Борете се – не се предавайте

Представете се с няколко думи…

Казвам се Блага Виденова и вече над 25 години съм част от Henkel България – компания, с която израснах професионално и лично. Започнах с ентусиазъм, който и до днес ме води напред. В момента имам привилегията да бъда Президент на Henkel България и да ръководя отдел Henkel Consumer Brands.

Как бихте описали своята кариера с няколко думи?

Започнах на 1 април – като на шега. В компанията съм от самото й начало в България. Стартирах като маркетинг стажант, преминах през въвеждане в централата на компанията, продължих в отдел “Продажби” – като мениджър „Ключови клиенти“, ръководител на отдела и търговски директор. По-късно поех разширена ръководна роля и в друг отдел. Развих се от най-ниската стъпка.

С времето се сблъсквах с много предизвикателства – най-често трябваше да се справям самостоятелно. Това ме научи на борбеност, гъвкавост и постепенно – на увереност.

Кой беше най-важният избор, който оформи пътя Ви?

Имало е моменти с трудни ръководители или ситуации. Понякога ми се е искало да се откажа, да потърся ново начало.
Но избирах да остана – вярвах, че мога да бъда промяната, която искам да видя.

Лесно е да се предадеш. По-трудно – но по-смислено – е да работиш за добра среда.
Може би не веднага, но с времето… нещата винаги се подреждаха.

Какво бихте искали да знаете в началото на кариерата си, но никой не Ви каза?

Подари малко разбиране към самата себе си. Знам, че искаш да направиш всичко веднага, максимално добре.

Но ако не успееш – това е ОК. Почини си малко. И пак опитай.

Как човек може да разбере коя професия е подходяща за него?

Трябва да се пробва – всеки опит ни обогатява, дори когато не е „нашето“.

Мечтаех за маркетинг и затова напуснах голяма международна компания, за да постъпя в Henkel, която тогава прохождаше в България.
Скоро ме „профилираха“ в Продажби – и не съжалих.
Нещо, което понякога притеснява хората в нашата компания, но според мен е наша суперсила, е очакването и възможността служителите, които търсят развитие, да натрупат опит в различни отдели – например маркетинг и продажби. А за по-високи роли – и в централата. Това изгражда по-широк и стратегически поглед върху бизнеса.

Кои умения според Вас ще бъдат ключови през следващите 10 години?

Труден въпрос.
Големите промени често идват изведнъж – като скок.
С навлизането на AI вярвам, че такъв скок предстои.
Иска ми се да вярвам, че „човешките“ умения – днес ги наричаме емоционална интелигентност – ще останат ценни.
Те са нашата истинска стойност в един все по-технологичен свят

Как да изградим мрежа от полезни контакти, без да изглеждаме заинтересовани?

Нямам рецепта.

При мен помага човешко общуване и искреност – не престореност, не стратегия, защотото винаги личи.
Може би опит и желание за взаимност – да сме от полза, да споделим, а не само да търсим своя интерес

Каква е най-голямата грешка, която сте допуснали в кариерата си, и какво научихте от нея?

Грешките ми най-често са били свързани с работата с хора. Давала съм прекалено много шансове – когато два биха били достатъчни.
Както казваше един мой мъдър ръководител:
„Който не работи – не греши. Първата грешка – ок. Втората – въпросителна. Третата – значи си идиот. А аз с идиоти не работя.“

Такива грешки се връщат в най-неподходящия момент -  и при мен не беше по-различно.
В трудни ситуации си повтарям една друга мъдрост, която ми помага: „По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.“

Как да разпознаем токсична работна среда и кога е време да си тръгнем?

В моя опит – средата може да се променя. Вярвам, че всяка среда има потенциал да се развива, когато хората в нея поемат отговорност.

Промяната започва с разговор. С желание да се чуе и разбере. За мен е важно поне да се направи опит – да се говори открито.
От позицията на ръководител – ценя честния диалог. Дори когато е труден.

Какво бихте направили различно, ако можехте да започнете отначало?

Честно казано, не виждам смисъл да гледам назад, освен ако не е за урок

А най-важните са:

·       Давай шанс, но не безкрайно. Два  са достатъчни – третият е компромис със себе си.

·       Говори открито, дори когато е неудобно. Трудните разговори водят до най-важните промени.

·       Изисквай зряло поведение. В работната среда всички имаме не само права, но и отговорности. Всеки има роля в начина, по който се комуникира, решават проблеми и постигат резултати.

Как да запазим мотивацията си в моменти на застой?

За мен самомотивацията е ключова. Не можем да чакаме все някой да ни мотивира – тя започва отвътре.
Нормално е да преживеем трудността по свой начин, но после идва моментът да се мобилизираме и да започнем да търсим решения.

Моята мотивация се засилва, когато вече съм нахвърляла идеи и съм започнала работа. Действието носи енергия.

Как да постигнем баланс между професионалния и личния живот?

Не знам дали имам рецепта.
Но ако може – на работа да работя, у дома да съм там.
Да съм по-снизходителна към себе си – не всичко трябва да е перфектно, стига да е достатъчно добро.
И да не забравям времето за себе си – книжка, спорт, мързелуване … каквото зарежда.

Кога е време да сменим кариерата си, а не просто работата?

Сигурно – когато зациклим. Когато усещането не е просто умора, а липса на смисъл.
Ако ни падне интересен шанс – да не го отхвърляме. Може да е точно това, което ни е нужно.

Ако трябваше да дадете само един съвет на хората, които търсят успех, какъв би бил той?

Борете се – не се предавайте.
Казано по-мъдро: „Успехът не е случайност. Той е резултат от упорита работа, постоянство, учене, жертви и най-вече – любов към това, което правиш.“
— Пеле

Каква е Вашата дефиниция за „успешна кариера“?

За някои – титли, бонуси, блясък.
За мен – да ходя с удоволствие на работа и да знам, че съм оставила следа.