200 държави: Колекционирам преживявания – всяка случка е урок, познание, тръпка

Представете се с няколко думи..

Любопитен, пътуващ, вярвам, че все още работата в екип не е бреме, а удоволствие. И че животът подрежда.

За Вас пътуването по света е?

Необходимост, страст, единствената възможност да надскоча локалността на проблем, хора, култура.

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Около 200 са посетените от мен държави. Отдавна не си водя статистика. Готов съм винаги за път. Научих се да нося малко и добре организиран багаж. Случките са много – живот в лагер с бушмени, плуване с делфини в Мексико, дълго пътуване с бедуин в Оман и няколко дни живот в бедуинско село без ток, месеци в индийски ашрам, срещите ми с Далай Лама и Папа Франциск, изгубване една нощ в Токио …Всяка случка е урок, познание, тръпка. Съжалявам, че все още не съм посетил Северна Корея, за да се убедя, че свободата е най-голямата привилегия.

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Непрекъснато повтарям дестинации – кога по работа, кога заради удоволствието да се връщам на места, които обичам. Примери са Швеция и Япония, бил съм много пъти и всеки път е различно, дори на места, които имам чувството, че познавам по-добре от кътчета в България, които обичам. Ню Йорк е друго място, което обичам през всеки сезон, ситуация. За мен е важно преживяването , а то винаги е свързано със срещите, които имам. Те са винаги различни. Местата се променят, срещите – също, но има нещо, което ме кара да се връщам – спомена за нещо вълнуващо, което съм преживял.

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Най-първото с влак в чужбина. Бях с баба ми Стефания и майка ми. Пътувахме към Прага, където живееше леля ми Мария. Не можех да заспя през целия път. Имах чувството, че животът ми се променя. И се промени. Бях на 5 години. Тогава, в спалното купе на международния влак, разбрах, че никой не може да ми отнеме живота на път. Сега продължавам да живея мечтата си. Повече от 50 години. На път.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Аз съм отворен човек към другите култури, хора. Научих се бързо да се адаптирам, да приема различията, да не натрапвам моите разбирания, да не изисквам да ме разберат на всяка цена. Оставам пространство да се срещна с другите. И така се чувствам леко, нещата се получават. Работя много добре с чужденци. По-добре понякога, отколкото с българи. Там няма задни мисли. Има работа, която или можеш или не да свършиш добре. Сега работя с чуждестранни екипи и се чувствам на мястото си.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

Всеки път. Последното ми пътуване до Осака за ЕКСПО 2025 ме зареди с нови идеи за филми, книга. През ноември ще се върна за среща със студенти, които учат български език, ще покажа филма си за Четвероевангелието и ще изнеса открит урок в университетите в Киото и Осака, където преподава един изключителен млад български професор Иво Владимиров. Надявам се да направя и документален филм.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Това е неизбежно. Аз имам тефтерче с телефонни имена на хора по цял свят. Винаги има оператор , на който мога да се обадя и да работим заедно, без значение дали съм в Сидни, Маями или Токио. Това е част от пътуването – да обменяш опит, идеи, да се интересуваш как го правят другите. Това е и проблем като се върнеш тук, особено в медиите, защото разбираш къде са те и къде сме ние…

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Адаптивен съм, работя с различни екипи, спазвам правила и професионални стандарти, разширявам мироглед, успявам да адаптирам добрите практики в моята работа. Качеството на работата ми се повишава, на студентите, с които се срещам, на екипите, които управлявам в България. Започвам да мисля глобално, не локално. Това помага.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Дарамсала е мястото, което ме вдъхнови за нов проект. Индия – държавата, която ми даде увереност. Швеция и Япония – ми показаха пътя как човек може да присъства в професионалните си мечти.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивиран или по-разсеян? Защо?

Концентриран съм, Внимавам. Попивам. Уча се и искам да разбера всичко за мястото и хората. Ненаситен съм да се уча от другите. Чувствам се необходим. Разбирам, че стандартите важат за всички, които работят в дадена област и няма значение дали идваш от малка или голяма държава.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Има разбира се. Швейцария с природата си, Тайланд с пустите острови, остров Форьо в Швеция. Там започвам всичко отначало.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Научих се да ги съчетавам. Разбира се, все още работата е водеща, но пък имам професия, която дава възможности работата да е удоволствие.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

На път ставаш по-внимателен. По принцип съм от хората, които не си правят добре сметката, но на път се научих да бъда пестелив, внимателен. Когато си в Лас Вегас или Токио няма как да не си правиш сметката.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Не, парите не са ми цел. Никога не съм отивал някъде, за да спечеля пари. Парите при мен са следствие от добре свършена работа. Те ме правят свободен. Не съм бил на щат през последните 25 години. Аз решавам къде, с кого да работя. Винаги мога да си тръгна. Понякога стоя от инат, за да променя нещо в бъгнатата система. Сега имам такъв случай. И знам, че ще спечеля поредната битка с посредствеността и нейните покровители.

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

Всяка държава има своя финансова култура. Например шведите , дори богатите, не демонстрират финансово благополучие. У тях има една умереност, която ги прави много спокойни и с имането, и с нямането на пари. Испанци и гърци например обичат да пръскат пари, за да впечатлят гости, приятели.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Отдавна го правя. Харча за пътувания. Няколко апартамента и скъпи автомобили съм похарчил в пътувания, но материалните придобивки никога не са ме впечатлявали, не са ми били приоритет. Аз колекционирам преживявания.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Чудесна възможност за интересен, смислен, пълноценен живот, особено за младите. Да си независим е голяма възможност да направиш живота си по-богат и хармоничен.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Разбира се, Естония, Швеция, Дания, Исландия. На другия полюс са бедни африкански държави, в които с ум и добро проучване човек може да направи добри инвестиции.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

Япония. Там само изглежда, че има всичко. Материално – да, но има толкова много работа с хората, навътре в човека.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Лятото всички скандинавски страни – заради прохладното лято, зелената и свежа природа, чистата вода и вкусната храна. Азия – Камбоджа, Виетнам, Лаос – заради природата и мистиката.

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Трудно ми е да обобщя. Светът е прекрасно, макар и чупливо място напоследък. Важен е подходът, моралът, с който влизаш в един професионален проект. Светът дава безкрайни възможности. Важно е да знаеш какво искаш, но и да познаваш собствените си лимити. Има дефицит на можещи, мислещи, морални личности във всички сфери. Особено в медиите и политиката. Особено в България. И мениджъри, които са готови да рискуват с тях, а не да разчитат на вехти лица с компрометирани биографии.