямата награда.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?   

Няма универсална формула, но вярвам, че правилната професия е тази, в която намираш смисъл и се събуждаш с желание да правиш това, което правиш. В началото е важно да опитваш, да се излагаш на различни предизвикателства и да видиш кое те кара да „забравяш за времето“. За разлика от преди, днес живеем в динамично време, в което имаме привилегията да се адаптираме и да променяме професията си няколко пъти в рамките на живота – и това е сила, не слабост. Най-важното е да останеш отворен към нови възможности, да учиш непрекъснато и да се доверяваш на собствените си ценности като компас.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

В следващите 10 години ключови ще бъдат именно междуличностните умения – т.нар. soft skills или interpersonal competences. Повечето изследвания показват, че от осемте най-важни умения за бъдещето, седем са не технически, а човешки. Това са комуникация, екипна работа, емоционална интелигентност, адаптивност, критично мислене, лидерство и емпатия. Те са и това, което ни отличава от изкуствения интелект.

В пилотската кабина го виждам всеки ден – добрите пилоти не са само тези с перфектна техника, а тези, които могат да реагират най-умно на неочаквани ситуации, да измислят креативни решения и да работят в екип, за да осигурят най-добрия резултат. Уменията да мислиш, да общуваш и да сътрудничиш ще бъдат валутата на бъдещето.

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Като започнем с истински интерес към хората, а не към ползата от тях – да слушаме, да споделяме и да помагаме без да очакваме нищо в замяна. Така контактите се превръщат в отношения, а не в транзакции.

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Въпреки че съм инвестирал много в знанията и квалификациите си, сега виждам, че е можело да инвестирам още повече – особено в първите години на кариерата ми, когато темпото на учене е най-бързо. Може би най-голямата ми грешка беше, че в началото мислех повече за текущата работа, отколкото за дългосрочното си развитие. Днес знам, че всяко умение, всеки допълнителен курс и всяко ново знание се връщат многократно – не само като професионален успех, но и като увереност и готовност да посрещаш предизвикателства

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

В моята работна среда не съм срещал токсична атмосфера. В авиацията хората обикновено са силно мотивирани, защото за голяма част от тях летенето е детска мечта – призвание, а не просто работа. Но като цяло токсична среда се разпознава по липсата на доверие, подкрепа и уважение между хората. Ако усещането, че не си на правилното място, стане по-силно от желанието ти да се развиваш там – тогава е време да си тръгнеш.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Ако можех да започна отначало, бих инвестирал още повече време и усилия в първите години – в образование, в създаване на контакти и в развиване на умения извън чисто техническите. Бих се осмелявал по-често да излизам извън зоната си на комфорт, защото точно там идват най-големите възможности.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

Като си припомним „защо“-то – причината, поради която сме започнали. В моменти на застой е важно да се върнем към смисъла, да търсим малки постижения всеки ден и да се обграждаме с хора, които ни вдъхновяват. Това държи мотивацията жива, докато дойде следващият голям полет напред.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

В авиацията графикът е динамичен, затова се научих да ценя времето извън кабината и да присъствам изцяло в него. Ключът е да поставяш ясни граници и да не забравяш, че и личният живот изисква най-малко същото внимание и отдаденост, както и професионалният. Според мен много хора не осъзнават, че за да бъдем добри и енергични в професията, трябва да се грижим за себе си и в личния живот – да си даваме време за почивка, да поддържаме добро качество на живот и да изграждаме здрави връзки с близките и семейството. Когато това е на място, и работата върви по-добре.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Според мен е време да сменим кариерата си, когато дори промяната на работното място не връща интереса и енергията ни, и когато усещаме, че ценностите ни вече не съвпадат с това, което правим. Ако липсва смисъл и перспективата да се развиваш в същата посока не те вдъхновява, тогава е моментът да потърсиш нов път – такъв, който отново да те кара да се събуждаш с желание.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Да определят ясно своето „защо“ – причината, поради която искат да постигнат успех. Когато знаеш защо го правиш, ще намериш и силата, и постоянството да преминеш през трудните моменти. Успехът рядко е резултат от един голям скок – по-често е плод на много малки, последователни стъпки в правилната посока.

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

Успешната кариера е тази, в която работиш с хора, с които се уважавате и вдъхновявате взаимно, и правиш нещо със смисъл – тогава успехът и удовлетворението идват сами.