Историите от пътувания по света разпалват въображението и стремежа да надникнеш в живота на другия

Представете се с няколко думи..

Казвам се Мария и по професия съм юрист. Често се усещам и като идеалист и мечтател.  През последните близо 20 години съм част от семейството на Българска стопанска камара. Отдавам професионалното си време, а и доста от личното, в това да градим по-добра среда за развиване на бизнес в България, но и за това да живеем в едно по-съзидателно общество, което не завършва, а започва отвъд входната врата на жилището ни.

За Вас пътуването по света е?

Пътуването за мен винаги е пътуване към себе си. Защото където и да отидем, ние винаги носим себе си със себе си. От дете съм запленена от вълнението, свързано с опознаването на другите – култура, битност, отношения, история. Чичо ми беше моряк, а дядо ми – „международен шофьор“. Винаги, когато се завръщаха от пътуване, с нетърпение чакахме екзотичните истории за светове, които за нас съществуваха само във въображението. Дядо ми пътуваше в Близкия изток, а чичо – по целия свят. Чичо ми винаги е казвал – ако искаш да опознаеш местните, отиди на пазара. Усети аромата на подправките, виж как правят търговия. Историите разпалват въображението и стремежа да надникнеш в живота на другия. Когато аз започнах да пътувам, виждах колко сме различни с другите и в същото време, колко сме еднакви. Даваш си сметка колко е голям светът и в същото време, колко е малък. Пътуването дава различен хоризонт, разширява и мащаба на мислене. Възвисява и приземява. И показва колко хубав животът е всъщност.

Колко различни държави сте видял до момента? Разкажете ни любопитна случка или акценти от Ваши пътувания?

Не толкова, колкото ми се иска, но планирам да живея дълго и в добро здраве, за да мога да виждам света през различни очи с напредването на възрастта. J

Опитът ми на пътуващ човек може да се определи като скромен, ако трябва да се изброят държавите. Всъщност виждала съм частици от различни градове в двадесет и няколко държави. Повечето ми пътувания са по работа, което силно ограничава възможността да отделиш време и да се потопиш в мястото, където се намираш. Да проучиш, да планираш, да си дадеш време, да усетиш, да възприемеш. Имам много различни случки, които често сама забърквам, но като по чудо, приключват с положителна развръзка. Веднъж трябваше да пътувам от България до Белгия, а от там през Истанбул за Узбекистан, преди да се върна обратно в София. Цялото това пътуване се случи в рамките на една седмица. Тъй като винаги ме е било страх, че ще ми изчезне багажа, винаги се старая да пътувам с ръчен багаж, което за всяка жена си е голямо предизвикателство! Но си представям, как куфарът ми обикаля напред-назад след мен по различни дестинации и никога не ме настига. Та, свършвам си аз работата в Брюксел. Бях отседнала в Льовен, тъй като цените на хотелите в Брюксел по това време бяха близо тройни, в сравнение с обичайните. Льовен е едно прекрасно малко градче, близо до Брюксел, пълно с млади хора, заради университета, където обилно се лее свежа Stella Artois, която се произвежда там. Много е удобно, тъй като с влак до Брюксел се стига за 15-на мин. Същото е разстоянието и до летище Завентем. Влаковете в тази посока тръгваха на всеки 10 минути, така че бях спокойна, че бързо мога да се придвижа до летището и да съм на време за полета до Истанбул. Тъй като никак не обичам да вися с часове по летищата, обикновено не спазвам изискването да съм два часа по-рано и това понякога ми причинява доста стрес J Та, озовавам се аз на перона на гарата в Льовен и виждам, че влакът се готви да тръгва, но вратите са отворени. Тръгвам да се качвам и пред мен се изпречва кондукторка, която ми обяснява, че не мога да се кача, защото влакът тръгва. Аз се чудя, защо вместо да се отдръпне и аз да се кача, ние водим спор, по време на който аз можех два пъти да се кача и да слезна. Но в крайна сметка загубих, разбира се, спора и влакът тръгна без мен. Казах си, нищо, ще взема следващия – след 10 минути. Да, но за мой късмет се оказа, че следващият не е след 10 мин., а след 40… Това разписание изобщо не се връзваше с моето. Вече виждах как изпускам полета за Истанбул, и този за Ташкент. Обзе ме голям срам, защото в Ташкент също имах служебен ангажимент и нямах никакво разумно обяснение защо нямаше да стигна дотам. С тези тревожни мисли и нарастващо напрежение, изчаках следващия влак и след 10-на минути бях на летището. Казах си – все още имам време. Може пък и да се справя! Плахата ми надежда умря в момента, в който видях опашките за проверка на багажа. Никога преди не бях виждала летището толкова пълно – не знам колко хора имаше, но ми изглеждаха хиляди. А трябваше да съм на борда на самолета след 15 мин. Казах си – нямам никакъв шанс. Но в такива ситуации, пътят е само един -  напред. Тръгваш и се надяваш да стигнеш. Подреждам се аз на опашката и се надявам на чудо. И чудото се случи. Приближи ме младеж, видимо притеснен, който ме помоли да мине преди мен, тъй като ще си изпусне полета. Зачудих се защо и на мен не ми дойде тази гениална идея, а вместо това се подредих да чакам на дългата опашка (и на чудото). Попитах го кога е полетът му и се оказа, че е 5 минути след моя. Реших, че най-нормалното нещо на света е просто да тръгна с този мъж и заедно да минем най-отпред на опашката. И точно така се случи. Когато се отпуснах на седалката на самолета за Истанбул, не една, а две торби с камъни падна от гърба ми. И този път ми се размина… След няколко часа кацнах в Ташкент. Различно е. Бях си сменила местна валута, хванах такси и отидох до хотела. На другия ден имахме различни срещи. Любителството ми ме глождеше. Нямах време да чета много за мястото, на което бях попаднала. Исках да видя малко повече. В началото си мислех в оставащото ми време след края на работния ми ангажимент (петък по обяд) и полетът ми за София (събота вечерта) да отида до Самарканд. Беше уикенд и можех да си го позволя. В понеделник сутрин обаче трябваше да съм в офиса в София. Проверих как мога да стигна от Ташкент до Самарканд. Оказа се, че в Узбекистан, разстояние от над 300 км. с влак се изминава за около 2 часа! Казах си – това е! Хващам влака и ще направя малко бягство, ще видя нещо екзотично, защото Самарканд си е ориенталска приказка, а аз обичам да пътувам във времето. Мислено се пренасям назад и си представям хората облечени с дрехите от „онова“ време, оживлението по улиците, търговците, шума, миризмите, ароматите… Самарканд е един от най-старите градове в Централна Азия и е една от най-известните спирки по Пътя на коприната. За съжаление, разписанието на влаковете се оказа предизвикателно. Макар и случката от гарата в Льовен и летището в Брюксел да беше преди два дни (а според мозъкът ми поне преди 20), решавам все пак да не насилвам късмета си. Казвам си – ще остане за следващия път... Често съм си го казвала… Но пък няма как да видя само хотела и заседателната зала. Абсурдно е някак. Свършвам моята част от деловата програма. Казвам на домакините, че ми се иска да купя нещо за спомен и да се поразходя, докато трае обяда. Осигуряват ми кола и местен шофьор, който говори английски език, който да ме води до пазара Чорсу. Казвам си – супер и скачам в колата! Говорим си с шофьора. Питам го има ли носталгия по миналото, как се е променил животът им след разпадането на СССР. Пътят до пазара се оказва дълъг – пътуваме поне 30 минути. Разговорът е непринуден и откровен. Шофьорът е интелигентен мъж, успял е да започне работа в местния офис на международна организация, макар и като шофьор. Какво ме впечатлява. Почти всички коли са еднакви – Шевролет! Повечето са бели. Липсват известните марки магазини, кафенета, ресторанти, продукти. Стигаме до пазара и аз му казвам, че съм обменила 50 долара, които искам да изхарча на този пазар. А той поема пазарлъка.

Попадаме на уникално място – ориенталска атмосфера, хора, аромати, цветове. Пазарът е там от близо 500 г.! Имаше страшно много изрисувани керамични съдове и украси. Разбира се подправки, сушени плодове и всичко, което може да се досети човек. Очите ми са гладни! С шофьора потъваме в тълпата. Аз се опитвам да съм бърза. Хем ми е жал за шофьора – все пак е мъж, замъкват на пазар, хем излезнах уж за малко, по време на обяда, а пътят само в едната посока беше 30 минути, а аз не съм на екскурзия. Започнах с керамиката, която никак, ама изобщо не ми беше нужна. Просто беше красива и исках да я притежавам. Исках и да подаря малко красота на близки и приятели. Купих 3 или 4 чинии за стена и плодове. Продължих с подправки и сушени плодове. После се сетих за ръчния ми куфар. Но това нямаше значение. Вярвате или не, почти всичко събира той. Е, една малка чанта остана извън куфара, но турските авиолинии някак не са толкова придирчиви (замислих се какво би се случило на което да е европейско летище). Но там си гост, не просто клиент. Отпускаш се в седалката на самолета и тръгваш на поредното пътуване – уж за някъде, а всъщност към себе си!

В понеделник, от ориенталската приказка беше останал само спомена. Ежедневието ни завърта и всичко преживяно бързо е подредено в чекмеджетата съм спомените от пътувания. И така, до следващия път!

Обичате ли да повтаряте дестинации? Дайте примери и мотивация „за“ или „против“?

Повтарям дестинации, които посещавам по работа или до които мога да стигна с кола. В единия случай, просто, защото трябва, а в другият – защото е удобно. Обикновено, където и да пътувам, се доверявам на усещането си за мястото. Някои места, усещам като свои. По някакви необясними и абсолютно нерационални причини, някои места извън родината, предизвикват я спомени от детството, я чувство за лекота и сливане, безметежност. Бих се връщала на такива места, заради начинът по който ме карат да се чувствам. Но при толкова голям свят, и толкова малко време, което имаме – иска ми се да откривам нови места, които ми дават тези усещания.

Кое беше първото Ви пътуване, което истински ви промени като професионалист и може да се каже, че промени мисленето Ви?

Няма такова пътуване – поне за мен. Не става от един път. Става от поредица от пътувания. И трябва да можеш да възприемаш света, своето място в него. Това те кара да приемаш другите, да приемаш различията, да не си скован в мисленето си, разваря ветрилото на възприятията ти. Прави те щедър по някакъв начин. Колкото повече попадаш сред хора с различна култура, различна битност, виждаш колко незначителни са проблемите ти и колко по-широк трябва да е хоризонтът ти.

Какво научавате за себе си и професионалните си умения, когато сте в нова културна среда?

Научих се да ценя себе си повече. Убедих се в правотата на максимата, че колкото повече научаваш, толкова повече осъзнаваш колко малко знаеш. И колко много има да учиш – докато си жив.

Срещали ли сте хора или идеи по време на пътувания, които са повлияли на кариерния Ви път?

По-скоро кариерният ми път ме среща с много различни и интересни хора. Най-много са ме впечатлявали хора, достигнали много далеч в кариерата си, които са запазили човешкото и земно отношение към останалите, при които липсва високомерие и надменност, породени от постигнатото от тях самите. С които можеш да изпиеш чаша кафе и да разговаряш сякаш със стар приятел – без предразсъдъци – дълго и откровено. И след това да не ги срещнеш никога повече. Или когато ги срещнеш отново, да не се налага да се представяш. Те те помнят точно както и ти тях.

Смятате ли, че пътуванията ви помагат да разширите професионалната си мрежа? Как?

Разбира се – категорично! Човек може с изненада да констатира през колко еднакви предизвикателства минават хората от различните държави. Общуването дава различни ракурси. Понякога потвърждава някои наши подходи и убеждения, друг път променя вижданията ни по естествен начин. Във всеки случай е обогатяващо.

Какви умения развивате най-много, когато пътувате, и как те се отразяват на работата Ви?

Научих се да пътувам с малко багаж! Извън рамките на шегата – научих се да обработвам бързо големи количества информация за кратко време. Това ми позволява да имам добра база и подготовката ми за всяка следваща среща да бъде все по-лесна. Виждам как работят различни системи и на различни равнища – на европейско, но и донякъде на международно. Всичко добро, което съм видяла се опитвам да прилагам ежедневно в работата си. Всъщност пътуванията ми показват все по-ясно огромният неизползван потенциал на България.

Има ли град или държава, които са Ви вдъхновили да започнете нов бизнес или проект?

Град или държава – не. Хора – да.

Когато сте в непозната страна, чувствате ли се по-мотивиран или по-разсеян? Защо?

Чувствам прилив на енергия, защото ми предстои да видя нещо ново! Любопитството ми се задейства, малкото момиченце в мен се събужда и бързам да го нахраня с нови преживявания и емоции.

Има ли дестинации, които действат като „рестарт“ за вашата креативност и амбиция?

Обикновено това са места, които ми помагат да отпусна ума си, да го освободя от шума на ежедневието и да освободят място за мечтаене. Тези места на топли, слънчеви и покрай вода.

Как се справяте с баланса между работа и удоволствие, когато пътувате?

Трудно. Но човек трябва да си го поставя като задача. Дали ще е вечеря с чаша вино в приятна компания, дали ще е разходка пеша – работата никога не трябва да е единственото, което изпълва денят по време на пътуване. Всъщност, това се отнася и за времето, когато не пътуваме.

Как пътуванията промениха начина, по който възприемате стойността на парите?

Аз съм сред щастливите хора, за които парите никога не са били самоцел или оценка за успех – за себе си или останалите. Парите са средство. Важното е за какво ги използваме. И колкото повече пари има човек, толкова по-големи са възможностите му да помага на останалите. Мисля, че такива хора се срещат навсякъде и пътуванията помагат да осъзнаем това по-добре.

Пътувате ли с цел да намерите нови начини за печелене на пари?

Не. Това, по мое мнение е доста безсмислена цел на пътуване. Може да се пътува с цел да се открият нови възможности, нови бизнес партньори и това се прави откакто свят светува. Парите идват като резултат от това.

Какви уроци за финансовата независимост сте научили от различни икономики и култури?

Първо се радвам, че съм се родила в България. Именно през пътуванията ми показаха, че много жени нямат възможност да са финансово независими, да избират и практикуват професията си. След университета, когато започнах да работя, възнаграждението ми беше скромно и трудно си позволявах това, което искам. Животът ме срещна с хора, които ме научиха да планирам приходите и разходите си. Така в един момент се оказа, че парите всъщност започнаха да ми стигат. След това се научих как да печеля повече. Смятам, че финансовата грамотност е ключова и че трябва много сериозно да е застъпена в образованието, още от най-ранна възраст на децата.

Според Вас по-добре ли е да харчите за преживявания, отколкото за материални придобивки?

Зависи къде сме в пирамидата на Маслоу и какви потребности задоволяваме. При всяко положение, човек има нужда от базисно материално осигуряване в най-общия смисъл на думата. Аз лично комбинирам и двете.

Как виждате бъдещето на дигиталния номадски живот?

Виждам го като част от новите начини, по които ще живеем и работим, но в никакъв случай като преобладаваща част.

Има ли конкретни страни, които са по-благоприятни за работа и инвестиции?

Отговорът на този въпрос е много относителен. Ще избягам от професионалния отговор, според който това зависи от бизнес средата, регулациите, данъчното облагане, нивата на корупция, хора с които да работиш и развиваш бизнес.

Най-трудно се пробива на утвърдени пазари с високи стандарти и относително разпределени пазари. В никакъв случай не казвам невъзможно, но по-трудно. Някои фирми мога да намерят добри бизнес възможности в развиващите се пазари, където нивото на конкуренция в дадена ниша не е високо, като предложи технологичен трансфер или просто решение на съществуващ проблем. Други, като част от веригата на доставки на по-големи или мултинационални компании. Зависи от иновативността и креативността на човек. Защото, независимо дали говорим за компания или работещи, винаги говорим за хора и техните мечти, амбиции, умения и упоритост, неща ще се случат. Както е казано – който търси, намира. Вярвам в това.

Ако можехте да изберете едно място по света, където да развиете следващата си голяма идея, кое би било то и защо?

В България. Защото сърцето ми е дълбоко свързано с нея.

Кои са дестинациите, които бихте препоръчали задължително да бъдат посетени и защо?

Нямам такива. Всеки човек знае какво търси и отговорът ще е различен за него. Аз бих казала – просто пътувайте.

Какъв е кариерният съвет, който бихте дали на базата на видяното в цял свят?

Никога не спирайте да учите и да изучавате светът около вас. Мечтайте и преследвайте мечтите си. Бъдете смели: ако ви е страх от нещо – направете го! Бъдете търпеливи – работата не започва с успеха. В началото провалите са повече. Не се страхувайте да падате. Просто ставайте и продължавайте. Отговорността за собствения ви живот е във вашите ръце! Просто действайте!